Аз бях Противник на Бог!... Да, това е самата истина. Разбира се, тогава не осъзнавах тоя факт. Живеех земния си път, улисан в дълбоки мечти, тичащ подир сянката на сърцето си. Звезди и галактики преминаваха през небосклона ми. Безброй слънца изгряваха в душата ми, стопляйки дълбините ми с лъчите на надеждата и радостта, за да залязат във вечерите на съдбата ми. Непрогледни нощи сковаваха духа ми в студ и скръб, в безмерно отчаяние и повей на лудост. Да, аз бях нормално човешко същество с живо сърце и развинтено въображение. Плачех, радвах се, обичах, мислех се за гений и богоравен, удивлявах се пред загадките на Вселената, имах си своите теории за Всемира, падах и се наранявах, но отново ставах с онази предвечна жажда за живот. Докато един ден, съвсем ненадейно, Адът с неговите демони дойде вкъщи, Смъртта почука на вратата ми, протягайки към мен хладна прегръдка...
Тогава Бог ме срещна. Словото Му прониза духа ми. Милостта Му бе безмерна, стопли ме и ме възкреси, въпрки че Аз бях Противник на Господа.
За какво ми послужи цялата тази мъдрост и знание, които трупах с години, тоя дар в мисъл и слово, след като се заблудих и пропаднах в Бездната. След като обърнах гръб на Бога. Името Му бе на устните ми, но не го познавах и вършех противни Нему дела. Философията, дето я учих толкова усърдно, ми помогна, единствено за да осъзная тая окаяна истина - Аз бях излъган априори! Каква ирония само! Бях измамен чрез собствената си жажда за Бог. Но кой бе моят невидим измамник, така изкусно успял да ме подведе?... Това бе Вечният Противник на Бога. Този, който бе най-близо до Бога - най-довереният и приближен Негов слуга и Ученик.
----
Ще разкажа личната си история. Как поех по пътя на Ученичеството, по невероятните пътеки на познанието: рационално, ирационално, езотерично, екзотерично, окултно. За да се озова накрая на границата със смъртта и лудостта. Защото, незнайно как, бях станал Ученик не на Бога, но на Сатана. Няма друго "Вечно", хилядолетно Състезание на Ученика с неговия Учител, освен това на Сатана (бивш Архангел и херувим) с неговия Отец и Създател. Ето го предвечният Прототип. Всичко друго е бледо подражание. Аз бях въвлечен именно в това Състезание - жалка пешка, мислеща се за велик Цар. Някои от вас ще кажат: "Не, не, почакай, не ме заговаряй с този рязък тон. Това не се отнася до мен. Аз вярвам в Бога и отдавна съм решил този въпрос за мен". И Дяволът знае кой е Бог и Исус, дори много по-добре от нас, човеците. И "бесовете вярват и треперят". Аз също вярвах по онзи добре познат "свой си начин", с който така се гордеех. Това не ми помогна особено много, дори се превърна в примамката на моя капан. Ще разкажа Себе си, защото моята история е съдбата на Интелектуалеца, който търсеше познание за света и Вселената, неспиращ се пред нищо, пребродил много утъпкани и диви пътеки. Аз съм живият пример за това, което се случва сега с младите и не чак толкова младите в тази моя мила България, затънала до шия в окултизъм, магия и благовидни псевдоучения.
Едно непрестанно "Какво има Отвъд?" гореше в ума и сърцето ми още от малък. Тази примамлива отвъдност ме тласкаше с невидима ръка все напред и напред - по утъпкания път на каноничното знание, по дивите апокрифни пътеки на окултната мъдрост. Не се задоволявах с малкото и удобно обяснимото, жадувах за още и още. Отвъд слънцето и звездите, отвъд видимото и невидимото, в самия Център на Загадките. Оттатък на непосредствената мисъл и чувство, към заветния връх Априори. Замаян от величието на дивните пейзажи, разкриващи се пред взора ми, изведнъж осъзнавах, че съм забравил нещо по пътя си - Животът в неговото пълнокръвие. Следваха непрестанни завои назад към прекрасното земно и живо, към радостта, че можеш да дишаш и докосваш. Вихри и бури ме връхлитаха ненадейно, тласкайки духа ми в изгубени, призрачни морета. Задънени улици ме срещаха и смразяваха в безнадеждност и отчаяние. Казвах си: "Какво като прогледнах "отвъд", след като не успях дори да докосна щастието?" И пак промислях, и пак прекосявах стари владения с нов дух и нови очи, та дано да открия златния ключ, който може би съм пропуснал. Защото пълнотата на духа ми убягваше непрестанно. Намирах единствено призрачни сенки.
Кратките мигове на доволство от прозренията свише се редуваха с чувство на изстиналост и празна самота. Намирах своя мним Център, за да го изгубя малко след това. "Нима не е възможна мечтаната от мен хармония на Дух, Душа и Тяло?". Започнах да обожествявам вечното Търсене. Целта се сменяше с нова. Едно прозрение изместваше друго. Една истина - друга, по-богата и дълбинна, от по-висок "вибрационен" порядък. Издигайки духовната си вибрация, срещах по-високо вибрационни истини. Така си мислех тогава, вярвайки наивно, че Истината има нива, степени на откриване. Гордеех се с откритието си, че новият Смисъл изплува от дълбините на стария, девалвирайки го в рудиментарно духовно преживяване, изиграло ролята на стъпало в предходния етап на еволюцията.
Изпълних се с гордост и самодоволство, които сам не забелязвах, защото умело замаскирах под емблемата на Смирение и етикета на Еволюционно развитие.
Трудно е да се опише в цялост процесът и етапите, през които преминах - всички онези свръхфинни прозрения и духовни преживявания. Започнах на 13-14 години с книгите по приложна психология на майка ми от рода на "Манипулирайте, но правилно", "Искуството да влияем на хората и печелим приятели" и т.н. Преминах по-късно през Философията (моята Любимка), за да стигна до едно Макропознание, подплатено с бляскавия рационализъм на Запада и магичността на Източния ирационализъм. Астрология, Антропософия, Християнска наука, Окултно познание бяха крайната ми спирка. В промеждутъците се гмурках във вълшебния свят на поезията и творчеството. Опиянен от чара на словото и водката, аз се носех безгрижно по течението на съдбата си. През цигарен дим и алкохолни пари, духът ми наблюдаваше гордо и самовлюбено всемира и танцуваше своя причудлив танц под магическите звуци на странни мозъчни мелодии. Да, аз обикнах Странното и Чудното с надеждата, че в него се крие Отговорът, който не намерих в Традиционно-Разумното и Ординерното.
Да, тая съдба споделят мнозина млади днес - деца на своето време - и именно тя за малко не ме доведе до гибел. Въобразявах си, че се самопосвещавам в истината, учейки директно от извора на Всеобщото Знание. Та нали в мен бяха вложени априорни форми на познаване. Прегърнах идеята за Самоученичество.
Но Кой стоеше, стои и днес зад това "Макропознание", "Всемирна Мъдрост", "Небесна София"? Бог, Който ни чака да еволюираме дотолкова, че да се приближим до Него със собствени сили? Или Някой друг, целящ да изкриви божественото и сам да се представи за Божество? Бог Отец-Създател на небето и земята, или "Богът на тоя свят", "Баща на лъжата"? (Нов Завет)
Съдбата ме удари с гръм и разтърси из основи живота ми. Всичко започна с брат ми. По време на трескавите ми духовни търсения, брат ми вече пушеше първите си цигари марихуана и гълташе хапове амфетамини за "просветление". Забърка се в някакви източни учения, примесени с психотропни вещества за "духовен отскок". Измени се радикално за много кратък период от време. Онова момче, което прилежно тренираше своята дисциплина в Спортното училище и не отваряше книга, изведнъж започна да чете източна литература с окултно съдържание. В езика му се появиха понятия като Братска любов, Всемирна мъдрост, Космическо Съзнание, Учителство - всички онези добре известни ми емблеми на Ню Ейдж движението. И думите му бяха напълно смислени. Започна да се занимава с медитация, говореше с някакъв "хармоничен" дух посредством игла с конец и разчертан кръг с йероглифи... Докато един ден психиката му изгърмя. Бе станал наркоман под носа на родителите ми. Докторите не бяха единодушни и сигурни относно диагнозата му. Защото дори и "чист", поведението му бе крайно странно. Шизофрения! Когато за пръв път чух тая страшна дума, започнах да разбирам трагедията, която се случваше с брат ми.
По това време се увличах по едно антропософско учение за демоните. Е, за една година живях с жив демон. През очите на така добре познатия ми човек ме гледаше някакво чуждо същество - зло, хитро, преструващо се на нормално, непокорно, с нечовешка сила и непредвидими реакции. Разговорите за духове, за хора с червени светещи глави, как баща ми прави уруки и магии, трайно се настаниха у дома.
В пристъп на обладаност брат ми взе веднъж две пет килограмови гири и изпотроши цялата къща. Заплаши и майка ми с побой, след което скочи от третия етаж. (Тогава е пристигнал баща ми). Осъзнах колко опасна е била тази ситуация по-късно, когато нещо подобно се случи и с големия приятел на брат ми - другар в марихуаната, а както разбрах по-късно – и негов "просветител" в медитацията и магията. Това момче, ходило два пъти в Индия, ми беше на гости, видях очите му. Говореше ми за братство, любов, прошка, хармония. Година и половина по-късно уби жестоко баща си с брадва, а майка си почти умъртви с множество прободни рани.
Това не бе всичко. Баща ми получи тежък инфаркт.
Аз бях нападнат в гръб в центъра на града, докато се връщах от нощен клуб. Не разбрах, че съм бил ударен и че съм лежал в безсъзнание почти час. Като на сън гледах капките кръв, стичащи се от главата ми и не разбирах какво става. Следващите по-ясни спомени бяха от една маса в Интензивното. До мен някакво момче крещеше от болка. Бе скочило от еди кой си етаж по неизвестни причини и бе с натрошен таз и крайници. В този момент аз се молех на Бога за помощ и предавах духа си в ръката Му. И Господ щеше да ме върне по-късно към този момент, показвайки ми, че е чул зова ми.
"Имате програма за унищожение на рода!" Това бяха точните думи на онази гледачка. Майка ми се допита до нея в отчаянието си. Трябваше да стане ясно какво става. Ситуацията бе извън контрол. По едно и също време се грижеше за трима тежко болни: единият син - наркоман със съмнения за шизофрения, другият - със счупен череп и парализирана лява половина на лицето, съпругът - с тежък инфаркт. Семейството ми бе призовано на смърт.
Всичко това ми се случи, защото "Аз бях Противник на Бога". Това бе фразата, с която трябваше да започна едно есе и която сам Господ вложи в ума ми по време на молитва.
Сега съм християнин. Бог придърпа към себе си първо брат ми, изцели го от наркоманията и шизофренията. Ръката Му прегърна и мен самия няколко месеца по-късно. Нещастията дойдоха, тъй като незнайно как бях обърнал гръб на Господа и потърсих "просветление" от сили и източници, които не са от Бога. В невежеството си смесих Любовта към Бог с учения, които въпреки благовидността си граничеха с чист Сатанизъм. Моят Учител се оказа самият Луцифер - най-красивият и мъдрият, стоял някога най-близо до Твореца.
Астрологията бе един от бастионите на моето учение, умело преплетена в едно Макропознание за света, известно под името Ню Ейдж. Вече бях прегърнал идеята за прераждането, имах дори собствени "кармични" преживявания от други животи. Вярвах, че след смъртта душата се подготвя за своя нов живот, изчиствайки старите си дългове и устремявайки се към нови опитности. Докато не приключат всички цикли на еволюционно развитие. В своя нов поход духът избира определени енергии, подходящи за новата му мисия. Знаците на Зодиака бяха за мен определени типове съзнателност, която душата избира, за да разреши най-успешно кармичните си задачи. Цялостната астрологична карта на човека представляваше за мен своеобразна йерархична струкрура на личността - със своите акценти, слаби места и невралгични точки. Първична психоанализа, Пътят на душата - ето някои от емблемите, с които украсявах астрологията. Дотолкова бях обсебен, че вече гледах на хората не просто като на Той и Тя, а като на "Той-Скорпион с асцендент в Лъв" или "Тя-Риби с Луна в Телец". Придобих изключителна ловкост и ерудираност. Умело тълкувах звездни карти. Говорех свободно за съкровения вътрешен мир на хората. Слушателите ми се смайваха от тайните, които им разкривах, достъпни само на тях. Удивляваха се от точните ми попадения относно проблеми и въпроси в личността им, за които сами не бяха напълно наясно. Правех изказвания от рода на: "Ммм да, бихте могли да се разбирате, но твоето Слънце е в Рак, а нейната Луна е във Овен и образува квадрат със Слънцето ти". И хората ми вярваха. Притежавах дар слово и омагьосващ магнетизъм. Вживях се в ролята на всемирен мъдрец, провиждащ съдбите с един поглед само. Достигнах до такова майсторство, че успявах да определя точния знак и асцендент на човек само след половин часов разговор. Веднъж успях дори да разгадая знака, месеца и точната дата (номерология) на раждане на едно момиче, само след дест минутно запознанство. Мнозина запалих с огъня на астрологията, подбуждайки ги сами да се занимават с астропознание и да посещават астролози. Проблемът не бе в това, че лъжех, а в това, че познавах. Тогава не знаех, че един астросеанс има силата да детерминира съдби. Не знаех, че изричам проклятия, защото очертавах контури на жизнени пътища и запечатвах събития. Две съдби има на света - тази която ти подхвърля Сатана и тази, която Бог е приготвил за теб. Втората дори не може да се нарече съдба, тъй като Господ само с едно мигване на окото е в състояние да измени живота ти из основи. И никой няма право да си играе на Господ. Защото ако не се обърнеш към Бог за знание, задължително се обръщаш към другата възможна сила, властваща в света под много имена: астрология, гадателство, запитване на духове, хиромантия, ченълинг... Всички, които се допитват до подобни сили са "омразни" на Господа и върху им се освобождава проклятие: "Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог ти дава, недей се учи да вършиш мерзостите на тамошните народи. Да не се намира сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, някой чародей, астролог, гадател или омайник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач, запитвач на мъртвите, защото всеки, който върши тези дела е омразен на Господа" (Второзаконие 18:9-15).
Излиза, че аз съм бил "омразен" на Господа. Не просто се допитвах до духовете на Зодиака, но проповядвах и другите да вярват в тях. Без значение е, дали гадателите познават, защото крайната им цел е да те накарат да вярваш в "други богове": "Ако се издигне сред теб пророк или съновидец и ти даде знамение или чудо, и знамението или чудото се сбъдне, за което той ти говори и казва: Да идем след други богове - които ти не си знаел - и да им служим! - да не слушаш думите на този пророк или съновидец." (Второзаконие13:1-3). И така, без да се усетя, бях станал предсказател. Брат ми пък експериментираше "бели" магии и разговори с "добри" духове. Каква е отплатата за това ли - смърт:  "Но пророк, който дръзне да говори от Мое име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или говори от името на други богове, този пророк да умре." (Второзаконие 18:20).
Без значение е, дали вярваме в Божието Слово или не. То се изпълнява удивително точно. Защото има Закон, писан преди Човешкия Закон и той е валиден, дори и да не вярваме и да не сме съгласни с него. Дори да го отричаме и дисквалифицираме като суеверна глупост и паметник на фанатизъм, тоя Божи закон действа винаги, тъй като Бог не си противоречи никога и Сам не е в състояние да отмени Думата Си. Модерният рационализъм, капсулиран в своето самодоволство, може и да отрича Божията повеля, дадена преди повече от 3000 години чрез пророците, но тя е първична, а човешкото мъдруване е вторично, под "юристдикцията" на Божия Закон.
Бързам да кажа, че аз вярвах в Христос. Много пъти влизах в църква и се молих на Господ, когато духът ми бе съкрушен. Но пак бях излъган от Властелина на земята. Този, който е наречен "Богът на тоя свят", "Князът на тоя свят"- падналият Архангел, "който мамеше цялата вселена" (Откровение 12:9).
Другата канара на светогледа ми бе Антропософията, изкокнала от Теософията на Блаватска. Самият Рудолф Щайнер, основал Антропософското дружество - един изключително ерудиран и културен човек - е бил ясновидец със силни окултни способности. Учението му ми допадна изцяло. Величаеше "Христос", но допускаше и окултни схващания и практики. Акцентът на цялата антропософия е поставен върху идването на "Христос" на земята като решаващо събитие за човечеството. Само че, забележете, идването на Месията се разглежда като духовно явление в етерния свят, което трябва да запали много сърца за идването на новата епоха - по-хуманна, по-благородна и милосърдна. "Духът на Христос", слязъл преди 2000 години върху човека Исус, го е напуснал при разпятието, за да дойде отново като Космически Дух, носител на вселенска мъдрост и съзнание. Каква бе радостта ми, когато разбрах, че огънят на промяната ще бъде разпален от славяните, но най-напред от българите. Ние сме едни такива интересни, мъдри, с широки възгледи и познание. (Живи окултисти - това сме ние). Чували ли сте някъде това изявление? Ако не, нека ви кажа откъде аз го научих - от Дъновизма, български вариант на антропософията. Дъновизмът е едно учение, смесило в тотална каша християнството, теософията, антропософията и практиките на окултизма. Зареждането с енергия край Седемте рилски езера, Паневритмията не е нищо друго освен Окулт (с главна буква). Под благовидната маска на християнските ценности се призовава към поклонение пред природата и разни природни духове на Хармонията, Слънцето и Енергията (която уж трябва да е "божествена".). Свободно се проповядва астрологическото събитие "Идването на Епохата на Водолея", която да замени "Епохата на Рибите". Тоест епохата на традиционното християнство, изиграло своята роля в човешката еволюция, трябва да отстъпи място на Окулта на Уран, когато във всички хора ще се събудят отдавна спящите параспособности!!! Целият Дъновизъм е Окулт, без значение, че се смесва за благовидност с християнските ценности. Видяхме отношението на Бог към окултистите, ето какво е то и към поклонението пред природата: "И да не би като вдигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната и цялото небесно множество, да се подмамиш и да им се покланяш и да им служиш." (Второзаконие 4:19-22).
Син на свещеник и усърден ученик в Библейско училище, Дънов отлично е познавал Писанията и все пак издига едно учение, което, въпреки благата маска на милосърдие и братство, е явен бунт срещу Бог. Посланието на бялото братство е една сложна каша от пантеизъм, християнство, карма, астролгия и източни религии. Аз приех тезата, че Дънов е онзи Буда Майтрея, Бодхисатвата, отложил своята нирвана и сливане с Космическото Съзнание, за да дари на хората светлина и знание свише. Самото име, с което се именува - Бениса Дуно - е явен белег за самочувствието за статус и сан в духовния свят. Произлязла от Махаяна-будизма, преминала през теософията, идеята за Бодхисатвата каца и в антропософията. Тези милосърдни същества (бодхисатвите) отлагат своя последен стадий от кармичната си еволюционна верига (разтварянето, изчезването), за да спасят други, положили доверието си в тях. Както апостолите наричат Исус – Учителят, така и дъновистите именуват своя Месия. Но всички тези учения и поклонение пред странни сили, в които здраво се бях забъркал, са изобличени от Божието слово като "грехът на идолопоклонство", замяната на истинския Бог с лъжлива версия на бог: "Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир или каквото и да е било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят" (Изход 20:3-6). Всеки, който се кланя на идоли и служи на други сили, "Ме мрази" - така казва Бог чрез Моисей. Защо? КОЙ всъщност стои зад тези сили? Аз свидетелствам за това, как бях воден буквално за носа чрез примамката на жаждата ми за познание. Заслепен от такива бляскави понятия като Господари на кармата, Духове на Зодиака, Духове на Хармонията, Ангели, Архангели, Архаи, Музика на Сферите, незнайно как се озовах в призрачни гранични територии. За да ми бъде подхвърлено съвсем между другото, че няма как човек да обозре и осмисли цялото това небесно йерахично знание, ако не получи специално посвещение в мъдрост. Носителят на тази мъдрост е... Луцифер!!! Ето кой стои зад цялата благозвучна каша на Антропософията. "И няма как, о, човече, да разбереш пълната истина за всичко, ако не притежаваш това специално Луциферическо посвещение от Ангела на Светлината и Познанието. (Димитър Мангуров - лекции в LiterNet; цялата антропософска литература). Според Димитър Мангуров човек не е в състояние да "познае" същността на "Христос": първо, ако не е душа прераждала се поне няколко пъти и второ, ако не се е сдобил с ключа на познанието, държан от Луцифер. Той от своя страна не е представен като Черния Дявол от Библията, а по-скоро като безлично същество, което сам Бог отделя от Себе Си със задачата да изпълни определена мисия в човешката еволюция, след което отново ще го "оправдае" и върне при Себе Си. Навсякъде в Писанията, Бог и Неговият Син Исус рязко и ясно се разграничават от Сатана. Никакъв съюз и "опрощение" не са възможни.
Споменава се още, че сам Христос сега е Господар на Кармата, а не старите господари!?? А ако не си достатъчно дълго прераждала се душа, довери се на Бодхисатвата Бениса Дуно - в него ще "прогледнеш"!? Самият Луцифер не е истинският Противник на Бог. Не! Библията се е объркала! Сатана всъщност е Сорат - информация, получена "свише" от антропософските медиуми. Ето къде бе крайната ми спирка. Забелязахте ли колко невинно започнах? И тъй, изкусно воден през философиятана на Ницше, астрологията, антропософията и окултизма, аз достигнах до чист Сатанизъм!!! Бях само на крачка от започване на експерименти и практики като пропускане и изследване на демони през мен и други такива. (Тръпки ме побиват, защото ако бях направил подобно нещо, може би нямаше да се спася). Ето как, мислейки, че ще помогна на човечеството, последвах Учителя си Сатана и се превърнах в Противник на Бог!

МОЯТ ЛЪЖЕ-УЧИТЕЛ
Защо Божият Син казва: "Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява" (Матея 12:30)? И защо Сатана е наречен "Богът на тоя свят" или "Князът на тоя свят"? (Йоан 14:30).
Човек не може да запази неутралитет спрямо Господ! Или вярва и следва повелята на Бога, или попада под властта на "другия бог", владетел на света! Луцифер е бил най-близо до Всевишния - пръскал е Божията слава по цялата вселена. Бил е "печат за съвършенство". На него е била поверена земята. Бил е в Едем, на "Божия свят хълм". Докато гордостта не го тласка в опит да се възвиси над самия Бог: "Така казва Господ Еова: "Ти си печат за съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш, защото Аз те поставих така. Ти бе в Божията градина в Едем. Ти беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, докато не се намери нечестивост в тебе. От много голямата си търговия те те изпълниха с насилие и ти съгреши, затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм... Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята." (Езекиил 28:12, 14-18).
Заслепен от мъдростта и блясъка си, Луцифер си казва: "...на небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си... ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния." (Исая 14:13-15).
След като непокорният Архангел бива изгонен от Божието царство, земята се дава в ръцете на Адам и Ева - да властват на сушата и водата и над всички живи твари. Сатана ненавижда Човека, тъй като заема собственото му място, ползвайки се сега с благоволението на Господ. Дяволът мрази Бога, мрази и хората, създадени по "Божия образ и подобие". Луцифер е най-големият човекомразец - “открай човекоубиец” (Йоан 8:44). Но Сатана не се отказва така лесно от "правата си". Подмамва Адм и Ева със свободната си воля да нарушат заповедта на Бог, което води до Грехопадението на цялата човешка раса. Обликът на самата земя се изменя драстично. Хората губят връзката си със Създателя, а дяволът открадва правата за владеене на земята. И той съгражда свое царство, където да се нарече Бог - ако не на небесата, то поне на земята. Изкушавайки Исус в пустинята, Сатана Му предлага всички богатства и царства на земята, стига само да му се поклони: "На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства (защото на мене е предадена и аз я давам комуто ща)" (Лука 4:6).
Ние хората бяхме "продадени" под греха от непокорния Адам. Грехът навлезе в плътта ни, в самите ни гени, обсебвайки инстинктите ни. Именно Грехът даде достъп и легални права на Дявола над нас. Затова Исус дойде на земята в плът - за да победи греха в плътта и да тържествува над властта на Земния Княз. Неслучайно Назарянинът е наречен Спасител и Изкупител. Единствено жертвата на самия Божий Син успява да ни изкупи обратно за Бог: "Тъй както чрез едно прегрешение дойде осъждение върху всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието." (Римляни 5:18).
Искаме или не, ние хората сме въвлечени в една война, разразила се още преди човешката история. Участваме във "Вечното Състезание" на Сатана с неговия Създател и Учител. Няма неутрална територия, на която да стъпим. Не съществува духовен или душевен вакуум, в който да се капсулираме уютно, изолирайки себе си в безопасност. Или сме с Исус Христос и Неговия Отец Бог, или сме с Луцифер - "бащата на лъжата", "който мамеше цялата вселена", "който мамеше народите". (Откр.9:9). Така че, ако не се обърнем към Бог, а към някаква друга сила, тази сила ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е Сатанинска, въпреки благовидната си маска. За да ни измами, Сатана има властта да се преправи дори на светъл ангел. Дяволът бълва свои пророци и учители, които уж са "служители на правдата". Могат дори да проповядват с устни христянските ценности, но всъщност да са лъжепророци и лъжеучители: "Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото самият сатана се преправя на светъл ангел; тъй че не е голямо нещо, ако и негови служители се преправят на служители на правдата." (2 Коринтяни 11:13, 14)
Всички онези медитационни практики от будизма и хиндуизма - изпразване на мислите, разтварянето в Космическото Съзнание - се оказват изключително опасни. Защото не съществува такова нещо като неутрална Енергия или духовен вакуум. Когато личността се оттегля, на нейно място в човека влизат сили на мрака. Доказано е (от злощастен опит), че на своите сеанси майсторите йоги са в състояние да блокират някой от мозъчните центрове на участниците, с нищо неподозиращи, на какво всъщност се дължи рязката промяна в поведението и здравето им. Някои от хиндуистките практики директно водят до необратими психически отклонения. Уви, това бе случаят с брат ми. Повтарянето на мантри, контактът с духове, дългите часове медитация, обилно гарнирани със стимуланти за "духовен отскок", доведоха до разрива в психиката му. Това, което дойде в него, не бе Свръхсъзнанието, а Лудостта. Задочно познавам дъновисти, контактуващи с някакъв Дух на Хармонията ЗИК (Знание, Истина, Красота) посредством метода на автоматичното писане. Познавам лично и една "християнка", лекуваща с Рейки. Преди всеки сеанс, тя благодари на Рейки, че го има, че я закриля и го моли да й даде "целебна" сила в ръцете. Зная и човека, когото лекуваше дълго време - от години страдаше от някакво странно заболяване, което самите лекари не можеха ясно да диагностицират. Сатана е експерт-лечител. Той и неговите паднали ангели са присъствали при сътворението на човека и имат перфектни знания за човешкото тяло. Акопунктура, Иглотерапия, Учението за чакрите и жизнените токове - всички те се базират на сила, която не идва от Бога. Лечителите и врачките могат да излекуват на първо време нещо в теб, могат дори на правят велики чудеса чрез управляващата ги сила - да вдигат хора от инвалидна количка например. В замяна на това много смаяни хора попадат под властта на магията им. Милата ми родина е прегърнала окултизма с двете си ръце. Тачи Дънов като втората по значимост личност на България за всички времена. Толкова врачки, гледачки, екстрасенси и астролози има у нас и те са толкова мощни, че се нареждаме до такива гиганти на Магията като Арабия, Африка и Ямайка. Президентът ни награждава с орден Вера Кочовска. После се чудим защо сме на първите места в света по инсулти, инфаркти, спонтанни аборти и наркомания. Измираме като мухи, защото сключихме съюз със силите на мрака. На интервю с Венета Райкова преди Нова година (2007) Кочовска ясно заяви, че служи на Висшия Разум. На настоятелните запитвания на водещата, дали този висш разум е Бог, Вера ясно и авторитетно отговаря: "Не, Бог е едно, Висшият Разум - друго" (Познайте Кой е тоя Висш Разум). Врачката открито заявява, че кармата съществува и ни направлява; че мъртвите ни говорят и ни закрилят, насърчавайки зрителите към вярвания, "омразни" на Господа. (Виж Второзаконие 18:9-14). Тя страдала, горката, понеже се натоварила с греховете на хората, а простосмъртните търпят несполуки, защото не се вслушват в съветите й. Но Исус Христос е Един и Той вече взе греховете ни на кръста преди 2000 години. Не случайно Словото предупреждава за "последните дни", когато ще се появят много лъжепророци и лъжехристияни, правещи нечувани чудеса, които да отклонят хората от истината: "Пазете се да не ви измами някой. Мнозина ще дойдат в Мое Име и ще рекат: "Аз съм Христос" - и ще подмамят мнозина" (Марк 13:5-6); "Тогава ако някой ви каже: "Ето тук е Христос" или "Тук"- не вярвайте, защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно и избраните (Матея 24:23-24).
Самото понятие "Антихрист" (Нов завет - старогръцки) хвърля светлина върху истинското лице на Сатана. В оригинала на гръцки "анти" не означава единствено "срещу", но и "вместо". Луцифер дълбоко копнее да му се покланяме като на Бог. Той иска да се окичи с титлата "Месия", мразейки истинския Христос. "Искате Христос - добре, аз ще ви дам моята версия на "Христос": ето ви Ванга, Ошо, Сай Баба, Бениса Дуно...". Сатана се крие умело зад такива образи като Висш Разум, Великият Архитект на Вселената (масони), Космическо Съзнание, Кришна Съзнание, НЛО... Бил някога печат за съвършенство, пръв по красота и мъдрост, Дяволът ни обсипва с хиляди теории и лъжеучения, целейки да изкриви вложения дълбоко у нас порив към Твореца и да го насочи към себе си.  Сатана се появява на сцената, предлагайки ни любезно помощта си. Психоанализа, хипноза, духовни учения, астрология трябва да ни дадат информация за липсващите измерения. Уверени ли сме обаче, че сме на правилния път? Всичко духовно непременно ли е добро?
Дяволът е най-големият гений на измамата - "бащата на лъжата". (Йоан 8 :44). Бил най-близо до Бог, той много добре познава Божието царство. Той копира йерархията, блясъка на Божията слава, за да клонира едно ново царство. Грабва такива понятия като: "братство", "любов", "милосърдие", "съзидание", "божественост". Възпроизвежда сиянието им, за да конструира един огледален свят - отражение на божествения. Изкусен илюзионист, Сатана успява да измами 1/3 от цялото ангелско войнство на Господа. Без никакъв проблем кара и хората да вярват във фалшификата, съдържащ единствено сянката на Божественото. Защото какво като вярвам в братска любов и милосърдие, след като не мога да ги живея, след като самото ми съзнание и инстинкт са отровени априори. (Че даже и пред-априори).
Дяволът много добре познава Божия закон и знае, че каквото Господ е наредил, то винаги е валидно както на небето, така и на земята. Затова и ни внушава, че Библията е само сбор от легенди, неточен превод, отживелица или непълна книга. (Защо ли уж "невключените" евангелия тъй категорично противоречат на цялостната Библия? Нима Бог си противоречи?) Замислете се, защо днес хора четящи Библията, "спонтанно" биват дисквалифицирани като ретроградни фанатици, изостанали от хода на Еволюцията и "сегашното ниво" на човешкия разум? И защо такова свръхестествено любопитство предизвикват книгите по Рейки, Медитация, Събуждане на Параспособностите? "Не вярвам в Библията, а и ако вярвам, тя ми е мноооого тежка за четене." И как няма да е, след като е 100% Божи Дух! Затънали в плътското, трудно превключваме на истински духовното. Сатана не желае да вярваме и се информираме от Словото на Бог! Но той самият е изключителен експерт в него. Изкушава в пустинята Исус чрез манипулативно цитиране на Писанията (Лука 4:1-13). Много добре знае, че грехът, посочен и изобличен в Словото, му дава право на легален достъп в живота на човек. Много добре знае, че Господ не благоволява там, където действа духът на окулта. Затова Дяволът се опитва да се смеси дори и с Църквата, с Вярата, проповядвайки своите лъжеучения и поклонение пред странни сили. "Да не слушаш и да не служиш на други сили и богове освен Мене!" - така каза Бог и това е първият, едва ли не най-големият грях, защото тези "други" сили и богове са падналите ангели, подчинени директно на Сатана. Не можеш да имаш двама господари, защото ще обикнеш единия, а ще намразиш другия: "Не можете да пиете от Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и бесовската трапеза", защото това което се жертва, "жертвате го на бесовете, а не на Бог" (1 Коринтяни 10:20-22). Луцифер се крие зад такива теории като: "злото е нееволюирало добро", "нещата не са нито добри, нито лоши - мисълта за тях ги прави такива", "истинският живот е смесица между доброто и злото", "дяволът не e толкова черен, а злото е необходимият уравновесяващ контрапункт”, ”всички тези нещастия ми се случват, защото такава е кармата ми". Това са някои от крепостите и опорните точки на Сатана. Вярвайки в подобни съждения, даваме легално право на мрака да живее в нас. През тези канали, Дяволът успешно имплантира в човека вторични рефлекси, като неусетно започваме да ги разпознаваме като собствен анатомичен инстинкт. Сам Не-творец, Сатана прекодира вече сътвореното с друг смисъл и в своя полза, подмамвайки ни с величието на Божия дъх, дишащ във всяко творение. "Виждате ли, тук е Духът на Бога, значи можете да се покланяте на слънцето, звездите, природата, храма, човека (светци), животното и животинския инстинкт все едно, че се покланяте на Господа" - това ни нашепва Сатана. Съвсем нормално за светските хора (а и за доста християни) днес е да пушим като комини, да пием, за да се развеселим, да имаме жена и любовница едноврменно. Марихуаната е безвредна - нали е растение. В реда на нещата е хомосексуалистите да сключват брак и да осиновяват деца, сакън да не ги лишим от равноправие. Да се занимаваме с Рейки и медитация за здраве и вътршен мир, да се допитваме до астролозии, да ходим на врачка. Порнографията ни среща още от деца - станала е една от константите на съвремието ни. Развратът и похотта са на мода, нищо че са кръстени "свободна любов". Мъжете и жените се разминават изначално, щастливият брак е невъзможен, а и като че ли е отживелица. Софи Маринова пее "Я твоя, дявол мой", Мадона - "иконата" - се качва на импровизиран кръст и показва среден пръст на публиката, крещейки: "Busterds", "Fuck you". Приехме за естествено всичко това, защото “така сме устроени”!!?Някаква вторична природа ни бе натрапена и започна да диша в нас. Обикнахме изкривеното. Кръстихме "нормално" онова, което е извратено. Много обича Сатана да се смеси в нас, да стъпи, ако е възможно и в самата Църква. Духът на Антихриста копнее да измести Святия Дух, обсебвайки всеки бастион на Христовата вяра.
***** ***** *****
"Но какво ни говориш ти, младежо, проповядваш ли ни, що ли?" Ще ви проповядвам, ако е нужно, защото аз споделям съдбата на България. Аз съм от децата й, за които се пее: "Ние сме млади - красиви птици без крила. Ние сме болни - умираме преди смъртта - вечна игра".("Остава"). Крилата ми бяха мъртви. Душата ми бе тъмна. Мозъкът ми - луд. Умирах и тъмно се раждах, заслепен от блясъка на тъмнината. Защото аз обикнах тъмнината повече от светлината и се предадох на нейната прегръдка.
Аз бях откъм вас, вие, мъдри и учени. Духът ми летеше над космически небеса и непрогледни гносеологически бездни. Умът ми пронизваше недрата на земята и центъра на слънцето. Академизмът бе моя дреха. Рискът на разума бе моя кръв. Познанието бе въздухът ми.
Познавам ви, влюбени поети, тръпнещи в нежна нощ под звуците на омайни мелодии. Потъвах в драмите и депресиите ви, споделях безкръвната ви самотна радост от призрачни видния. Горях във влюбената лудост на моя ураганен Яворов. Летях "отвъд доброто и злото" на крилете на моя прекрасен, чудовищен Ницше. Галопирах във "вълчия рай" на варварката Венета Вълева. Обикнах неосъществимата ви призрачна красота пред любовта на живия живот.
Аз бях откъм вас, вие, Ню Ейдж-клонинги. Познавам добре трапезата ви, цигарения дим и мириса на марихуана. Удавих се в дъното на алкохолизма ви. Зная астрологическите ви бръщолевения относно кой с кого си пасва и как - аз бях пръв в тях. Виждам гордостта в очите ви. Мислите си, че великата всемъдрост на вселената ви принадлежи. Още чувствам във вените си аеродинамиката на футуризма ви. Усещам в устните си привкуса на празната ви надежда, че можете да живеете ценностите, които проповядвате като роботи. Познавам разврата на леглото ви, маскиран под девиза "Всичко е любов и братство". Аз бях цар в постелята ви. Подчинявах ви на волята си, вас, арогантни феминистки, вярващи, че жената е по-висша от мъжа и че имате право да манипулирате чрез сексуалността си. Чупех порцелановата ви плътска гордост. Нимфите на Kaiserstrasse ми бяха другарки. Тайландска фея ми бе Учителката. Случайни самодиви ме омагьосваха с парфюма си.
Познавам до дъно тайните ви, дъновисти и антропософи. Зная кой всъщност е вашият "Бог". Вие, които говорите мир, братство и толерантност, а тайно хулите и заклеймявате всеки с различно мнение от вас като простосмъртен и нееволюирал. Зная светлите ценности, с които сте се накичили, а сами не живеете и не можете да живеете, защото са само емблеми и ваша примамка. Вие презряхте истинския Христос, станал ви скучен - Божият Син, Който единствено може да изцели плътската ви природа и да ви дари истинския ключ на божествеността. Заменихте Го с ваш "Христос" - духовно явление, с Бохисатвата Бениса Дуно. На вас дължа присъдата си Смърт и проклятията, които ме застигнаха. Аз бях един от първите сред вас, ревностен и усърден ваш другар. Вашата версия за "Бог" гореше буйно в сърцето ми и аз я живеех и проповядвах. Вкусих отровата ви, окултисти и врачки. От малък идвах при вас да ме лекувате и да ми решавате проблемите. Вие ме заразихте с кривите си гени. На вас дължа свръхестествения си интерес към окултна литература, с която се затрупах и задуших, а впоследствие унищожих, за да спра странните нещастия в дома ми.
Искам да кажа на всички вас: "Вие грешите!" И не защото сте зли по сърце, а защото бяхте гениално измамени. Обърнете гръб на силите, на които служите и се върнете към истинския Бог! За да не ви сполети това, което се случи на мен и брат ми! За да не порази проклятие ненадейно потомците ви, защото Бог е "Бог ревнив, Който въздава беззаконията на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение"! (Изход 20:4-5). Аз бях откъм вас и щях да умра, заради това! Бог ми показа, че съм жив единствено заради зова ми за помощ, който отправих с вяра към Господ, лежейки в Интензивното със счупен череп. Защото Бог е милостив и винаги помага на децата Си, търсещи Го от сърце. Прегърна ме и ме спаси, въпреки че Му бях противник и вършех най-омразни Нему дела. Стопли ме с дъха Си и ми прости всичко. Откри ми Лицето Си, не заради мъдрост или дело, а тъй като просто се смили над мен. Не по заслуга, а по благодат получих благоволението на Бог...Благодаря Ти, Господи!

Моят сегашен Учител
Неговото Име Исус - Божият Син, дошъл преди 2000 години на земята, за да ни спаси. Било е невъзможно за хората сами да се освободят от омагьосания кръг след Грехопадението, да се спасят със собствени сили. Но Бог толкова ни обича, че прати Своя Единороден Син, за да ни изкупи обратно за Себе Си: ”Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)
Трябвало е Бог Сам да слезе на земята в плът, за да разтроши оковите на Закона. Защото Господ не може да отмени дара на свободната воля, с която е създал Адам. Сътворил го е така, тъй като любов без право на избор не е истинска любов. Бог не създава роботи, които сляпо Му се подчиняват. Адам със свободната си воля взема решение да наруши повелята на Господ, сам предава властта на Сатана, няма значение, че е бил измамен. Уви, нашият човешки праотец ни е продал и Бог не отрича правото му да избира, защото Бог не оспорва сам Себе Си. Той е съвършен. С греха в плътта си, падналият човек няма сили да спазва заповедите, дадени му от Господ: прелюбодейства, краде, убива, лъже, кланя се на идоли, пожелава жената на ближния си. Попада и под проклятията, следващи от греха. Във Второзаконие 28:15-68 са изброени всички проклятия, към които се отваря човек, ако не спазва заръката на Бог. От циреи до проблеми в брака поразяват непокорните. Господ не може да отмени и тази Своя наредба, защото самият Той е непроменим. Тези закони са писани преди повече от 3500 години и без абсолютно никакво значение, дали знаем за тях, или дали вярваме в истинността им, те са валидни и до днес! Питайте мен, който идвам от прокълнат род! Не знам какви дела са вършели прадедите ми, но проклятията действат “до третото и четвъртото поколение.” (Изход 20:4-5)
Повече от половината деца на прабаба ми умират. Майка ми е имала по-голяма сестра, починала мистериозно. Синът на леля й умира нелепо при автомобилна катастрофа. Дъщерята на вуйчо й страда от странни депресии още от малка. Алкохолизмът (зависимост) е типичен за целия род от страна на баща ми, лепва се за мен, а наркоманията за брат ми. Сестрата на единия ми дядо и братът на другия се раждат с умствени проблеми… Противоестествена смърт, лудост, опасни зависимости - ето какво постигна семейството ми! А този мой свръхестествен интерес към окултното? Спирал съм в подлеза на София, грабнат от заглавието на окултна книга, изложена на някоя витрина. Този мой интерес ме доведе след осем години при истинския господар на окултизма. Лошата новина е, че проклятията действат винаги. Добрата е, че на кръста Исус ни изкупи от греха и “проклетията на закона”. Нужно бе Божият Син да се роди свръхестествено от Светия Дух в плът, да победи греха в плътта, за да тържествува над властта на Сатана. Дяволът много добре познава Закона, който не може да бъде нарушен от самия Бог и се позовава стриктно на него. Колкото повече го нарушаваме, толкова повече увеличаваме легалните права на Сатана върху нас!