Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2011 22:36 - Идеи за общественото неравенство
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 12560 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.07.2011 20:17


ИДЕИ ЗА ОБЩЕСТВЕНОТО НЕРАВЕНСТВО

 


Copyright
© Георги Хаджийски

 

Социалният работник осъществява своята трудова дейност в условията на непрекъснат сблъсък с различни прояви на бедността. Контактът с тази бедност била тя свързана със старческа немощ, самотност, инвалидност, или пък с някоя от нетрадиционните форми на индивидуално или групово съществуване, често въздейства разтърсващо и поражда множество въпроси. Част от тези въпроси са например: Защо съществува бедността; достатъчно ефективни ли са мерките на обществото в борбата с нея; наистина ли се подпомагат  най-нуждаещите се; по предназначение ли се използват социалните помощи и т.н.
    Неоспорим факт е, че бедността винаги е съществувала, съществува и ще продължава да съществува във всички общества.  Различно е обаче отношението към нея, както от страна на отделните общества, така и от определени научно - издържани концепции, обясняващи нейното съществуване. Условно, отношението към бедността може да бъде диференцирано в две основни групи:

А)Егалитарно - почиващо на стремежа за всеобщо равенство, уравнително.

Б)Елитарно - служещо на отбрана част на едно общество.

Като цяло егалитарните концепции, обясняващи съществуването на общественото неравенство /респ. бедността/, търсят причините за нейното съществуване в недъзите на обществото. Много типично в това отношение е марксисткото учение. В “Капиталът”, том 1 (1), Карл Маркс развива идеите, че в капиталистическото общество протичат два противоположни процеса, свързани със съсредоточаване на общественото богатство в ръцете на капиталистите и обедняване на жестоко експлоатираните производители на това обществено богатство - пролетариата. Обедняването на работническата класа е относително, защото внедряването на машинното производство позволява с използването на определено количество работна сила да се експлоатира много по-голямо количество съвкупен труд. При наличието на тази “интензивна или екстензивна експлоатация на индивидуалните работни сили” (2), дори и едно относително повишаване на работните заплати, няма да бъде равностойно на получената чрез експлоатацията на работната сила продукция. Обедняването на пролетариата е и абсолютно, понеже усъвършенстването и внедряването на все по-усъвършенствани машини, позволява освобождаването от работа на все повече и повече работници, които увеличават и без това значителната индустриална резервна армия на безработните. Под действието на закона за търсенето и предлагането, резервната индустриална армия упражнява силен натиск върху пазара на труда, което позволява поддържането на ниско ниво на работните заплати. Като страничен ефект от тези процеси е съществуването на утайката на обществото - пауперизма. Кои са тези най-бедни измежду бедните?

Според  Маркс:

“Независимо от скитниците, престъпниците, проститутките, накъсо същинския лумпенпролетариат - този обществен слой се състои от три категории. Първо, работоспособни. Достатъчно е само повърхностно да прегледаме статистиката на английския пауперизъм, и ще видим, че неговата маса набъбва при всяка криза и спада при всяко съживяване на сделките. Второ: сирачета и деца на паупери. Те са кандидати за индустриалната резервна армия, а в периоди на голям подем, както напр. в 1860 г., бърже и масово се включват в активната работническа армия. Трето: пропаднали, дрипави, негодни за труд. Това са особени индивиди, които пропадат поради своята неподвижност, причинена от разделението на труда, такива, които доживяват повече от нормалната възраст на работника, най-сетне жертвите на индустрията, чиито брой расте заедно с нарастването на опасната машинария, на мините, химическите фабрики и т.н., осакатени, болни, вдовици  и т.н. Пауперизмът е инвалидният дом на активната работническа армия. Неговото произвеждане е включено в производството на относителната пренаселеност, необходимостта от него - в необходимостта от нея, заедно с нея той образува необходимо условие за съществуването на капиталистическото производство и за развитието на богатството. Той принадлежи към faux frais /френ.: непродуктивни разноски/  на капиталистическото производство, но капиталистът в повечето случаи съумява да ги прехвърли от себе си върху плещите на работническата класа и на дребната  буржоазия.” (3)

Както се вижда от този текст, мнението на Карл Маркс за социалните групи, които винаги са били контингенти на социалното подпомагане, не е твърде ласкаво. Те са едновременно продукт на капиталистическата система и бреме за пролетариата. Според Маркс и неговите последователи, пътят на борбата с бедността преминава през пролетарската революция, която би трябвало да постави началото на качествено нова обществено-икономическа формация - лишеното от експлоатация и бедност комунистическо общество. В тази насока са издържани идеите например на Фридрих Енгелс в “Анти-Дюринг”(4)  и  Владимир И. Ленин в “Две тактики на социалдемокрацията в демократическата революция” (5). Това е и пътят по които би трябвало да преминат всички общества населяващи континентите, защото по думите на Ленин: “Марксизмът учи, че всяко общество, основано върху стоковото производство и намиращо се в обмен с цивилизованите капиталистически нации, на  известно стъпало от развитието, неизбежно само тръгва по пътя на капитализма.”(6) По този начин историята на човешките общества, чието начало се губи в глъбините на прастарото време, когато хората са живеели без експлоатация и във всеобщо равенство, преминала през експлоататорските обществени устройства на робовладелската, феодална и капиталистическа държава, би трябвало да завърши своя ход в идиличното състояние от където е тръгнала.

“Творческото” приложение на идеите на марксизма /макар и в неговия  “простонароден, сталински” вариант/, не подмина и нашата страна. Факт е обаче, че бедността съществуваше и при социализма. И не само в лицето на инвалидите, сираците и нетрудоспособни социални слоеве. Въпреки цялото си могъщество, тоталитарната държава не успя да изкорени бедността сред цели социални общности, като циганите, или ромите у нас. Възползвайки се от възможностите, които  позволяваше социалното законодателство /както например Указът за насърчаване на раждаемостта и Правилникът за неговото прилагане, както и Правилникът за парично подпомагане и привилегиите за сливане на чисто биологични с икономически функции на човека, те извършиха ускорен демографски преход, довел днес, в постсоциалистическо време до небивало демографско възпроизводство на бедността у нас...

От своя страна много от елитарните теоретични концепции, търсят причините за съществуването на бедността не в несъвършенствата на обществото, а в несъвършенствата на самата човешка природа. Поради тази причина, във всяко общество съществуват определени категории хора, които живеят по-добре и други, които живеят по-зле. За да се преодолее бедността следователно, трябва да се преодолее не несъвършенството на обществото, което е и невъзможно, а само някои от несъвършенствата на самия беден човек, чиито живот дава много възможности в тази насока. Понастоящем, тези идеи са споделяни от много социолози, психолози, психоаналитици, социални психолози, педагози..., които работят по практическото им приложение.
     Един от най-изтъкнатите представители в социологията на това направление /и смятан за негов основател/, е Макс Вебер.

В “Протестантската етика и духът на капитализма” (7), Вебер застъпва схващането, че протестантската етика посредством налаганата от нея идеология, свързана с формиране у нейните последователи на определени социално-психологически черти като: лишено от съзерцателността, не аскетично, жизнеутвърждаващо поведение, желание за успех, при това днес и тук, стремеж към отстояване на собствените позиции, дори и при наличието на изключително силен и при това враждебен обществен натиск и пр., е развила у немските протестанти твърде специфичен колективен дух, който до голяма степен отговаря на изискванията към човешкото поведение, предявявани от модерния капиталистически стопански ред. Това е позволило жизненото ниво на немските протестанти, проявяващо се в по-висок относителен дял на притежаваното обществено богатство, по-високо образователно равнище  и т.н., да бъде по-добро от това на германците - католици, и католиците - поляци, или унгарци, обитаващи Германия през разглеждания период. (Края на 19 и началото на 20 век)

Бедните в модерното капиталистическо време се намират в това положение, понеже не могат да се освободят от спъващото влияние на своя традиционен начин на живот. Именно илюзорната сигурност, която дава сляпото следване на повелите на традициите, е главната причина за съществуването на общественото неравенство. Традиционният начин на живот според Вебер, кара човека да се труди, респ. да припечелва толкова пари, колкото му е необходимо за да задоволи своите обичайни потребности, дори и когато има възможност да получава много повече. Това явление е наречено от него традиционализъм и означава че:

“По природа човекът не иска да печели все повече и повече пари, а да живее така, както е свикнал, и да получава потребното му за този начин на живот. Навсякъде, където модерният капитализъм е започвал делото си в подкрепа на нарастване на производителността чрез увеличаване на интензивността, той се е сблъскал с безкрайно жилавата съпротива на споменатия лайтмотив на докапиталистическия стопански труд - продължава да се сблъсква и днес, - и то толкова повече, колкото “по-изостанало” /от капиталистическа гледна точка/ е работничеството на което той е принуден да разчита.”(8)

Ако се следва логиката на тези разсъждения, следва да бъде направен изводът, че бедността може да бъде преодоляна от работоспособния индивид, или социалната група, която е сравнително бедна, с помощта на по-голяма адаптивност към изискванията на съвременното общество.

От социологическа гледна точка тези идеи, обясняващи присъствието на бедността в обществото по твърде несходен начин, са залегнали и по различен начин в общосподеляните ценности, социалната политика, видяна като отражение на тези общосподеляни ценности и дейността на институциите, работещи за реализирането на социалната политика на всички съвременните общества от т. нар. “Западен тип”. Условно англо-саксонските общества /Великобритания, САЩ, Австралия и др./, проявяват тенденции към по-елитаристично отношение към проблемите на бедните. В областта на социалното подпомагане основните дейности са насочени към подкрепа главно на нетрудоспособните граждани, а по отношение на трудоспособните бедни се търсят най-вече възможностите за стимулиране на икономическата независимост. Тези тенденции са присъщи и на т. нар. “десни” политически сили в демократичните държави.

Егалитаристичното отношение към проблемите на бедността, въодушевило континентална Европа след 1789 г., посредством идеите на Френската буржоазна революция за всеобщи свобода, равенство и братство, днес се споделя  в държавите със силни социал-демократични традиции /Швеция, Дания, Белгия и др./. В тези страни делът на отделяните средства за социално подпомагане е сравнително висок, режимът за отпускане на помощи - либерален, подпомаганите социални групи се простират в широк обществен сектор. Този подход е присъщ и за “левите” политически сили в демократичните общества. (9)

ЛИТЕРАТУРА:

  1.  Маркс, Карл - “Капиталът”, том 1, изд. на БКП, София 1948 г.
  2. Пак там, стр. 519
  3. Пак там, стр. 526/527
  4. Енгелс, Фридрих - “Анти - Дюринг”, София 1975, изд. “Партиздат”
  5. Ленин, В. И. - “Две тактики на социалдемокрацията в демократическата революция” - изд. на БКП
  6. Пак там, стр. 38
  7. Вебер, Макс - “Протестантската етика и духът на капитализма” - изд. “Хермес - 7”, София, 1993 г.
  8. Пак там, стр. 45
  9. По-подробно - Д. Димова - “Социална политика и социално осигуряване” - София 1993 г., ИК “Люрен”



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305129
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031