Хващам си онзи ден такси от стоянка. Вътре симпатичен млад мъж с интелигентно излъчване. Седи си кротко и чака клиент. Казвам му за къде съм, уточняваме дестинацията и потегляме. В този момент настава пълна метаморфоза  - веднага вади кутия златно Боро – пали си цигара, пие си кафето и почва да си купонясва човека. Ами тая цигара що не я изпуши преди да се кача, мене ли ме чакаше, че не ти се пуши сам??? Понеже и аз пуша, не му направих забележка, иначе според мен не е редно да си пали без да пита клиента, но пък то кой ли го прави.

 

После започва да си набира разни номера по GSM-а и слушам  разговори за оглед на някаква кола, ама добра е, дай да се разбереме и ще те заведа да я видиш и т.н. В един момент започна и «висш пилотаж» да показва, в смисъл че караше без ръце.

В същото време и радиото нещо приглася, изобщо ми се наду главата. Задръстихме се пред някакъв светофар и си викам – ами да си свърши работата човека, кой знае кога ще мръднем оттук. Отпуши се колоната и ще минаваме на светофара, но на нашия човек хич не му дреме, отново си набира номера по GSM-а, поглежда пътя за секунда, после апарата, с палеца на дясната ръка върти волана, в този момент отляво ни задминава друга кола въпреки че сме в лявата лента.

 

Е-е-е, вече не издържах – «Извинете, но аз с Вас се рискувам!» - му казвам. Той ме гледа супер учудено, ама той така си карал от десет години, не се притеснявайте, моля. Абе, я не ми ги обяснявай на мене тия, онези хора дето 10 години са ти търпели каскадите тяхна си работа, но днес си извадил късмет и си попаднал на мен. Оказа се, че съм първата повдигнала този въпрос и му казвам – Ами, тамън ще ме запомните!

После пък той реши нещо да се заяжда и ме пита защо като толкова се вълнувам за безопасността си не съм си сложила колана. Поглеждам го и питам - А Вие защо не сте си сложил? За таксиметъра не било задължително?!?  – има ли такова нещо?

 

След това обаче си водихме кротък и почти приятелски разговор, с който няма да ви занимавам. Накрая като ме достави по предназначение ми каза любезно усмихнат «Надявам се да не сте останали с лоши впечатления». Ами впечтленията ми вече  ги прочетохте.

 

Идеята, заради която седнах да пиша това е, че когато нещо, което се случва около вас не ви допада, не се притеснявайте да реагирате. Иначе как се оказах първата направила му забележка за щурото му шофиране. Освен това човекът даже не ми се разсърди и се разделихме едва ли не като първи приятели.

 

Сигурна съм подобно нещо не може да се случи в цивилизования свят (може би не целия), защото съм била там и таксиметрите се държат точно с идеята да обслужат пътниците – ведъж гледах как един бавно и спокойно помагаше на един възрастен човек да слезе от таксито, ако беше тука човечецът сигурно с шутове щяха да го натирят «Ти къде си тръгнал бе, като не можеш да ходиш? Да ти...» - но това е тема на друг разговор.

преди 2-3 седмици си загубиох чадъра.... не че е кой знае каква загуба обаче си го харесвах.

Тази сутрин ловя такси, казвам си дестинацията и зиведнъж шофьорът се втренчва в мене и пита:

"Да сте си загубили чадъра?"

оказва се че съм си посяла чадъра в неговото такси, той го прибрал, запомнил ме и ми го върна.

И такива неща се случват.
Шарен свят! :)

"а таксиметъра не било задължително?!? – има ли такова нещо?"

всъщност да,има.
Закон и Правилник за движение по пътищата.
таксиметровите шофьори имат право да шофират без колан,ако са по време на работа и в населена зона. :)

поне един знае Закона и Правилника :) Браво!
Thanks a lot!