Браво! С насмешка трябва да се гледа на тези неща. В крайна сметка блогът е за забавление, а не за мрачни мисли.

гаче ли не е баш за забавление, но и това се случва. :)

Сантиментално
-----------------------

Омръзна ми любовни песни да пея.
Омръзна ми , след теб, само да блея.
Рими римувам, изчезнат в мъглата.
Безумец- будувам, мигрена в главата.


Бръм- бръщолевя, коментари лирични.
Любя- разлюбвам, обичам ви всички.
Дъжд ме намокри, сняг ме забръска.
Тичам в блога да се отръскам.


Животът ме стегна, в лапи чилични.
Плача и стена, в постинг, на лични.
Ако имам късмет, с модераторка умна.
Този шедьовър, на първа ще зърна.


Но тъй като няма, вероятност такава.
Пред теб, мила моя, ще се разкая.
Любовно започвам да чуруликам.
"Сваляй таз нощница!", пак ще извикам.

добре си го докарал, направо блести от сантименти! :)

Ще си позволя да припомня един цитат от К.Вонегът - "Не е необходимо да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага". Ако думата работа се смени с "писане в блога", ще пасне идеално...

Днес падна голямо забавление тука, ама ти май го изтърва :))))