Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2007 09:13 - Какво се случва по баровските квартали
Автор: cindy Категория: Други   
Прочетен: 3780 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 21.03.2009 20:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Поради форсмажорно стечение на обстоятелствата спешно търся къща за един чужденец. Не каква да е естествено – трябва да отговаря на куп условия и не къде да е – а задължително по баровските местенца. Не съм се занимавала с такива издирвания, хич не ми е работа и имах лоши предчувствия още от самото начало, които напълно се оправдаха.

 

Пичът не го бях виждала, но ме бомбардираше с мейли денонощно, така че и преди да се видим, вече си бяхме станали достатъчно близки. Говоря с 1-2 агенции, пращат ми оферти хората, препращам му ги, някои дори превеждам, че бяха на български, ако ги искам на английски, кой знае кога ще ми ги пратят, времето е кът, оня ще пристига всеки момент и иска да гледа. Освен това той паралелно си се ровичка в Интернет и иска срещи и с други фирми, че си харесал и техни къщи. Хвъчат мейли напред-назад, имах чувството, че съм се завихрила в някаква черна дупка.

 

Агентите и те почват да ме обсаждат и атакуват, неуморно да звънят – какво е харесал, за да уговарят огледите, понякога даже едновременно и на телефона и на GSM-а, вече започвам да ги бъркам, ама вие кои бяхте, оня с мейлите продължава офанзивата, изобщо в голямо приключение се видях. Иска да се среща с агентите по вечерно време – хората ми казват, че не е подходящо по тъмно къщи да се гледат, но той се е заинатил и много му се гледат къщи by night. На мене обаче хич не ми се ще и с голям зор го отказах от тази щура идея. Обещах, че всички възможни къщи ще ги изгледаме по светло на другия ден. Едвам се нави!

 

Тръгваме в два часа от офиса, направила съм съответната организация и щурмуваме подстъпите на Витоша. На централно място се срещаме с първата агентка, отпред пилотна кола ни води към заветната цел. Нямах представа, че по Бояна има толкова стръмни и разбити улици, едвам изкатерихме някаква височина и той ме пита – а през зимата как ли ще става качването. Хиля се, какво да му кажа – да гледа там и да си прави сметката. Оказва се, че колата отпред също са агенти от друга фирма и в един момент се оказахме цяла делегация. Все едно посещение на дипломатическия корпус! Гледахме, какво гледахме, предната кола си заминава, ние с агентката продължаваме нататък. Ама тя не знае къде е точно къщата, която ще ни показва и почва консултация по GSM- а с когото трябва. В това време следващата ми се обажда да ми рапортува, че е на мястото на срещата. Подранила е, ами ще чакате – казвам и.

 

Няма да ви занимавам с всички подробности, но в един момент пак се оказахме с пилотна кола отпред, оставихме втора да ни чака пред една къща, защото там пък собствениците закъснявали, а трета кола се е курдисала на друго място, докато привършим с предните две. Абе купон отвсякъде, аз командвам парада по GSM-а, обикаляме разни къщи, даже пешком се катерихме до една, защото като пробвахме да стигнем с колата отдолу нещо припука и застърга жално и си викаме хайде да не разбиваме и колата. След четвъртата къща моят човек започна да гледа дрезгаво и го питам, дали вече не се е уморил от гледането. Той живна на момента и бодро ми казва, че не е. Да, обаче не знаеш каква изненада съм ти приготвила! Нали много ти се гледаха къщи, ей сега толкова къщи ще видиш, че ще ти изтекат очите.

 

По програма поредната агенция трябваше да ни покаже 3-4 къщи, но понеже моичкият много напираше, бях казала на агента да ни покаже всички къщи в избраните райони, които отговарят на условията, защото не ми се обикаляше до живот в полите на Витоша. И сега настана пълен цирк! Обясняваме на нашия човек идеята и той къде да ходи – сега вече не върви да каже – не ми се гледа. Почваме яко да вършееме из избраните райони, гледаме някаква къща, оказва че собственикът има още една – още по-баровска, та и нея да я видим. Видяхме я, събра ми очите, нямаше мебели, но пък стаи, стаи, много стаи, много бани, джакузита, огромен мансарден етаж, тераси, гаражи и т.н. На мансардния етаж може човек да си спретва бурни партита директно под звездите или пък, ако го дава здравословно фитнес зала да си оборудва, абе каквото му душа иска!

 

Гледам го собственикът – прилича ми на байчо, откъде е спастрил пари за такива къщи, не ми е много ясно. Ама и него голям проблем го е налегнал, ако не успее поне едната от къщите да даде под наем, лошо му се пише. Иде зима и ако ги зазими и двете, през дългите зимни вечери ще има да страда, че всеки божи ден губи стотици евро. Мъка, мъка… J))

 

После видяхме пък един друг с три къщета, една зад друга в поетична градация по квадратура – 300, 400, 700 квадрата. Брей! До него пък в строеж още само на кофраж някакво чудовище, което би трябвало да бъде триетажна къща с мансарда, а по-скоро прилича на почивна станция стил “късен соц”. Продължаваме да бродим по кварталите, нашият човек неуморно гледа всичко, което му се показва – барабар с турските бани, балкони, дворове, гардеробни, перални помещения, сутерени, гаражи и т.н. Аз вече си спестявам част от екстрите, защото ми писна все по някакви стълбища да се катеря и не мога да разбера, защо в такива големи къщи на някои места имаше от онея вити стълби, където много трябва да внимаваш да не се сурнеш надолу. Но пък моичкият е неуморим – къде ли не влезе, какво ле не изгледа.

 

Пак сме в колата и потегляме нататък, агентът обяснява къде ще ни води – “А това в програмата ли е?” – тревожно пита нашият човек. Явно почва да дава заето и чак му се драйфа от къщи вече. На мен обаче ми е весело – като ми даваше толкова зор къщи да ти показвам, пада ти се! Не знаеш с кого си имаш работа, яко ще се нагледаш на къщи и ще ме помниш до края на живота си!

 

Върнахме се към програмата впоследствие, че започна да се стъмва. И го питам – представяш ли си вчера по тъмно да се бяхме занимавали с това? Той обаче си знае неговото – нали колата има фарове, а пък той имал въображение ?!? Както и да е, поразгледахме още една-две, на едното място собственичката вече си беше затръгвала и беше доста сърдита, но пък къщата я биваше и май тя ще се окаже фаворитката на моя човек, та да миряса най-накрая. Даже шофьорчето вече нямаше търпение да приключваме.

 

На финалната права сме и пътуваме обратно, правим разбор на видяното, усетих го че започна да ги бърка и не можем да се разберем за коя говорим – онази оранжевата ли, другата с мрамора, оная с витражите или пък някоя друга, че се насъбраха май над петнайсет парчета. Таман в самолета ще може да си обобщава ситуацията. Питам го за десерт дали е хепи от обиколката и той ми засиява насреща - по-хепи от това здраве му кажи! А пък колко ми е благодарен за съпорта, просто няма думи!!!

Ами имаше за какво J))






Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. platttonnn - Вие
19.11.2007 10:31
сте върховна,ако желаете да работите със световният лидер по недвижими имоти заповядайте.
цитирай
2. cindy - Напълно сте прав! :)
19.11.2007 10:34
Моля подробностите на лични съобщения.
Благодаря за вниманието! :)
цитирай
3. tessy - пиши после
19.11.2007 21:01
за да разберем коя е избрал. Може и снимка да покажеш :)

Интересен разказ! Поздрави...
цитирай
4. cindy - Защо не?
19.11.2007 21:13
Мога да кача едно фото, но на практика се оказа, че действителността е много различна от снимките! Както и се очакваше. Затова беше този щур тур по районите - друго си е око да види!
Поздрави и на теб! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cindy
Категория: Туризъм
Прочетен: 2831405
Постинги: 562
Коментари: 8978
Гласове: 20302
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31