Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2008 22:09 - Как се катери с токчета
Автор: cindy Категория: Туризъм   
Прочетен: 4136 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.11.2008 22:36



image







... доживях и това да видя ... :)))


Знаех само за един Костенски водопад, пък те се оказаха два. Вярно че едвам църцореха, особено вторият, но пък си заслужаваше разходката. Първият е на съвсем достъпно място – намира се в курортното селище “Вили Костенец”, което пък както се досещате се намира в близост до Костенец.   За пръв път попадам на това място – препоръча ми го една приятелка. Тя е доста изискана дама с вкус и затова много се изненадах, като видях обстановката във вилата, която ми препоръча – мебелите май бяха от бай Тошово време, банята мязаше на нещо видно обичайно в Студентски град, пък и парното беше доста икономично. Като се чухме днес и я питам, как можа да ми препоръча подобно място, тя пък се сащиса – какво ли съм очаквала за такива пари??? Какви били тези глезотии от моя страна и какво искам за жълти стотинки. Е чак пък жълти, пък и стотинки – да ме прощава. Ами за същите пари наскоро в Петрич си бяхме в чистак ново спретнато хотелче, всичко си му беше на шест – пък цената същата. А в Петрич цените в супера до хотела бяха по-високи от тези в София и изобщо този град на границата на две държави си има добър стандарт. Доста гърци идват там за уикенда, така че и доста пари оставят там. Та да не би Вили Костенец да може да се мери с Петрич? То и самият Костенец не може да му стъпи на малкия пръст, камо ли Вилите… Но, както и да е. Самият курорт е обкръжен от много красива природа, но е доста западнал през демократично време. Единственото читаво място, ако решите да идете там е СПА хотел “Езерото”. Наистина има езеро там, доста интересно е аранжирана средата наоколо – дървени беседки, в езерото през лятото пускат и водни колела, които сега бяха зазимени в сградата за барбекюто. Цената на двойна стая е 60 лева и предполагам, че няма изненади като при нас. Ресторантът им е сносен и се оказа само малко по-скъп от нашия ресторант, който също преслушахме.  
Но все пак ние отидохме на туризъм, така че ето интересностите покрай курорта. Освен споменатия водопад, който си е едва ли не на центъра, както и “Езерото”, за което споменах, може да се направи разходка до Хижа “Гургулица” – може с кола – има асфалтиран път до хижата, може и пеш. Ние като туристи предпочитаме втория вариант – въпреки че едната мацка, нещо не се беше ориентирала добре, според сайта на Костенец решила, че сме тръгнали на градски “туризъм” и се беше изкатерила на доста високи токове. Още като я видях в този вид нещо странно ми се видя, но всеки сам си знае. Пък аз пък се бях подготвила само по планинарски – с маратонки и анцуг и по този случай изпаднах в леко конфузно положение на вечерята в ресторанта, където пък голям купон се вихреше. Имаш две компании – едната празнуваше рожден ден, другата – просто си празнуваше. Събрали се 20-30 души колеги и решили да се изпонапият извън София и съм жив свидетел, че почти всички успяха, май само големият им шеф се задържа в кондиция. И понеже хората на купон тръгнали – мацките бяха докарани с къси роклета, големи деколтета, височки токчета – както си трябва. Така че моята поява на дансинга по анцуг и маратонки първоначално предизвика недоумение, но като се задържах там достатъчно време явно ми свикнаха.   Но да се върнем към туризма - преходът към “Гургулица” е 4-5 километра, пътят е приятен, въпреки че ние по асфалт не обичаме да вървим, изключение в случая май беше мацката на токчетата. Но трябва да отбележа, че тя се държа геройски – нито едно “мрън” не чух, въпреки че преходът от хижа “Гургулица” до втория водопад беше изключително стръмен. И на мен с маратонките не ми беше леко, а за нея с токовете чак не ми се мисли. Пък и тез пусти токове много яки излязоха, щом издеяниха на тези екстремни слизания и катерения. Като тръгнахме да слизаме до водопада, срещахме разни хора, които се връщат оттам – питаме ги колко е пътя и дали си заслужава. За времетраенето всеки дава различни сведения, но ми прави впечатление, че всички са запъхтени, а пък за заслужаването едно момиче на пресекулки каза” Ами… красиво … е…”. Вярно че беше красиво, има сложена една пейка по такъв начин, че се открива цялостната гледка към водопада. Наистина беше попресъхнал, но си заслужаваше усилията. Освен това трябваше пак да издрапаме обратно към хижата и оттам да си хванем пътя за курорта. Междувременно се беше мръкнало, така че връщането беше леко драматично като стигнахме до едно разклонение бая се двоумихме, но нацелихме вярната посока.   После се озовахме в ресторанта на купона, за който споменах. На другия ден посетихме параклиса “Успение Богородичино”. Построен е на мястото, където се е издигала църква, а около нея крепост. Когато турците нападнали селото, населението се укрило в крепостта и започнало да се отбранява. На надписите на предната страна на параклиса пишеше, че турците завладели крепостта “с измама”. Таксиметровият шофьор, който ни правеше “примък-отмък” по време на пребиваването ни обясни по-подробно естеството на измамата. Доколко е исторически вярно не зная, но звучи достоверно. Турците били спрели водата към крепостта и така успели да ги завладеят, а това успели да направят благодарение на съветите на един местен (как да не се сети човек веднага за предателството на Оборище). Така че те държали едно магаре жадно 3-4 дена и след това магарето успяло да открие водата. Те я спрели и обрекли населението на гибел. По време на помохамеданчването много хора са били избити там и около църквата е имало масови гробове. И една от легендите е, че и оттам идва името “Костенец” – от костите на жертвите.   От параклиса, който работи само събота и неделя, се открива чудесна гледка към планината в прекрасната й есенна премяна.Ако продължите по пътя, който продължава нагоре от параклиса и минава през една горичка. не след дълго се озовавате на едно възвишение където има едно дърво, в чиито клони се гуши дървена къщичка. Стълбата е доста стръмна, но вече сме свикнали на стръмности, а вътре има маса и пейки. Ако знаехме това, можеше да си спретнем едно хапване в къщурката. Затова ви го и казвам, ако решите да идете до там си вземете и кошницата за пикник. :))  

 

image


Това е "Езерото"


image





Тагове:   как,   токчета,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cindy
Категория: Туризъм
Прочетен: 4117779
Постинги: 562
Коментари: 8978
Гласове: 20310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031