14 февруари е ден като всички останали. В миналото по Православния календар на 14 февруари по Юлианския календар са зарязвали лозята, но тъй като с промяната на календара¹ се разместват действителните дати и времето все още е сравнително хладно за подрязване, но за да не се развали традицията продължават да го правят.
Когато се обърнем към историята и искаме да разберем откъде в действителност произлизат различните празници можем да научим интересни и дори шокиращи и отвращаващи ни неща. В това отношение не прави изключение и така наречения "св. Валентин". До преди 50 години Римокатолическата църква е отбелязвала в календара си ден на подобен светец, но не е имало никакви "любовни практики", което е чиста проба американска манипулация и комерсиализация на този обикновен ден от римокатолическия църковен календар². Оказва се, че и така наречения Валентин, който в продължение на векове се е представяло, че е събирателен образ никога не е съществувал и през 1969 г. римокатолическата църква се отказва от този ден. Въвеждането на честването на 14 февруари става по времето на Ренесанса посредством манипулация от
окултисти членуващи в тайни общества покланящи се на дявола. По този начин се въвежда една измама имаща цел да подвежда хората към езичество и честването на езически празници, макар и под друго име, което е забранено от Бог и по този начин малко или много се манипулират хората.

В заповедите си Господ специално предупреждава тези, които Го следват да не се учат на традициите на езическите народи (което означава и техните празници), които те имат посветени на демоните:

 "...внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така? Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си." (Второзаконие 12:30-31)

Не може човек хем да следва Господа, хем да върши езически мерзости:

"Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." (1 Коринтяни 10:21)


Когато възниква християнството и се разпространява и сред езическите народи в продължение на три века е съществувало паралелно с останалите култове в Римската империя. Подобно е било положението и в останалите части на земята, до където то достига. За да бъде запазено чисто учението на Исус Христос, без езически примеси раннохристиянските апологети още от II век пишат изобличаващи трактати, които да покажат истината и да навърнат отклонилите се от правия път хора. Християнство е, това което е проповядвал Исус Христос и е стриктно по Библията, а хората смесващи части от учението на Христос с езичество и разни други небиблейски учения и практики в християнството са сектанти. Всяко отклонение от първоначалното учение на ранните християни е сектантство. Наред с истинското християнство още през I век възникват и разни псевдохристиянски секти, някои по-малко, други коренно отличаващи се от учението на Исус Христос с навлизането на дяволски учения и езически практики. По тази причина е било крайно необходимо да има християни, които да изобличат всичко това. По същата тази причина аз пиша много от моите постинги на тази тематика и книги и можете да четете и да се осведомите правилно и добре по този въпрос. Бъдете благословени, а не проклети. Различавайте доброто от злото и се противете на злото!

Безусловният раннохристиянски авторитет и картагенски презвитер Квинтий Тертулиан живял през II-III век заявява много точно:

"Всички грехове са обида към Бога, а всичко, което Го обижда, идва от демоните и злите духове, на които идолите са посветени. Затова изобщо не трябва да се съмняваме, че щом някой върши грях, извършва именно това престъпление – идолопоклонство. Това, което прави, принадлежи на господарите на идолите." (De Idolatria, I)

Тертулиан пише против различните езически празници и чествания:

 „… и ти боготвориш с преклонение олтари, храмове, както и с други служения и празнуваш техните игри и рождени дни, тези които би трябвало да обсипеш с най-голяма омраза.” (Adversus Nationes, книга I, раздел 64)

Ще се самоцитирам с извадка от четвъртата ми книга "Езическите празници и чествания в християнството" във връзка с празнуването на 14 февруари в древен Рим:

"Много преди появата на християнството четиринадесети февруари е отбелязван като езически празник, ден на любовта в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона. Обичаят бил на този ден девойките да пишат любовни писма, подписани с техните имената или само да напишат имената си и да ги поставят в голяма урна, а след това мъжете да извадят по едно писмо. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на богинята”, и имал правото да прави секс с нея до следващия 14 февруари. В края на деня често следвала оргия. Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал на плодовитостта, наричан Lupercalia (празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари. Названието на фестивала Lupercalia е по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus), който според римската митология е овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек. Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Търсейки корените на Луперкалия, обаче се натъкваме на един по-стар римски фестивал, наричан Паренталия. През IV-III век пр. Хр. от 13 до 21 февруари се чествал фестивала на мъртвите Parentalia. Фестивалът Parentalia започвал с церемония в чест на умрелите изпълнявана от жриците на Веста. На 22 февруари Caristia се почитали ларите и взаимоотношенията между живите и мъртвите от семейството, а на последния ден от фестивала наричан Feralia, който е посветен на божеството Юпитер с едно от имената му Feretrius, хората ходели на гробовете на техните близки и поднасяли жито и вино. Остатък от този обичай се забелязва в България при изповядващите ортодоксалното християнство, при които, след като умре близък, традицията е в негова чест на гостите да се поднася да ядат варено, подсладено жито. На церемонията по закриването на Паренталия на последния ден наричан Фералия се извършвало магьосническо жертвоприношение на овца към духовете на умрелите. По време на фестивала Паренталия храмовете били затворени и сватбите били забранени. Четиринайсти февруари бил третият ден от фестивала Паренталия и бил... вторият ден от Луперкалия. Така може да се обобщи, че честваният 14 февруари като ден на влюбените всъщност се основава на ден от демоничния фестивал, посветен на адските сили и на мъртвите Паренталия.

 Древни изображения на жреците лупеки, които започвали деня (14 февруари) с жертвоприношение на козел или куче и пръскали с кръвта или удряли с кожени ремъци от принесеното животно хората

  С идването на християнството много от езическите празници били премахнати, но Луперкалия останал сравнително дълго време, а по-късно езическия ден на любовта бил заменен от „св. Валентин”. Фестивалът Луперкалия е премахнат едва през 496 г. след дълъг диспут от папа Геласий. Папа Геласий I (492-496), обявен за светец от римокатолическата църква, заменил празника на сексуалната любов с този на „св. Валентин” и вместо в урните да се поставят имената на девойките, там започнали да пускат имената на светци. Всеки изтеглил името на даден светец, трябвало през годината да изучава живота му. Така езическия ден просто бил заместен с измислен християнизиран ден, който обаче няма никаква връзка нито с Бог, нито с дадените от него дни за празнуване." ("Езическите празници и чествания в християнството" стр. 90-91)

Oсвен че в края на 14 февруари следвала оргия, на следващия ден от фестивала на 15 февруари имало отвратителен "свещен" ритуал на съвъкупление с коза символизираща Фауступус, което е отразявано и в тогаващните обожествявани форми на изкуството

След всичко казано се оказва, че този празник никак не е безобиден. Бъдете благословени и внимателни и бдителни как живеете.

Според направени изследвания във Великобритания и САЩ поне 85% от купувачите на картички валентинки са момичета. В Северна Америка много момичета използват 14 февруари, за да се обяснят в любов и изпращат картички на избраниците си. Всеки ден от годината е добър за тази цел, незвисимо от датата.
Изпращането на любовни писма и честването на св. Валентин като ден на любовта датира от времето на окултния Ренесанс, оказал влияние, както в изкуството, така и в различни други области на живота. Това честване е въведено от хора членуващи в тайни общества. По този начин честването на 14 февруари всъщност се отдавало завоалирано поклонение в чест на Юнона с древния езически празник, а не на някакъв измислен, никога не съществувал християнин с името Валентин. Изключително често в ренесансовото изкуство могат да се видят изображения на езическите богини и богове на любовта, като примерно малките купидончета или Венера.

Картината "Венус и Купидон" на ренесансовия художник Лоренцо Лото. В картината има завоалирана (скрита) антихристиянска символика свързана с поклонението към езическите божества и със секса. Тъй като ми е дадено да разбирам и да виждам повече неща, да ви обясня за какво става въпрос. Забележете къде се е хванал малкият езически бог Купидон с дясната ръка. Защо трябва Купидон да пикае? Не можеше ли нещо друго да прави? - Ами това е единственият начин, за да може хем да бъде нарисувана картината, хем да се държи за онази си работа. А забелязвате ли, през какво пикае? Пикае през венец и кандилница символизиращи християнството. Тъй като би било прекалено по онова време да нарисува венецът от тръни на Исус Христос, просто е направен обикновен венец. Нищо върху картината не е случайно. Раковината над главата на чисто голичката Венера, нарисувана умишлено еротично гола е символ на богинята Афродита. Венера е с корона, която символизира царственост и власт над хората - тоест не Бог, а тя царува над хората.



Както видяхме Венера има корона - символ на власт и царственост над хората, а пък Купидон пикае през християнските символи.



Когато през XIX век в САЩ и Англия започнали да правят първите картички валентинки веднага манипулативно върху тях вкарали изображения на вече споменатия по-горе езически Купидон

Истинската любов³  е едно от най-хубавите неща на земята, но любовта понякога може и да служи за манипулиране, какъвто е случаят с набедения за "светец" измислен Валентин. За повече информация относно манипулирането с любовта, сватбите и други неща свързани с тези теми можете да прочетете книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" или книгата "Езическите празници и чествания в християнството". За поръчки можете да се обърнете на e.h.books@abv.bg цената на луксозното издание на книгата съдържаща цветни илюстрации е само 9 лв., а на втората 6 лв.

Постинг за истинската любов:

http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2013/07/19/ima-li-vechna-liubov.1131334

-------------------------------------------------------------
¹ Днес страната кара по римокатолическия Григориянски календар, като датите са изнесени две седмици напред и всичко е объркано. Дати празници, чествания, дори и Новата Година не съвпада и в някои православни страни хората си честват Нова Година по различно време, а не на 31 декември (Библейската Нова Година по Библията пък е по друго време - през пролетта). Нова година отбелязвана на 31 декември и началото й на 1 януари е посветена на двуликия - езическия бог Янус и това датира от въвеждането й от Юлий Цезар. 

²  В римокатолическия църковен календар всеки ден от годината е посветен на някого или на няколко светци действително живели или измислени.

³ Истинска любов има единствено за моралните хора, а другото, (развалените), тези които си ги сменят или излизат с различни, както и щат да си го наричат вече не е любов, но курвалък.

http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2016/01/08/ima-li-vechna-liubov-5-chast-vidove-liubov.1420906 

http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2015/06/25/ima-li-vechna-liubov-4-chast.1371598