Постинг
29.07.2014 14:00 -
Забравихме ли да се обичаме?!?
За да можеш истински да обичаш,е необходимо да си истински свободен. Свободен от предразсъдъци и недомислени задължения,които пак са си вид предразсъдъци. Свободен от страхове - самоналожени и наложени. Свободен от хорско мнение и хорско одобрение.
Свободен от материална зависимост,която в днешно време е най-трудно постижимата свобода. Докарали сме се до там,че тази свобода е невъзможна дори. Защото сме бедни,материално бедни,а тези които са натрупали материя,пък си носят бедняшкия манталитет,изграждан с поколения наред. За да сме свободни от материални зависимости,трябва да имаме достатъчно натрупана материя,за да изживяваме свободата си,независимо от нея. Парадоксално. Но то пък какво ли не е парадокс?
Да обичаш истински. Не е ли това съкровен стремеж на всяко човешко същество,в различна степен осъзнат от всеки от нас? Има го. У всеки човек. У всеки! Да можеш да обичаш така,а отсреща да приемат обичта ти с благодарност.
Ама свободата… свободата нужна ни за да я имаме тази обич. Къде е тя? Загубили сме я някъде по пътя на нашите стремежи,на нашите амбиции и желания. И когато изведнъж осъзнаем,че свободата,всъщност,я няма,търсим причината извън нас. Търсим я,но не постигаме удовлетворителен резултат,защото тя не е там,тя не е извън нас. По това време някъде,осъзнаваме,че сме забравили и да обичаме. Да,забравили сме! Неизбежно е.
Продължава тук.
Есе на Елена Петрова за конкурс "Обич многолика".
Свободен от материална зависимост,която в днешно време е най-трудно постижимата свобода. Докарали сме се до там,че тази свобода е невъзможна дори. Защото сме бедни,материално бедни,а тези които са натрупали материя,пък си носят бедняшкия манталитет,изграждан с поколения наред. За да сме свободни от материални зависимости,трябва да имаме достатъчно натрупана материя,за да изживяваме свободата си,независимо от нея. Парадоксално. Но то пък какво ли не е парадокс?
Да обичаш истински. Не е ли това съкровен стремеж на всяко човешко същество,в различна степен осъзнат от всеки от нас? Има го. У всеки човек. У всеки! Да можеш да обичаш така,а отсреща да приемат обичта ти с благодарност.
Ама свободата… свободата нужна ни за да я имаме тази обич. Къде е тя? Загубили сме я някъде по пътя на нашите стремежи,на нашите амбиции и желания. И когато изведнъж осъзнаем,че свободата,всъщност,я няма,търсим причината извън нас. Търсим я,но не постигаме удовлетворителен резултат,защото тя не е там,тя не е извън нас. По това време някъде,осъзнаваме,че сме забравили и да обичаме. Да,забравили сме! Неизбежно е.
Продължава тук.
Есе на Елена Петрова за конкурс "Обич многолика".
Няма коментари
