По Витоша лоши маршрути няма, както и по другите планини,стига да сте се наканили да отидете, значи всичко е наред. Дори и за практикуващите “автомобилен туризъм”, ако това изобщо е туризъм, пак е по-добре да изведат домочадието сред природата и да връткат барбекю някъде вместо да си запиват бирката пред блока и да обсъждат авто-мото-женски-секси страсти. Понеже това обикновено се дискутирало в мъжките компании, казват добре запознати източници. :))   Говоря обаче за истинския – демек пешеходен туризъм. Не знам колко от вас го практикуват, чета разни пътеписи и се радвам, че има хора, на които това им допада. Не само за тях, но и за други, които имат желание, предлагам следния маршрут, който направихме вчера. Не е твърде уморителен, става и за недотам нахъсани планинари.   Тръгваме от Бялата вода нагоре по Княжевската пътека. Тази пътека е особено сгодна за такова капризно време, когато в един момент те грее слънчице, а в следващия ти барабани суграшица по главата. Както беше вчера, после и дъжд ни валя, но да карам по ред. Най-добре се оборудвайте с дъждобрани, гети, може и чадъри. Много ми е смешно като зърна някой с чадър по планината, но въпрос на вкус. По-добре сух, отколкото смешен! :)   Минаваме покрай хижа“Белите брези” и се отбиваме да пием кафе. След нас надойдоха още доста компании, но предполагам, че на тях това им е била целта на занятието и крайна спирка по маршрута. Оставили са колите на Бялата вода, поразтъпкали са се наоколо, похапват в ресторанта и после хайде пак на колите и обратно! Става и така, но ние сме друга ракия.   Отиваме до Златните мостове, по пътя до там ни пресрещна споменатата суграшица (ако някой не знае какво е това – дребна градушка, по-приятна е от дъжд, не мокри). След кратък Мanagement board, понеже нямаме излъчен лидер-водач, а сме на демократично управление, решаваме да отидем до хижа “Септември”. И друг път съм била там , на мен ми харесва, но ние сме планинари и не търсим кусури и лукс-обстановка. Който такова търси по хижите няма да го намери, пък и едва ли точно по Витоша ще го търси. Така че си правите там купона, ако сте с готина компания и сте си донесли стимулантите – ракийка, винце, мезенца и най-вече добро настроение. Ние добре се повеселихме, защото печените планинари съм забелязала са и хора табиетлии- носят си покривчици, прибори, допълнително чашки, салатки и всякакви други вкусотии. Никой уважаващ себе си планинар няма да нагъва сандвич и да го прокарва с гола водица. Това са работи за лаици. Понеже редовно и много яко ходят, обядът се е превърнал в ритуал. Отначало ми беше странно, но и аз вече се вписвам в обстановката. Там не носиш ядене само за себе си, каквото носиш задължително прави обиколка по софрата и всеки си взима, каквото му харесва. Черпим се за щяло и нещяло. Защото, ако не желаеш дори храната да споделиш с хората около теб, какво друго би могъл да споделиш?!? Това е най-малкото и на-лесното. Затова сме една компания и се харесваме, приятно ни е да ходим, да ядем, да пеем – някои го могат професионално, други – не чак толкова, но купонът си става винаги.   Много се разприказвах, да продължа с маршрута. След “Септември”, пак се наложи обсъждане в името на демокрацията и решаваме да слезем през Драгалевци. Имаше предложения да се върнем по същия път, но аз обичам разнообразието, а и не само аз, след като мнозинството избра алтернативния вариант. Който е – през хижа “Есперанто”, после “Камен дел”, след това “Кикиш”, свиваме в ляво и тръгваме към Драгалевци. През това време ни запра един наистина сериозен дъжд, но понеже и ние сме със сериозни намерения не му обърнахме много внимание. Нека си пере, няма да се разтопим! Да отбележа – пътеката след “Септември” нагоре е доста камениста и не е много приятна за ходене, особено като вали. Даже в един момент ми се прокрадна идеята, че май трябваше да жертваме разнообразието и да се върнем през Княжево. Но след като е “късно либе за китка”, не споделих тази “пораженческа идея”, за да каже някой “Аз нали ви казвах…”. :)   Както и да е стигнахме до манастира – не може да не го почетем поне с по една свещичка. Пък и ако не е станало ясно вече сме ”тясно специализирани” на тема “манастири”. Стига толкова приказки, сега малко снимки за разнообразие, въпреки че денят беше мръчкав, някои снимки добре се получиха, както ще се убедите :))




















Група дечица, тръгнали да се упражняват в екстремности, по-нагоре видяхме от друга група какви точно





Преминанаване през река с въже, чак им завидяхме и съжалихме, че не сме невръстни дечица





Пътеки, пътеки ...















Поточе





Един каменен Шрек





С тази снимка се гордея :)





София в мъглата





Драгалевският манастир





Църквата










Симпатични  украси - Великденски спомен









И един красив букет за КРАЙ!



P.S. Gothic, надявам се да оцениш жеста :)





Най-жизнерадостната снимка от вчера





А животът си тече ...





Това е култова снимка, но качеството не е добро - имало е пръски дъжд по обектива. Иначе може да се озаглави:"Големите дървета ги поваля бурята, докато тревите се снишават". Като в онази песен на Васко Кръпката :)





Замечтано синьо...





Палаво зелено




Стенопис от манастира







 

пътуващ и снимащ блогър № 1!!!

"Yes, yes, yes!"
:))))
gothic, понеже знам, че наистина оценяваш фотографските ми напъни, сега ще подбера още снимки, специално заради теб! :)

Просто - много те бива!!!!

ако знаеш само колко си прав!!! :)))))

супер :)
Ама чадъри в планината никак не е добра идея. Ако затрещи и загърми някъде на откритото - готов гръмоотвод ;)

за теб бях сигурна, че ще го оцениш, нали си от "другата ракия" :)
За чадърите - директно можеш да се "заземиш" при такива обстоятелства, но не вярвам някой да е толкова кух, че да се брани с чадър при гръмотевици.

много красиво

Ти си познавач! :)))))