Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2008 15:18 - Не стреляйте по гида, толкова си може
Автор: cindy Категория: Други   
Прочетен: 5557 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 21.03.2009 20:44


Първо да отбележа, че нашата гидка като цяло си я биваше, но направи два гафа, които ме разнервираха, особено вторият. А нa мен обикновено не ми трябва много да се разнервирам, паля бързо, ускорявам до 100 за секунди и спирачният ми път е доста дълъг. Междувременно наоколо се въргалят един или няколко „трупа” в зависимост от ситуацията и степента на ускорение.
 
Хвърлих един поглед кой какво писал за местата, които искам да спомена, за да не се стигне до тавтология и излишно губене на време. Първото място беше Венеция, а мястото на издънката – Канале Гранде и по-точно пътешествието с корабче напред-назад по него. Била съм във Венеция, но не се бях „пускала” по Канале Гранде, затова решаваме като свърши задължителната обиколка, която по традиция приключва на Моста Риалто – най-старият мост във Венеция, да запълним пропуска с „канала”. Гидката ни повтори и натърти, че ако искаме да се разходим в двете посоки трябвало да вземем билет за отиване и връщане. Даже ни каза, че на италиански билетът бил „риторно”, но ако го кажем на английски пак щяло да хване дикиш. Много й здраве – никой във Венеция не ще да говори на английски, можеш само с азбука на глухонемите да се оправиш. В резултат на това се снабдяваме с по два билета по 6,50 евро парчето и се качваме. Струва си обиколката по канала, цяла фотосесия му направих. Друг път може и да ви я покажа. На последната спирка обясняваме някак си на един юнак, че ще се връщаме с корабчето и затова не мърдаме от борда. На него хич не му пука обаче и ни натирва навън, да се качим отново от първата спирка. Там показваме билетите и хеле се случи някакво момиче, което все пак реши да проговори английски и се оказа, че единият билет важи за час и не са ни били необходими по два. Това го видях на таблото, че са за час, но представа нямах дали в рамките на час може да направим обиколката, пък и младежът на гишето не беше на „ти” с английския. Оказва се, че всеки един от нас излишно се е набутал с по още един билет, жива далавера за италианците и минавка за нас. Но случва се, както се казва и в най-добрите семейства, стават грешки и т.н. Отминахме го за момента и не питахме гидката що тъй се получи.
 
Следващият момент обаче, който ми изби бушоните, беше посещението на градините във Версай. За самият дворец мернах един пост, затова няма да ви занимавам с подробности. Дворецът е много красив, но вътре беше такава тарапана, че в един момент имах чувството, че не ми стига въздухът за дишане. Затова като се оказах в градините направо си отдъхнах с облекчение и се почувствах като френската аристокрация от двора на Луи XIV. Ключовият момент тука е, че целта беше да обиколим всички фонтани, защото по това време ги пускат – според обясненията на гидката от 11 до 13 часа и съответно чукнахме срещата за отпътуване за 13.15 ч. Тука обаче пак има хватка – три от фонтаните по незнайни причини работят само между 11.15 и 11.45 ч. Затова решавам първо с тях да почна и после до 13 часа да овършея и останалите. Започвам от „Балната зала” така се казва един от „краткосрочните” фонтани, свири музика, слънце грее, вода се лее – изобщо голяма прекрасност!
Ето няколко снимки да се убедите, само че без музика.
 

 



Това е споменатата "Бална зала "


































 
 Ходя, щракам си, наоколо от нашите хора колкото щеш, но всеки си следва неговото си „разписание”. Мисля, че още сума време има, когато един глас съобщава нещо на френски, много не се заслушах, но като чух накрая „Merci boque” и спряха фонтаните разбрах, че шоуто е свършило. Часът беше 12.00! Е сега вече се вбесих отвсякъде – за какво ни дроби, че работят до 13.00 часа! Ами да го беше проверила – нали това й е работата! Пък и толкова категорично го обяви и повтори, и потрети, че изобщо не се усъмних – въпреки гафа с корабчето. Защото при тази постановка не нещата, съвсем различна програма щях да си направя.
 
Много се ядосах, но понаобиколих и другите вече спрели фонтани, ей така за спорта. Междувременно започна и дъжд да пръска. Един от персонала любезно ме уведоми, че и след обяд ще работят фонтаните, казвам му – мерси, какво да му обяснявам че отпътуваме след час и не съм сигурна дали в този живот пак ще имам сгода да гледам точно тези фонтани. За да забележите разликата – ето ви снимки на „обезводнени” фонтани – доста омърлушено изглеждат в сравнение с еуфорията по-горе.

В автобуса сме – вече не кипя от яд, но когато гидката решава да ни наобиколи, за да ни отбележи на картите място за среща си викам – „А, така, ела че ми трябваш!” Като дойде й обясних за както става дума и за двата случая и че по принцип искам коректна информация. Стана й неудобно, почна да мига на парцали, но не ми дожаля особено, само като си спомних как се почувствах в градините, заобиколена от вече замлъкналите фонтани. Пък и мисля, че съвсем правилно й го казах, не беше целта да се заяждам, ами да се замисли като ни дава информация доколко е достоверна и ако не е сигурна – да я проверява. Даже и на следващите групи след нас мисля, че направих услуга. Защото човек, ако си затрае – много файда няма. Не само в такива случаи, ами във всички други, когато нещо не му изнася и му нарушава комфорта. 
Айде със здраве! :)



















Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anlov - Добре си направила, постъпила си като горда потомствена пътешественичка.
09.10.2008 11:13
Аз ако бях, хич нямаше и да се усетя, защото нещо в мен като типичен българин е свикнало да понася нередностите. За съжаление, признавам си, че е така, макар да работя по въпроса.

А постът отново създава ведра атмосфера наоколо. Това за "спирачния път" ме кара да внимавам, за да не ме отнесеш някъде:)))
цитирай
2. cindy - Ами шило в торба не стои,
09.10.2008 11:25
това е положението.:)
Не мога да разбера хората, които като не им изнася нещо - само мрънкат под сурдинка. Много хора се възмущаваха, но предпочитат да си траят, за да не си усложняват живота.
А пък, за да получиш качество в тоя живот - трябва да го изискваш. Нищо не се получава даром :)

Що се отнася до "спирачния път" - късно си се сетил, вече съм те "отнесла" - на вълните на пътешествията обаче :)))))))))
цитирай
3. kolevdobri - Be happy!!!
07.03.2010 19:18
Да, много красиво изглежда. Въпреки, че има и друга теория. Заради тази красота, французите рязаха глави на поразия след 1789г. Да, твърде рисковано е да създаваш такива прелести с парите на данъкоплатците. Трябва да знаеш къде да спреш.
А иначе не се стягай за разни там неуредици. По цял свят ги има. ГЛЕДАЙ ОБАЧЕ ВИНАГИ ДА СИ С ПРАВИЛНИЯ ЧОВЕК. ТОГАВА НЯМА ДА ВИЖДАШ НИТО КОГА СА СПРЕЛИ ФОНТАНИТЕ, НИТО КЪДЕ Е СКАПАНИЯТ МОСТ НА НЯКАКЪВ СИ ТАМ КАНАЛ. ПРОСТО ЩЕ СЕ КЕФИШ НА ЖИВОТА, ПЪК ДОРИ И ДА СИ С ЛОДКА ПО МАРИЦА. ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ НЯМА ДА ПЛАЩАШ НИТО ЗА ОТИВАНЕТО, НИТО ЗА ВРЪЩАНЕТО.
цитирай
4. cindy - Хе-хе :)
07.03.2010 19:56
Правилният човек съм си аз! :)
Даже понякога предпочитам сама да пътувам, вместо някой да ми "айдека" наоколо. Тезата ти важи сигурно за меден месец, но в живота другите месеци са повече :))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cindy
Категория: Туризъм
Прочетен: 2834861
Постинги: 562
Коментари: 8978
Гласове: 20302
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31