Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2008 10:04 - Какво ли е важно ...
Автор: cindy Категория: Други   
Прочетен: 1242 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 21.03.2009 22:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.
.
.
Първо е важно да разбереш,
после да бъдеш разбран.

Не е моя реплика, чух я снощи в шоуто “Стажантът” на Донълд Тръмп. Много късно се “включих” в това шоу поради ред ангажименти, но сега го гледам винаги когато имам възможност. И не заради бизнес-задачите – майната им дето се вика, ами заради отношенията в екипа. Това си е приложна психология в действие – напоследък любимата ми тема.   Защото няма кой-знае какво значение какъв добър професионалист си, ако не можете да работите с хората. Напоследък в това шоу екипът натирва дружно тези, които не щат да се сработват.   Най-трудната работа е да умееш да мотивираш хората около себе си, хем да си им шеф, хем да те харесват. Не може да си лидер и хората ти да те мразят – такова животно нема! На живо имам предвид, не само в шоуто. Може и да ги е страх, ако си външно наложен лидер и не знаят кой ти стои зад гърба. Всеки си пази хляба - това е ясно.   Но – моите уважения към хората, с които съм се срещала и съм работила – независимо на какво образователно и интелектуално ниво са били – винаги усещат истината. Не можеш да ги заблуждаваш и балтавиш до безкрайност – това че само гимназия са завършили не значи, че са тъпи и не разбират какво става. Даже много добре разбират, защото не са обременени с интелектуални размисли по темата. И хич не ми е идеята да се правя на велика – но имам един много “скъп” спомен. Слагам го в кавички, защото си е майтап, а не че не е вярно.   И така – постъпвам на работа в нова фирма и все още се ориентирам в обстановката и едно “момченце” решава да ми се прави на интересен. Заместваше снабдителя точно в този момент, който беше излязъл в отпуска. И аз му възлагам задачите, той нещо ми се опъва, викахме, крякахме, кой чул, кой разбрал, няма значение … Абе стигнахме си до директни сблъсъци и то по коридорите – голям резил. Не ми е в стила, ама като се налага. Работата трябва да се свърши, дреме ми кой се цупи или сърди !?!   После момчето си се върна на основната си работа като тапицер и пак аз му възлагах задачите. Градирах ги по спешност. Давам му заданието примерно с 4 задачки и му казвам – “Като ги свършиш обади ми се, да ти дам други”, защото те бачкат на разценка, а не да си бъркат в носа примерно. И в техен интерес е като ги свършат да получат нови.   Бачкаме си кротко и мирно известно време, докато на биг-боса не му хрумва щурата идея да назначи трима директори на завода едновременно. Тази позиция в интерес на истината и на мен ми я предложи, но опосредствено (сигурно му беше ясно, че няма да се навия) : “Ако беше мъж, щях да те направя Директор на завода”. На което му отговорих “Thank you very much! Ама няма нужда!” Защото идеята с това да се занимавам и да се разправям с бачкатори за не достатъчно привлекателни мангизи ми се видя ужасна. По-добре си бях на back-stage. Хем мангизите подобни, пък и не се гърбя с излишна отговорност.   И с тези трима директори настана пълен катаклизъм. Направо си беше супер майтап! Единият си беше предишния, който пък си играеше на бояджия, защото не му се директорстваше и двама нови, които трябваше да въведа в обстановката, защото не знаеха за какво става дума.   И така … връщаме се пак на нашето момченце от началото на поста. Идва ми той по едно време и ме пита какво да прави.. Вече си бяхме станали приятелчета и аз съответно го питам:   - Ами ти защо мен ме питаш? Имаш трима директори на разположение – питай ги тях!   На което той ми отговаря:
 - Аз ще отида при г-н ….(нема значение, името не се чете ;) и ще му кажа „Уволни ги тези тримата” и пак да си идваме при тебе!   Тук да уточня момчето си беше водещо тапицерче там и не се изхвърляше излишно. Голяма част от поръчките зависеха от него и екипа му.   Пък аз знаете ли какво си помислих – “Глас народен, глас Божи!” Щом като това момче, с което се бяхме хванали за гушите ме оцени, какво да обяснявам повече и сигурно затова този спомен ме кефи.   Е и к’во накрая – Отнасяйте се с хората, с които работите както искате и те да се отнасят към вас.   И това не са празни приказки – като постъпих на последната си работа се сблъсках с една доста дива колежка, за която чух после оплаквания от разни хора. Върви по коридора с вирната глава, не поглежда колегите, влиза в офисите без да поздравява и т.н. И на мен така веднъж ми “завлезе” и даже се опита да ми държи сметка за нещо, за което не била уведомена. На което й отговорих – “Всичките ви колеги от поне три месеца знаят каква е процедурата. И не е моя работа да ходя по стаите да ви уведомявам. Който се интересува, вече го знае.” Мдаа – пак директен сблъсък и резултатът - сега сме си много мили и цъфти в усмивка всеки път като ме види.   И другото вече съм го писала, но пак ще го кажа “Уважавайте хората и те ще ви уважават!”







 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Някакси не го разбирам
16.08.2008 09:26
Няма такава фирма или завод. По скоро ми прилича на рекламна агенция. Това по телевизията е щоу и не сава въпрос за екип, а за подбор на кадри. Накрая остава един. А в живота... предизвикателството е да направиш екип от хората които имаш /корабокрушенци на остров/няма от къде да вземеш други и никого не можеш да изгониш. Ако го можеш значи ставаш за мениджър. И трабва да можеш да поемаш огговорност!!! За минута и половина да избереш и изпратиш човек от екипа с ясното съзнание, че няма да оцелее, за да спасиш останалите от екипа или 1000 души. Да го направиш без колебание и угризения. Нарастващата печалба и по доброто качество при по малко разходи това са критериите за оценка на мениджъра. ...А ника ти е името на фирмата ми. Поздрави и успехи в работата.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cindy
Категория: Туризъм
Прочетен: 4117127
Постинги: 562
Коментари: 8978
Гласове: 20310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031