Сутринта се озовавам полузаспала на спирката и ме посреща бодра табела – „Закрита спирка” и експозе от сорта :”Поради ремонт на релсов … бла, бла, бла …. „ Не ми се чете, схванах основната идея. Прехвърлям наум алтернативите – пешком, нцъ, не – студено ми е и ми се спи. Такси? – оглеждам се, наоколо единствено се жълтеят два огромни багера, „бакшишите” ги няма. Значи метро – въздъхвам тежко и се отправям натам.

 

Защото вече веднъж се возих рано сутрин на метрото – една съседка ме убеди, която работи близо до мен – по-бързо било и т.н. Набутахме се в навалицата в метрото – тя ми казва – „Днес не е много пълно”. Гледам я като отровена – ако това не е пълно, дето сме един връз друг – кое е пълно?????

 

Днес разбрах кое е! Такава гъчкана беше, че усещах с гърба си човекът зад мен как диша.  Идеше ми да му кресна „Стига си дишал, бе!  Не виждаш ли, че няма ни въздух, ни място за дишане!”  Добре, че беше шкембест, което ни държеше на "комсомолско разстояние" един от друг, иначе можеше и други неща да усетя и да пиша пост „Как почти ме обладаха в метрото” (почти-то е за благозвучие)

 

Имам един пост за трамваите по Стамболийски – оказва се че в трамваите си е по рахат. Може би защото мотрисите са по-високи и има повече въздух. Но и в двата случая – адски е гадно, пътуваш като някакъв добитък. Колегата живее в Люлин и сутринта го питам – с метро ли идва. Той – да! Викам: Как го преживяваш този кошмар всеки божи ден? Той – Свиква се, няма пълно щастие!

 

Ами така де – такива сме си, с всичко свикваме. И понеже свикваме, все така ще си я караме. Като в оня виц:

 

-Девойче, ще слизате ли?

- От миналата спирка вече не съм девойче”

 

И още един:

В автобуса пиян на кирка мъж се обляга на жена. Тя търпи в началото, но по едно време му казала:
- Може би след малко и ще легнете върху мен?
Пияният я погледнал с мътен поглед и изфъфлил:
- Я гледай, размечтала се!

 

Готино написана. Харесва ми леката ирония на места :) и най вече вицовете .

И аз през сутрин моля: "Г-не/г-жо, бихте ли си извадили лакътя отъ далака ми". така ще е докато не увеличат броя на мотрисите, което ще стане след пускането на заветната отсечка до Младост.
А за хора като мен - студенти в направление дизайн, метрото сутрин и следобед си е епопея - като мъкнеш картонени макети, хартиени врътки, разни джунджурийки... ад е направо, но, ти го каза - свичква се, а и по-добре пъленб ад 10 минути, отколкото по-рехав Ад 40 минути...