Прочетох тук в блога, че днес бил ден Секновение, свързан и отсичането на главата на Йоан Кръстител. Да си призная, не ми беше известно - иначе историята я знам - има и такъв степопис в "Александър Невски", а и на много други места.







 




Но всъщност се сетих, че миналата година гледах в Лувъра едноименната картина на Леонардо. Това е последната му картина. Когато я разглеждах се доближи и руска група, екскурзоводът им много разпалено обясняваше за картината. Когато си отидоха се приближих по-близо, прав беше - не се виждаше изобщо да е минавала четка оттам. Такова изящно изпълнение.

Май даже тази картина повече ми хареса от Джокондата, която и без това е преексполатирана, а и двете картини си приличат чисто физически, както се вижда. След посещението на Лувъра развих собствена теория за Леонардо, но за това - друг път, сега за Йоан Кръстител.







Само обърнете внимание, че тук Йоан Кръстител сочи нагоре, при това с усмивка. Може би това е последното послание на Леонардо, преди духът му да отлети нагоре...



Малко информация за Свети Йоан Кръстител 

След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление).

Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа и по внушение на танцьорката Саломе. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“. След тези си думи той е обезглавен.

След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и безвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнеся в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора..

Днес не се работи и не се захващат нови дела. Не се ядат червени плодове и зеленчуци, но късно го разбрах и прегреших вече с два домата.
Но няма да сърдя повече Господа и нищо няма да пипна да направя днес. Ще почета празника.

Лек ден и на вас! :)

Чудесен постинг!
Благодаря!

но ме подтикна информацията за доматите :)))))
Никога не бях го чувала това. После се сетих за другите неща, поразрових се и ми стана интересно.
След този богоугоден постинг излизам, не е ден да се седи пред компютър! :))
Прекрасен ден ти желая!

Аз пък си слушам Аве Мария без да зная за деня. Приятна вечер!!

и на теб! :)

Благодаря за информацията и аз не знаех ...

този блог.бг си е като образователен център, наред с всичко останало :)))))

Знаех историята на Йоан кръстител, но не знаех, че това е последната картина на Леонардо. Интересно... За разлика от нашата иконография, където се набляга на аскетиката в лицата, Леонардо го е нарисувал закачливо усмихнат, което по принцип е странно за човек, който сочи нагоре и очевидно.... вероятно.... знае, че му предстои да отиде там....

Както и да е. Значи без да зная, че днес не се работи съм постъпил съвсем канонично, като спах цял ден :):):):)

тъкмо сега чета една книга за Мария Магдалина....

то и аз си поспах до към 1 по обяд и нищо не свърших после, та като изключим доматите бях съвсем в канона :))
Картината на Леонардо е фантастична. Изобщо тези четирите други негови картини, които висят в коридора пред Джокондата повече ме впечатлиха от нея. Въпреки че се оказа вярно това за очите й, от където и да я гледаш те следят.
Споменах, че после като разсъждавах за него и картините му си създадох моя теория, но някак не мога още достатъчно добре да я формулирам. Пък и тя си е моя, на кой му дреме :)))))

понеже съм на вълна картини в момента, картината на Тициан "Каещата се Магдалена" я гледах в Двореца Пити във Флоренция и тя е шедьовър.

На мен определено би ми била интересна – във всяка теория, дори и най-странната на пръв поглед, може да има зрънце истина ли нещо, над което човек да се замисли :)

въпреки че това си бяха лично моите разсъждения след Лувъра и докато пътувахме към Монт Сен Мишел. Пътят е дълъг и какво друго му остава на човек освен да си мисли и разсъждава? :)
Интересното в такъв случай е как се осмисля видяното. За мен определено не беше въпросът да отметна Лувъра като посетен обект или да кажа - "Аз всичко видях!" Понеже чух и такова изкзване и направо се зашеметих!!!!! :)))) Оказа се, че хората са видели всички онези картини отбелязани на брошурата, че трябва да се видят! Просто търчали по залите и гледали да видят това, което им е "казано", че трябва да го видят! Пълен потрес! За мен де, иначе за тях това е "всичко"! :)

Като имам достатъчно време и душевно спокойствие, мога да поразсъждавам пак по темата. Пък дано да ти е интересно! :)

Със сигурност ще ми бъде интересно, Синди :)

Що се отнася до хората, наистина често пъти отмятат това, което трябва да се види по списък и не допускат просто да се насладят на нещата, които им се откриват. Жалко за тях, защото със сигурност пропускат много други, вероятно още по-интересни неща.

поради тази причина не си носех книжката за 100-те обекта и да я подпечатвам по Родопите. Всъщност можех отвсякъде да си взема нова, защото в онази, не помня от къде я закупих и за чий хикс, но имам само един печат от там.
Но ми се видя толкова смешно да подпечатвам книжки, все едно заради печата съм отишла. Иначе идеята не е лоша - дава някакъв ориентир на хората какво да не пропускат.
Обаче има наистина много други интересни неща и човек, ако се води само по това какво "трябва" да се види, сума неща ще пропусне.
Примерно екопътеката "Невястата" е много интерсна и без да се брои за "обект". Или пещерата "Калето" и много други.

Mhm, аз за тази картина имам друга теория. Мен ако питате, човека си е знаел, че си заминава и с тази картина е показал мнението си за света. Само че от благоприличие е нарисувал вдигнат другият пръст...Кхъ кхъ

какви ги приказваш? :)
Хващам се на бас, че за пръв път виждаш картината и научаваш, че му е последна. Чак пък теория имал!
Иначе не е лоша, тепорията, де. :))

Ааа да си имаме уважението. Човекът ми е любимец от години. Нищо че наживо нищо негово не съм виждал. Да живеят книгите и интернет.

Признавам ти теоретичният принос в такъв случай! :)