Направо невероятно грозни, ако се позагледате. Но никой не се заглежда, също и аз в началото – купих 10-15 парчета за отбиване на номера – ако някой ми подари днес в службата, да не ме свари неподготвена. Защото от вчера започнаха да ми подаряват и да съм готова да върна жеста. Хич не се загледах особено – прецених набързо комбинацията качество-цена и взех по 5-6 от няколко вида. После обаче реших да взема и за скъпите ми и любими хора. И тук настана „голямата драма” – не мога да подаря на човек, когото обичам някакъв безвкусен боклук. Вървях по „Мария Луиза” – там сергии бол - избор огромен, гледам насам-натам и вече по-внимателно. Направо се изумих от отвратителните хрумки – върхът все пак бяха значките с фолк-фурии с бучната отстрани мартеница, както и всякакви пластмасови джунджурии. Накрая се спрях до най-близките и изчистени варианти на класиката „Пижо и Пенда”, които рядко се намират в чист вид, без излишни синци, жълти конци, метални джиджавки и т.н.   Сетих се, че баща ми въобще не го брои това за празник, според него мъж с мартеница е комична гледка, пък и смята че има нещо варварско в тоя празник. Не бях съгласна с него – нека има празници и хората да се радват, но като се вгледах в целия този кич, не случайно се сетих за тези думи. А и също за тези „Боже, колко грозота има по този свят Боже …”  

Честита ви баба Марта все пак  :)

а пластмасовите мартеници, да им се чудиш откъде все още ги зареждат...

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Ако не знаеш, една от причините за погрозняването на мартениците е в това, че те вече са "откъснати от корена си" - от няколко години вече почти не се правят в България. Мисля, че миналата година беше преломната в това отношение и почти не останаха мартеници, произведени в България. А китайците, макар и да са съвестни производители, не се славят с особена фантазия, да не говорим за влагане на сърце и любов в това, което правят, особено пък когато изобщо не го разбират, както е в случая с нашата мартеница, която за тях е някакво абсолютно непознато и неразбираемо изделие.