Къде ли? Ами в зала “България”. Кога? Снощи. А коя беше? Е тука вече скромността ме кара да замълча, сещайте се…   Пак не ми вярвате. За кой ли път…? Явно трябва записите от концерта да чуете, но нямам търпение да ги изчакам. Затова – търъъъъъъ-дъъъ-дъъъъъм (това бяха фанфарите ако не сте разбрали, свирещи Деветата симфония, ама айде да не задълбавам…)   И така – вчера вечерта пях в зала “България”! Ама какво пеене му ударих!!! Но да даваме по ред – Йълдъз Ибрахимова си пее песновките, отначало скучно ми се виде и си викам – “Що ли толкоз пари дадох за туй?” Понеже по принцип ходя там с покани на VIP – местата, разбирай първи ред, първи балкон. Този път обаче решавам като редови ценител да ида да се изкефя на изкуството. Първата част определено не ме изкефи, ако изключим моето пеене. Значи тя казва – “Хайде сега ще пеем “Тръгнало е Джоре дос…” и музикантите ще ги пратим да си починат малко. ОК! Пращай ги и без това оня с дудука (дето се наричал “ней” вече ми беше досадил порядъчно). В началото даже не й се чуваше гласа, заради онзи пусти дудук. А и звученето му доста непривично – оказа се, че бил праисторически дудук на 5 хиляди години преди Христа ??? Древните шумери били свирели на такъв дудук, но това за 5 хил.год.пр.Хр. май ми се видя като грешка в превода, май требе да спестим поне 2 хил.год. Но да не изпадаме в подробности.

Отиваме при Джорето, дето ще го пеем акапелно. Затова сме разделени първо по средата на залата, после по гласове – мъжки и женски. Дава ни тон Йълдъз, ние послушно репетираме, защото ни обещава, че ще влезем в Златен диск най-малко и затова се стараем. После – започваме!!!!! Отначало само тя и после ни дирижира с ръчички – лява ръчичка – женските гласове, дясна – мъжките. Тук да отбележа, че на мъжете работата им беше по-лесна (както обикновено), без много да се напъват да държат “исо” – значи дълбок тон и това е. Докато ние жените требеше да чуруликаме като славейчета – доста нависоко. Отначало присъщата ми скромност ме възпрепятства да се включа, но после ми дойде некакси изотвътре. Включих се отначало плахо, но пък и една приятелка ме окуражи, дочувайки ангелските трели: “Пусни си гласчето!”- посъветва ме тя. Май само това чаках, ами разбира се, за какво са иначе приятелите. Пуснах си не само гласа, но и целия ентусиазъм, дремещ в мен и очакващ само повод да бъде проявен! Дори в един момент толкова се увлякох, че започнах да пея и мъжките гласове – сиреч да държа “исо”-то.! Само Йълдъз ли можела да взима по две и кусур октави! Айде де – вчера в еуфорията може и три да съм взела, колко му е. Ноооо… всяко хубаво нещо свършва и Джорето и то свърши. Зaмаяхме се от аплодисменти, зашеметени от собствения си талант!!!!!!!!! После тя каза “Сега пак ще поканим музикантите, които вече са си починали.”   Защооооооооо? Защо пак ще ги каниш? Я как хубаво си пяхме!!!!!!! Не го искам пак онзи с дудука да ми порти вечерта. Защо всички хубави неща имат край? Защооо ????



:))))

Весели празници!

Само да можеше да ме чуеш! :)))))

и се изкефих страшно. Даже се очудих, че намерих билети (ако знаех предварително за концерта, а не чух за него в 4 следобяд, щях да съм си купил доста по-рано билети).

Освен прекрасния концерт, за пореден път се насладих на гласа на Йълдъз, за какъвто (да не кажа изобщо) не мога да се сетя в нашенско... Природата дала към гласа и артистичност и лекота и ... удоволствие (макар и от партера - 10-11 ред) неземно.

Иначе шумерите са май от 4 хил. години преди Христа. Но сега няма да се караме за хиляда-две хиляди години. Нали? ;)

много ме изкефи, че си се изкефил!

Концертът наистина беше страхотен, но повече втората част. Там чух това, заради което бях отишла.
И в антракта даже се чудих, правейки аналогия с едно представление, което гледах във Франкфурт - защо не са всички части еднакво силни и запомнящи се? Защо отначало ме замайват с неква боза, за да се чудя чий го диря там и накрая в последната част си идват нещата по местата?

След като си бил там сигурно и на теб ти е направило впечатление, че втората част беше много по-силна. А бисовете - направо изумителни! Искам концерт само от "бисове" и туй то! :))))

почнах да обръщам внимание и на по-незначителните първи части. Там обикновенно е нещо по-рядко слушано и по-млако популярно. И не рядко там изпълнителите ги виждаш/чуваш в една по-друга светлина.

Аз също искам концерт от бисове и популярни парчета. Но от друга страна ... понякога неизвестните и малко чуваните стават хитове или пък човек намира по нещо ценно. Въпрос на време е човек да почне да открива и в "бозите" нещо чаровно ;) Да не говорим, че в този век на ю тюб и много мепетройки любимите си парчета (бисовете) ги слушаме почти всеки ден по няколко пъти (от десктопа в службата/къщи, на сиди в колата, по радиата...).

Втората част и мен ме изкефи повече, но няколко парчета от първата част ми харесаха повече, от колкото очаквах ;) Иначе...очаквах и една Кармен и един Очи чорние по време на биса, но не би...

много ме радват таква ентелекуални разговори :))))
Всъщност мен друго ме дразни - значи като можеш да правиш силни парчета, прави само силни парчета! Що трябва да се разводняват нещата.
Както и при Уйлям Форсайт - хореографът, чието представление гледах във Франкфурт. Първите две части - добри, но не кой знае колко, а от третата настръхваш. Все едно си пестят силите, така ми изглежда.
Но пък се радвам, че от 200 души поне един ходи там, където и аз ходя :))))))

правиме на ентелектуалци... или пък не? Не знам защо някои считат за обидно или префърцунено да си интелектуалец. Ами с интелект си изкарвам хляба, голяма част от интересите ми са такива (е - спорта си ми е супер хоби и занимание, но не е единствено) и ... защо точно да се правим на скромни? За да сме по-красиви?

Иначе...и аз като тебе :)

Има в сряда от 18 часа концерт на един полски професор, ако не се лъжа, пак там. Миналата година слушах един фантастичен унгарец на орган. Такива неща изпълни, които и не съм предполагала, че мога да чуя на орган. От един унгарски композитор бяха, не много известен.
Но понеже творбите на Бах са най-известни, хората свързват органа най-вече с църковна музика. Което е вярно, но не съвсем.
И на Нева Кръстева мантинетата много ми харесват, въпреки че са кратички.

преди години. Обожавах орган, но в з. България звукът не е като в църква. В Германия съм ходил на много концерти и звукът е превъзходен. Мисля, че и в Чехия и Унгария съм слушал орган в църква. За жалост съм пропуснал гореспоменатия композитор.

Нева навремето бе почти единствена органистка у нас. Сега навярно има повече, но не съм бил на такъв концерт от много време. За жалост утре вечер имам ангажимент. Ала ти ще разкажеш :) Приятно слушане...и не ме забравяй :)