Не мога да разбера този песимизъм и злоба именно в разгара на лятото, когато хората планират ваканции или някои вече са били. Заредили са акумулаторите и би следвало да са по-хепи, а също и останалите – на които това им предстои.

 

Но,  не – станало е доста по-гадно от много време насам. Канех се да пусна още снимки от Милано – от Ла Скала, от самото представление, от „Санта Мария де ла Грацие”, където е „Тайната вечеря” на Леонардо, от музеите в замъка Сфорцеско или Галерия Брера, дори и само миланските улици или пък витрини на книжарници и магазини, които ми бяха интересни, фонтаните, парковете  и т.н. И си дадох сметка, че няма защо да го правя. За какво да се опитвам да показвам на хора, озлобени и изнервени,  че има  и други неща – красиви при това, които ти създават чувство за душевна хармония и уют. Чувстваш се добре и щастлив, това според мен е най-важното.

 

А тук какво – заяжданици, скандали, гадории – да се чудиш тези хора точно тук какво делят?

 

Говорих си преди малко с един приятел , който ми каза – идвай във Фейса, там е интересното. Но не знам защо самата структура на Фейса не ме кефи особено. Това, че половината блог се е изнесъл там и там си общува, би следвало да накара разни хора да се замислят.

 

Самият факт, че бяха толерирани наистина накърняващи достойнството на други хора постинги си е все пак тема за размисъл.

 

Идеята ми накратко е – ако можете преодолейте желанието да обиждате хората само в името на шоуто, ако ли не – този блог просто ще си отиде в небитието... Защото няма кой да остане тук.

 

Лека ви вечер! :)

 

 

и не ме интересуват "отличията", които смешно раздава...
покажи си снимките - има кой да им се радва, забрави за злобарите...
и аз мислех да се местя вйъв фейса, но там общуването е друго...
няма я правдата...
забрави и бъди себе си...

Лично за мен качването на снимки е изключително досадна работа и за да го направя трябва да съм окрилена вътрешно, да искам наистина да вдъхновя хората с красивите неща, които съм видяла и да ги заразя с ентусиазма си. Иначе какъв е смисълът? :)

Не съм пряко засегната от злобарската офанзива, но това скапва самата атмосфера тука. Иначе - аз съм си аз и не ме спират те, за да го направя, просто нямам желание.
Не става дума за бисерите и свинете, ами за малко по-сложни неща, абе карай да върви...
:)

като си починеш от това, ще чакам снимките ти. Установих, че тук няма общност през цялото време, има просто много хора.

Комши, как тъй не ти се качват, а? ;)

http://eutopia.blog.bg/politika/2010/07/24/ikonomika-na-shtastieto.581619

Знам, че търсенето и качване на снимки е трудоемко, но когато ти дойде кефа пусни малко, после пак. Очаквам да видя Миланската скала поне на снимки, за сега.

за днес предричаха бури с гръмотевици и не съм на Витоша. Ако ми дойде музата, може и да кача. :)

не го приемай лично. :)
Ама и ти рядко се мяркаш тъдява...

мерси за линка - хубава статия, въпреки че е малко длъжка за моя вкус. :)

Тези неща установих, че ги правя интуитивно и без да съм запозната с тази философия. Всъщност съм запомнила една реплика от "Богат, беден" на Ъруин Шоу. Когато по-малкият брат караше с яхтата си разни важни клечки по Средиземно море и един го пита "Вие да не сте роднина със сенатор Джордах?". Той казва "Да, той ми е брат, беше най-умният в нашето семейство". Онзи политик поглежда към морето и казва - "Аз работих като вол 40 години, за да мога сега след пенсия да се разходя с тази яхта тука. Не се знае кое е бил най-умният във вашето семейство..."
Може и да не цитирам точно, но това е смисълът. Нещо подобно на онази статия.

Лично за мен ходенето до Милано много ме кефи, защото го реших и организирах за 2 дена, след като гледах в НДК по време на "Опера в киното" - "Аида" от Миланската скала, постановка Дзефирели, наистина страхотна. Накрая като даваха залата да ръкопляска (Ангела Меркел беше в "кралската ложа") ми мина през ум - Защо пък да не ида и аз там да попляскам?
Оказа се, че не е невъзможно и така си сбъднах набързо мечтата, защото мразя нещата да се протакат.
Следващата ми цел е Арена ди Верона, но късно се усетих и са много скъпи сега самолетните билети. Но мисля, че догодина и нея ще я реализирам, живот и здраве! :)

виж предния коментар и направо си организирай пътуването до там - ей го де е :)

Добре, ще гледам да пусна и отвън, и отвътре.
Но на живо си е съвсем различно. :)

Прави това, което те кефи и махни ръка на другото.
Аз в блога, както знаеш, отдавна се вясвам от дъжд на вятър, но установих, че тотално се е профанизирал.

Трябва заедно да променяме облика на блога, всеки ден и час, да устояваме това което искаме да се случи, да не сме мъртви, да сме живи, да толерираме различния, да утешаваме угнетения, да подкрепим падналия!
Ние сме душата на блога, и сърцето бие за промяна!

ох, колко пъти да обяснявам, че ни се коркам, ни се ядосвам :)

Малко ми е жал на какво се обърна това място, защото доста време съм изкарала тука. Мило ми е някак си, дори само заради това, че ако се върна назад в постовете, веднага ми изникват разни случки и настроения, когато съм ги писала. Това ми е все едно "летопис" на живота за тези 3 и кусур години, не мога да го зачеркна с лека ръка. Та това е казано накратко. :)

да ти имам ентусиазма :)
Твърде отдавна съм тука, за да водя битки с вятърни мелници.
Но пък не пречи да призова за малко разум и толерантност все пак, не бих употребила думата "смирение". :))

Доволна съм, че навреме се изнесох и си намерих място, където липсват такива простотии.
Тук идвам, за да се уверя, колко правилно съм постъпила, а и да посетя любимите си блогове.

какво значи "навреме"?
Не е станало кой знае к'во:))
Тук ме устройва формата като реша да пуликувам пътеписи, другаде не е баш така. Айде мини по-късно, ще гледам да кача още снимки от Милано.

Синди заеби го този фейс. Тъпотия е.
Може да е всичко, ама въпреки всичките си недостатъци /които напоследък главоломно се увеличават/ блог.бг е все още най- удобната платформа за публикуване на статийки и намиране на интересни такива./ Макр напоследък интересните рязко да са намалели, но въпрос на вкус...казало кучето.../

във Фейса само фигурирам и одобрявам заявки за приятелство, друга дейност там не развивам. :)

Тука специално за пътеписите ме устройва формата - обичам да качвам снимки и да ги коментирам с по едно-две изречения. А другаде трябва да пиишшшаааааа сума нещо, което ми е досадно. Затова предпочитам поне засега тука да ги качвам, за после - ще видим. :))