Грехота е да идеш в Рим и да не видиш папата, но още

по-голям грях е да идеш в Рим и да не посетиш музеи

Ватикани. Всичко започнало през 16 век, когато

папа Юлий II, чул че в лозе край града е открита

статуя

от древна Гърция. Той пратил Микеланджело да види

находката и по негова препоръка я купил. Става дума за

твърде прочутата днес Лакоон и синовете му. Лакоон,

жрецът на Троя

според митологията на Елада се опитал и не успял да

убеди

жителите на града да не приемат Троянския кон. Данни

за скулптурата са били намерени в творбите на Плиний

Стари, според него композицията красяла императорския

двор на Тит и за времето си била най-изящната в Рим. С

разпада на империята статуята била загубена, докато не

я изкопали в лозята през 1506г. Така само

месец след като скулптурният шедьовър бил открит

отново,

се озовал в една от залите на Ватиканските покои и

положила началото на 11 музея с пет галерии и 1400

зали.

 

Най-старият експонат в музеите е скулптурен портрет на

египетския владетел Ментухотеп от 2050 г. пр. н.е., а

най-новите произведения на изкуството са закупени през

2008 г. след Христа.

 

Входът на музеите се "пази" от

двама титани на изобразителното изкуство -

 

Микеланджело и Рафаело. Те са се облегнали на герба на

Ватикана вперили погледи към небето и земята. Зад

стените на папските владения в момента живеят около

750 души, сочат най-пресните справки.

 

Изуменият турист попада в свят, който е вълшебен.

Най-напред се озовава в залата на канделабрите. Била е

наречена така, заради огромните свещници разположени

до колоните в краищата на галерията. В древния Рим

бедняците си светели с кандила, а богатите разполагали

със свещници - произведения на изкуството, на върха им

обикновено имало съд с благовонно масло. Залата е

пълна със статуи от дълбока древност. Те показват как

в продължение на векове Ватиканът е изкупувал или

плячкосвал ценности от всички краища на света. Но

несъмнено безценните творби в този раздел, се намират

в осмоъгълния двор. Той е бил построен от Браманте в

края на 15 в., но е пререден по-късно. Прочутите

Хермес и Аполон, за които Винкелман казва -

идеални образци на изкуството сред всички оцелели

до днес антични шедьоври. Компания им правят

Афродита и Амур, според оцелели предания лицето на

богинята е лицето на Фаустина, съпругата на Марк

Аврелий и майка на Комодо. Основателен повод за

подобни твърдения обаче са намерените монети от

времето на Марк Аврелий, на които е изобразено лицето

на любимата му съпруга.

 

Галерията с картите е радост за човешкото

око.

 

По неповторим начин се преплитат цветове, фигури и

пищност. Обилно гарнирани с представата на

Средновековието за картография. България не е

подмината, въпреки че тогава сме били вече под турско

робство на една от картите са обозначени Мбарна и

Месембрия. Галерията е била построена през 16 в. по

проект на болонския архитект Отавиано Маскерино. А

картите са рисувани от Антонио Данти в продължение на

три години. Според специалистите, картите са

удивително точни, въпреки, че по онова време не е

имало възможност да се правят сателитни снимки.

 

Следва залата с гоблените. Според мен - килимите. Те

са били изпълнени по скици на Рафаело след

преждевременната му смърт. Четиридесет на брой,

изтъкани в Брюксел. Основната им цел е била да бъдат

окачени в Сикстинската капела, като освен да радват

окото, трябвало да изолират стените от студа.

Най-зрелищният сред гоблените е Възкресението.

 

В залата на Константин се намират саркофагът на първия

император - християнин и неговата майка Елена. На една

от стените учениците на Рафаело са нарисували -

Битката за моста Милвио. Фреската е

невероятна, а мостът все още свързва бреговете на

Тибър, въпреки че е бил построен през 109 г. пр.н.е.

Битката наистина се е състояла, но през октомври 312

г., между привържениците на християнството и

езичниците предвождани от Максенции.

 

Всяка от залите е изпълнявана от най-добрите живописци

на своето време, а всеки нов папа се чувствал длъжен

да продължи традицията и да заръча сътворяването на

нови чудеса. Повечето от първенците на

римо-католическата църква произхождали от Вечния град.

Те били потомци на влиятелни родове, които налагали

волята си при избор на нов папа. Така се случило с

фамилията Боргезе например. Но никой освен музеи

Ватикани не може да се похвали с огромно количество

творби на двама гении:

 

Рафаело и Микеланджело

 

През 1509 г. Рафаело получава поръчка от папа Юлий II

/внук на Сикст IV от рода Ровере/,

за да проектира и изпише три от Ватиканските станци -

Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца

Залия. Най-известните му творби са фреските в Станца

де ла Сигнатура, което ще рече -  Залата на печата -

Атинската школа и Диспутът за Светото писание.

Атинската школа

(1509-11) е пример за използването на линейната и

въздушна перспектива. В нея Рафаело изобразява много

от великите философи, поети и мислители на

античността, като Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит

и Птолемей. Платон със своя облик напомня Леонардо да

Винчи, Хераклит - Микеланджело, последните изследвания

с рентгенови лъчи показват, че тази фигура е била

добавена по-късно. Евклид /Браманте/, рисуващ

геометрични фигури и в долния десен ъгъл, където за

изобразени Птоломей с глобуса и Заратустра с небесната

сфера, художника си е направил автопортрет /младеж с

червена дреха и зелена шапка/.

 

Освен фрески в Рим Рафаело прави и множество живописни

картини. Красивата дъщеря на хлебар от Трастевере той

изобразява в "Дона Велата"(1512-13). През 1513

той създава едно от най-известните си произведение Сикстинската мадона>. В нея Мадоната има излъчване на

кралица, въпреки скромното си облекло, заобиколена от

папа Сикст и св. Варвара. Рисува и много други картини

с религиозни и мистични сюжети. Сред тях са Св.

Цецилия и кръглата Мадона Алба(1511).

Една

от последните му творби е "Преображение

Христово", поръчка на Джулио ди Медиано.

През 1496 г. флорентинецът Микеланджело

най-накрая пристига в Рим

 

и остава там до 1501 г. Той посещава Флоренция няколко

пъти през този период, но за кратко. Между 1497 и 1499

г. Микеланджело извайва за Ватикана първата си

значителна творба - скулптурата Пиета, която му донася

известност и слава. Тя е смятана за идеалното единство

между класическа форма и християнски дух. Според

легендата, когато в Рим видели творбата, никой не

можел да повярва, че е изваяна от толкова млад

скулптор. Микеланджело се ядосал и се промъкнал през

нощта, за да гравира името си върху лентата на Дева

Мария. Това наистина е единственото произведение на

Микеланджело, носещо неговия подпис.  След това той

отново се завръща във Флоренция, но

през 1505 г. отново е повикан в Рим, за

да направи проект за грандиозна гробница на Юлий II -

наскоро встъпилия в длъжност папа. Първоначалният

проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява,

въпреки че остава една от големите мечти на

Микеланджело. След като той прекарва близо осем месеца

в местността Карара, за да търси подходящ мрамор за

статуите, папата по съвет на свои подчинени започва да

отлага обещаните средства. Все пак скулпторът успява

да изпълни някои от фигурите - Мойсей, Умиращият роб и

Непокорният роб. Постоянно прекъсваната

му работа върху гробницата приключва през 1547 г. -

след 40 години и пет преработени договора, във всеки

от които композицията става все по-опростена и с

по-малък брой фигури. За един от вариантите са изваяни

фигурите Победа и Клекнало момче. Днес гробницата се

намира в църквата "Сан Пиетро ин Винколи" в

Рим и съдържа само една статуя на Микеланджело -

"Мойсей".

 
Делото на животът му обаче е изрисуваният

потон на Сикстинската капела

 

През 1508 г. Юлий II настоява художникът да изпише тавана на

Сикстинската капела. Микеланджело приема назначението,

но от самото начало проектът на папа Юлий II за

изобразяване на дванадесетте апостола му се струва

твърде елементарен. Той го замества със свой собствен

проект, включващ повече от 300 библейски фигури. По

това време е нещо нечувано църковен глава да позволи

собственият му план да бъде променен от художник, но

Юлий II приема проекта с голям ентусиазъм, въпреки че

новият план напълно променя първоначалния замисъл.

Изрисуването на огромния таван с големина 40 Х 14

метра отнема цели четири години - от 1508 до 1512 г.

На най-високата част от потона Микеланджело поставя

девет епизода отК нигата на Сътворението като

Сътворението на Адам,

Адам и Ева в Райската градина, Пиянството на Ной и

Потопът. В страничните части са изобразени

по-второстепенни библейски епизоди, а също предците на

Христа, седемте Пророци - Исая, Иеремия, Иезекиил,

Даниил, Йона, Захария и Иоил и петте Сибили -

Делфийска, Персийска, Либийска, Еритрейска, Кумайска.

Това е невиждано дотогава. Не само че работата е

обширна по мащаб, но и никой художник не бил правил

цял цикъл фрески без способна група помощници. За да

привърши задачата, Микеланджело проектира собствено

скеле и се налага да рисува легнал по гръб, а след

като традиционната мазилка при него се проваля, той

използва нов вид мазилка, забърквана от един от

асистентите му. Недоволството от всички огромни

трудности на начинанието той описва в дневника си и в

своя сонет "В рисуване на Сикстинската

капела". Художникът бил подложен и на много

критики от страна на публиката и църквата, заради

множеството голи тела изографисани от него. Папата бил

възмутен, че сцените са така натуралистични, но

въпреки всичко фреските останали, за да разнасят по

света славата и силата на Ватикана. До ден днешен

всеки посетител на капелата

затаява дух когато попадне в нея. До ден днешен това е

мястото, където се провежда и изборът на нов папа.

Капелата приютява всички кардинали и конклавът не се

разпуска, докато не се реши името на наследника.

 

Името на капелата идва от Сикст IV

 

Тя е била построена по негово желание през 1477 г. Тя

има пропорциите на Соломоновия храм, взети от

Библията. Причината да се случи това била, че папата

по този начин искал да прокара мост между еврейството

и католицизма, но и нещо повече, че християнството е

продължение на юдейската религия.

 

Апотеоз на архитектурата е базиликата

"Свети Петър"
 

Първоначално тя е била построена през четвърти век от

император Константин върху гроба на апостол Петър.

Хиляда и двеста години по-късно папа Юлий II, поръчал

на архитекта Донато Браманте да построи днешния храм.

Работата стартирала на 18 април 1506 г. Огромният

купол бил изработен по планове на Микеланджело за

седем години от 1557 - 64г., а след смъртта му,

работата поели други двама велики майстори - Порта и

Фонтана. Общата височина на базиликата е 137 м. Това

станало по времето на Сикст V. Наследникът му папа

Павел V Боргезе пък поръчал колонадата, която днес

опасва площадът пред колосалната сграда. Над

централната фасада са разположени статуите на

единадесетте апостоли, Кръстителят и Спасителят

изработени от Бернини. Свети Петър и Свети Павел се

намират пред самата базилика. Идеята на Бернини била

колонадата за завършва с гигантски длани, които сякаш

са прегърнали посетителите на площада. Над дясната

страна на колонадата се намира Апостолския дворец,

който бил заръчан от Сикст V. До днес, всяка неделя в

12 часа, папата с появява на предпоследния прозорец,

за да прочете заедно с вярващите ангелската молитва и

да предаде апостолското благословение. Не по-малко

известен е и балконът над входа на катедралата, от

който папата тържествено благославя с Urbi et Orbi.

Малцина знаят, че Петър бил разпънат по езически

обичай от император Нерон, който през 67 година на

правил големи гонения срещу християните. Но Петър

поискал да бъде разпънат с главата надолу, защото не

се считал за равен на Исус. Сцената е пресъздадена от

художника Гуидо Рени, през 17 в. и е един от

шедьоврите в Пинакотеката на музеи Ватикани.

 

Всъщност

в пазвата си базиликата пази и папските гробове

 

Като се започне с този на Свети Петър и следващите 147

папи след него. За базиликата могат да се изпишат

томове. Всяко кътче от нея е шедьовър, правен с любов

в продължение на стотици години, но несъмнено

най-важни са творбите на Бернини. Основното -

Балдахинът на Свети Петър и монументът в памет на

Александър II. Пиета на Микеланджело също.