Сигурно познавате такива хора – адски енергични, вечно на пружина, всичко около тях е много бурно и стремително. А харесвате ли ги? Мен лично ме уморяват – имам чувството, че имат някаква каша в главата, която не могат да подредят и затова вечно се литкат насам-натам.   Може и някои да са целенасочени, но това са по-скоро изключения. Наблюдавала съм подобен тип хора – менят си мнението по няколко пъти в течение на минута. Според мен като трябва нещо да се решава – първо се обмисля, а после се действа, а не на принципа – ами дай да го правим, пък да видим какво ще стане – методът на пробите и грешките. Японците примерно в това отношение са железни, могат да”мътят” по даден въпрос сума време, да го оглеждат и преглеждат от всички страни, но като стигнат веднъж до „дисижъна” – няма шест-пет, вече всичко е решено и не мърдат и на йота от генералната стратегия. Има логика – що време са я мислили и щом веднъж са я измислили – право напред! Пък и резултатите им се виждат – значи стратегията е успешна.   На такива мисли ме наведе любимото ми шоу на Доналд Тръмп, където една мацка толкова се разпали в желанието си да продава една джаджа, че беше като енергийна черна дупка. Подскачаше, подрипваше от желание на убеди милия телевизионен зрител, че това е неговата джаджа, та направо ми призля. Не бих си купила нещо, за което толкова яко ме убеждават, че ще ми е супер полезно. Я, моля, малко ме оставете да помисля на спокойствие, не ме заливайте с толкова много приказки, че ми писна. А и на Доналд му писна, не само на мен, пък той отбира от такива неща.   В противовес – конкуренцията, симпатичен мъжага с каубойски вид, излъчваше сигурност и стабилност. Малко бавничък – ама за къде да бърза, номерът е да е убедителен, а пък бързата кучка знаете какви ги ражда … Тя същите ги „роди” и споменатата по-горе мацка, но не ми е идеята да правя разбор на шоуто. Въпросът е, че си има модели човешко поведение, които са успешни, а други – не. Това също е относително казано, защото не може човек да влияе на всички по един и същи начин. Затова нещата се измерват в цифри – в случай беше цифрата на продажбите, а в живота нещата са доста по-комплексни. Изключвам от това „изследване” хората на изкуството – там нещата са доста по-специфични и веднага ще се намери някой да каже, че Ван Гог през живота си нищо не е продал, пък после я виж какъв бум! – един от най-скъпо продаваните творци. Ама него какво го грее…   Идеята ми е, че когато искаш много силно да убедиш някого в нещо обикновено не се получава, защото с този голям хъс все едно му навлизаш в личното пространство. А хората такива неща не обичат, все пак им трябва малко въздух за дишане. Така че – давайте по-кротко да не се изпързаляте от прекомерен мерак и ентусиазъм и „Keep the distance”, както пише на големите камиони, за да не се забиете челно. :)  

Винаги съм твърдял, че е по-добре да не се свърши дадена работа, отколкото да се свърши как да е. необмислената, "урболешка" работа, вреди много повече от нищоправенето...

Но след като трябва тъй и тъй да се свърши, поне да е добре свършена, защото пък и прекаленото доизкусуряване понякога порти нещата.
Но наистина хора, които казват - еди как си да го направим, а след минута-две вече имат друго мнение ме изнервят. Мразя хора, които мислят на глас! :) Ами никой не е длъжен да слуша "шепота на мисълта им" :))))

Е не, нямах пред вид точно това. Против съм само работата, която е свършена, просто за да е свършена. Съм за работа, след предварително съставен акуратен план, който довежда до навременен и качествен завършек, без това да вреди на други неща.

Понякога това, на което му казват "перфекционизъм" излишно усложнява нещата. Винаги трябва да има мярка и да не се залита в крайности - от една страна да се претупат нещата или пък от друга - да се сучат и доизкусуряват до безкрайност.

Защото в зависимост от конкретната задача понякога не е необходимо да се навлиза в големи подробности, а да се свърши задачата, за да се мине на друг етап. И за да не разводнявам излишно ще цитирам народа - "Прекален перфекционист и богу не е драг!" :)

Ама говорим за почти едно и също...не съм споменал за перфекционизъм, а само за обмисляне, вместо за сляпо хвърляне. Както и във всичко друго, истината не е в двете крайности....

Знам за какво говориш, просто приказка да става ... :))))

Е, получи се май ;)

сигурно двамцата от рекламата се допълват - за да качат на влакчето повече пътници, но аз лично също бих приела по-благосклонно бавния момък. защото е бавен и защото е мъж :-))))))))

двамата в случая не се допълваха, а бяха конкуренция. А иначе не се съмнявам, че би приела по-благосклонно момъка :) Той сигурно и затова победи - повече благосклонни жени са откликнали да закупят предлаганата от него джиджавка.
Еххх, мъжки свят ... :)))))

как само се чанчат да ни продадат нещо - я сешоар, я себе си :-))))))))))))

Ако не беше така, защо им се връзват мацките?
Ето и ти - веднага гледаш да "прилапаш" бавния момък :))))