Повече никога няма да гледаш по същия начин на чаша с кафе...       Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.   Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума.   След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"   „Моркови, яйца и кафе" –бил отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо.   Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита:"Но, какво всъщност означава това, мамо?"   Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смляните кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.   „Ти от кои си? -попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти –морков, яйце или кафено зърно?"   Спомни си за това:"Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода –обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?   Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?   Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.       От интернет        

Чувала съм израза :
Силен чай и силна жена ставали като ги пуснеш
във вряла вода...
врялата вода за жената днес е живота...

И от баба си спомням една приказка:
"Две риби на една скара се печат пък едната
викала НА МЕН ПО МИ ПАРИ " :))
ВСИЧКИ СМЕ НА ТАЯ СКАРА :)))
Поздрав за постинга!

А ти как се преценяваш?

наистина е мъдро. Щом го получих - и хайде в блога и другите да почерпят мъдрост! :)

ти как ме преценяваш :)
Ако не е за пред хора, може и на лични :))

И я да ти задам контравъпрос - а ти как се преценяваш?
"Биеш ли негрите" - като в оня виц? :)

май съм яйце, поне така се преценявам. Не търся неприятности, но ако се случат, в повечето случаи ме амбицират. Казват, че съм инат и си го знам.

ме тегли нещо към яйцето :)

Ще ми се да съм кафеено зърно, но би било твърде хубаво, за да е истина :))

Според мен всеки има и трите в себе си и се проявява различно според ситуацията

всеки има и трите в себе си.
Според мен по-важно е да успее сам да се справи със ситуацията и да не се вайка и тръшка някой друг да го вади от водата.
Познавам хора, които постоянно занимават останалите с проблемите си - адски е досадно. Даже мисля, че го правят не толкова от невъзможност сами да се справят, а по-скоро искат да им се обръща внимание. И да се освободят от отрицателните емоции като ги стоварят на чужд гръб. После им става по-леко и свободно.
От такива хора бягам като дявол от тамян. Според мен такъв тип "споделяне" е нещо крайно егоистично. Всеки има нужда в дадени моменти от подкрепа и съпричастност, но когато мрънкането и хленченето е стил на поведение, по-добре го пусни да плува и сам да се оправя.
"Спасението на давещите се е работа на самите давещи се" - е казал класикът :)

Сега ми хрумна, че и тука в блога е пълно с такива хора, но да не конкретизирам :))))))

Много интересен и мъдър пост, много ми хареса :) Нещо толкова простичко да те накара да се замислиш какъв всъщност си.. Браво,браво!! :)

Доста интересна гледна точка. Нещата са около нас, но как ще ги видим зависи именно от гледната точка.
Хората са различни и реагират по различен начин. Примерно като "опре ножа до кокъла" един ще каже "Не, аз с това не мога да се справя", а друг може да каже "Каква чудесна възможност да покажа какво мога". И в този ред на мисли мога да се върна към предния пост за локомотивите и вагоните. Въпрос на терминология.

А има и един друг готин лаф "Не ми казвай, че така не може да стане, кажи ми как може да стане." :)

Хленченето е най-сигурния начин да накараш хората да се отдръпнат от теб. Всеки иска да се забавлява и да не се товари. Аз се опитвам да занимавам минимално околните с проблемите си. И аз се чуствам в крайна сметка по-добре, защото няма по-гадно нещо от това да те съжаляват.

май няма съвсем да се съглася.
Има хора, които си умират да съжаляват някого, да дават съвети, да обгрижват - "Ах, милата колко е закъсала, трябва да й помогнем."
А има и хора, които много обичат да се къпят в хорското съчувствие. Говоря повече за типове жени, при мъжете е по-различно.

Когато бях малка и съм виждала такива хленчещи жени, на които целият свят им е крив и все страдат, съм мислила че наистина нещата са сериозни. Сега след като са ми минали доста неща през главата, никого не съжалявам, освен ако не е тежко болен. Всичко друго са пози и лигавщини, с които хората могат сами да се справят. Може и да звучи грубо, но е така.

Ще разкажа историята на децата си...
Хубав празник!!!!!!!

Мисля че съм яйце, с елементи на кафе. Ако ми го позволи ситуацията...Честит празник, cindy!

направо я изкопирай, що ще се мъчиш да разказваш :)

@ gothic,
май всички сме така. :)