Прочетен: 10960 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2010 19:37
Ако някой се чуди защо днес беше толкова слънчев и приятен ден на фона на валежите от последната седмица, както ми казаха, това е отговорът – аз го донесох! :))
Заглавието е специално за заядливите критикари в блога, за да има с какво да си чешат езиците. :Р
И без това като попрегледах наоколо голяма скука е надвиснала в блговото пространство, та малко оживление не вреди! :)
Върнах се вчера от кратък воаяж по юго-източната ни съседка Турция, въпреки че нещата или както му се казва по научному „обектите” бяха все от гръко-римския период. Изключително интересна дестинация поне за мен, както и за хората, които се интересуват от камънаци и разкопки. За другите би било смъртна скука, но понеже на тези, които бяхме там явно нещата са им присърце, си изкарахме много приятно.
Фактически това бяха „обектите”, които не успях да разгледам миналата година в Турция поради липса на време и сега отидох да отстраня” пропуските”, така да се каже. Миналата година бях на почивка в Бодрум е един готин многозвезден хотел и си изкарахме супер,че и пост му изписах. Но тогава освен Далян и Родос не остана време за друго. Пък и за Родос един ден си е малко. Затова сега предприех по-различен подход – целенасочена екскурзия по забележителностите. Лично мое мнение е, че ако ходите на почивка – най-добре е да си почивате и да се наслаждавете на All inclusive-а, а не да се юркате нон-стоп по екскурзии. Защото ни почивката ви е почивка, ни екскурзиите – както си трябва. Ставате сутрин в 6 часа, търчите напред-назад до към 8-9 вечерта, целият ден е в бясно препускане. И за чий ти е този All inclusive в такъв случай? Поне такова е моето впечатление от организираните екскурзии по хотелите. Една приятелка веднъж ме апострофира – „Не, не е така!” те се били връщали към 2 следобед и после имали сума време. Сори, при тях може и другояче да е било, но аз говоря от собствен опит. Който е следният: Ако човек държи да обикаля и гледа забележителности, да се запише за организирана екскурзия от самото начало. Ако иска да отмаря и да си кара кефа, да отиде на почивка и да си запише 1 или максимум 2 допълнителни екскурзии. Иначе не се получава мероприятието.
В случая идеята си беше екскурзия и се получи перфектно! Поне доколкото позволяваше сезонът. И нас ни валя проливен дъжд на два пъти, но не успя да ни скапе прекарването. Даже облачното време като бяхме в Ефес определено си беше плюс, защото ако беше някоя жега, в тази навалица човек може и направо да се тръшне! Подобни тълпи съм виждала миналата година в Троя и по-преди във Версай. Не за друго – ами местата не са особено големи и като се струпат маса хора си става пълна лудница. Иначе тълпи народ съм виждала по сума други места, примерно в Лувъра или пък в Тауър, или на Форо Романо и къде ли не още, но там е някак по-просторно и не те хваща клаустрофобия. :)
Да се върна на сегашното пътуване – обиколихма доста места, но определено Ефес и Памуккале бяха черешките на тортата!
За Памуккале ми бяха казали „Не си мисли, че е такова, като на снимките!” И аз се въоръжих с песимизъм. Да де, но се оказа, че тази част, която нарочно се поддържа си е баш такава като на снимките! След като през 1998 Юнеско заплашили турците, че ако не вземат спешни мерки, ще извадят Памуккале от списъка на Световното културно наследство, да видиш как се се активизирали комшиите да го върнат към първоначалния му вид. Защото преди това благодарение на хотели, построени над природния феномен, които черпели водите му, както и на тълпите туристи, от забележителността почти нищо не е било останало. След като Юнеско им дърпа ушите, комшиите взимат съответните мерки, разрушават хотелите над феномена и започват програма за възстановяването му. Сега е възстановена само една част, която е достъпна за туристите, другите части ще се възстановяват поетапно до 2030 година. Поне така ни каза екскурзоводката, която за наш късмет беше много ерудирана и ни разказа доста интересни неща.
Сега ще ви покажа снимки от обектите, някои от които са толкова интересни, че си заслужават самостоятелни постове. Но понеже не се знае кога или дали изобщо ще ги напиша, поне да ви ги покажа :)
Понеже както обикновено снимките се разместиха в процеса на качването няма да следваме хронологията на събитията - ами както дойде :)
Първа се е закачила една снимка от Памуккале предвидена за към края, но щом "съдбата" така е решила ... :))
Сега пък сме съвсем накрая - последният обект Измир, часовниковата кула
Сега вече сме в началото - преминаване с ферибота на Чанаккале
Отсреща - азиатският бряг
Изкачваме се с лифта до Бергама или Пергамон.
Интересното в случая е, че този лифт е започнат тази година през март и вече е действащ, така ни каза гидката. Преди това е трябвало автобусите да се катерят по стръмните склонове, а сега само трябва туристите да се бръкнат за още 12 лири за лифта, но все пак си е удобство.
Пергамон
Това е вече Червената крепост
А сега набързо се прехвърляме в Ефес- библиотеката на Целиус.
За Ефес би следвало да напиша отделен пост - изключително е интересен, ако ми остане време ще го направя.
Къщата на Дева Мария. Не се заблуждавайте по скромния вид. Наистина си заслужава да я посетите. Лично аз се почувствах много специално като влязох вътре, трудно е за обяснение. По-добре е сами да се убедите ...
Вътре снимането е забранено, това е всъщност снимка на една друга снимка, която беше отвън, затова и качеството не струва, но поне тези които не са били там да придобият някаква представа.
Ако забелязвате статуята е без китки, била е похитена по време на войните. След протести на турска страна е била върната, но без китките. Както се казва: "Ама тя така си беше..."
Това е стената не желанията до къщата на Дева Мария
Сега вече сме в църквата на Свети Йоан, а това е неговият гроб
Сигурно сте чували за едно от чудесата на света - Храмът на Артемида в Ефес.
Това е останало от него - колона насред мочурището. Голяма част от останките от храма са използвани за други строежи, като крепостта, която се вижда на заден план на снимката.
Сеге сме в за момент в Кушадасъ
А после - Храмът на Аполон в Милет
Канал в баровския квартал на Мармарис
Пристанището на Мармарис
Крепостта на Мармарис. Едно изключително приятно място. Там се помещава и музейна експозиция.
Пак Мармарис - гледка откъм крепостта
Базиликата в Хиераполис до Памуккале.
Името му означава "Свещен град" и там се намира най-запазеният некрополис, както и огромен амфитеатър
Това е вече Памуккале през моя обектив, както виждате не е по-различен от снимките от туристическите дипляни.
Другата част - която е почерняла и занемарена, ще ви я покажа по-нататък, защото и самият обект, както и останките на Хиераполис заслужават повече внимание, а не само 2-3 снимки.
Ако ви е харесала разходката, можем да я продължим с по-подробни постове за Ефес и Памуккале. Както казах за мен те бяха най-интересните забележителности по маршрута, без разбира се да омаловажавам останалите.
До скоро :)
Храмът на Артемида, построен от Херфизон - като едно от 7-те чудеса на света, е бил изключително красив и богато орнаментиран и е съдържал в олтара си Вълшебен свещен камък, най-вероятно парче от метеорит с непознат състав, което имало чудотворно влияние. За жалост Храмът е просъществувал само 250 г. и е бил съсипан - пален от Херострат, разрушаван от Крез..., а и съседството с р. Ефес и мочурищата са си казали думата.
Давай още постинти по темата - това са уникални обекти. ;)))
Там има и огромен театър също, светилище на Зевс и още много "недвижимост". Нямало е как явно всичко да замъкнат до Берлин :)
Според мен най-невероятното по тези места е атмосферата. Но само човек, който наистина се интересува, би могъл да се потопи в нея. Специално в Милет като бяхме валеше дъжд и само няколко души тръгнахме да бродим из останките. Другите само ги погледнаха от височината на театъра и толкоз. Немските групи, понеже бяха с екскурзовод съвестно щъкаха след него. Но понеже при нас нещата са по-други - екскурзоводът ни ги разказва предварително и после ни пуска на волна програма, много малко хора отидоха да ги разгледат отблизо. Банята беше направо невероятна! Огромнаааа, както каза един немски екскурзовод на групата си, докато бяхме там - може направо слон да окъпеш вътре! :)
По принцип при български групи се взима местен екскурзовод, ако няма как иначе да стане - примерно в Ефес или пък Троя. Иначе си го карат по нашенски. Въпреки че е спорно кой е по-добрият вариант. Ако си с екскурзовод - трябва да се лепнеш за него и да го гледаш в устата едва ли не. Ако тръгнеш да снимаш и групата вече изчезнала. Иначе можеш да си гледаш колкото ти е кеф, но пък можеш и да пропуснеш нещо. Както и да е, на мен и при двата случая ми е интересно, даже много.
Мисля да понапиша по-подробно за някои обекти, защото наистина си заслужава. Има намесена толкова много история, а и митология, че са като приказки. Дано имам време да го сторя. :)
А относно атмосферата... наистина си трябва дълбоко потопяване в нея.
Казвала съм го и преди - това е причината, заради която пиша тези постове.
Връщам се там, все едно пак пътувам по тези места, много ми е хубаво.
"Лошото" обаче е, че някак нямам време, защото ми се "застъпват" пътешествията. Преди да опиша едно, вече съм тръгнала за друго. Някак не ме свърта на едно място. :) Не съм си дописала за Милано, или пък за Лондон. Също и за Франция, Италия, Мюнхен също си чака реда...
Сещам се като си ровя в компютъра и попадам на разни снимки. Не е речено, че трябва да пиша за всяко място, на което съм била. Но като започна да пиша и се поровя и по литература да направя някои справки, защото едно е да си чул, а друго - да си прочел, нещата някак придобиват завършеност. И това ме кефи! - или казано по-културно - "носи ми вътрешно удовлетворение". :))))
Другият момент е, че трябва веднага да се "реагира" - върнеш ли се, да си изпишеш впечатленията. Защото после като те подхване месомелачката в бачкането и впечатленията изчезнали яко дим! :))))
Отново не мога да разбера защо се нервиш, че някой е гласувал 15 пъти в минус.
Ами постинга си е много хубав, но понеже ти живееш с проблемите на блога вътре в него, затова не можеш да се примериш с това отрицателно мнение. Аз когато пиша някакъв пътепис го пиша за хората извън блога. И всичко което става тук за мен е просто без абсолютно никакво значение.
Този пътепис го остави за анонимните. Те ще те оценят, но за съжаление, те май нямат право на глас.
Това че някой е решил точно тук нещо да си отмъщава мен също ме изненада.
Но в крайна сметка не виждам за какво трябва постоянно да се лицемери. Лично аз нещо като не ми харесва си го казвам, а не се правя че не съществува.
"Ако това, което става тук е без значение за теб, защо си тук?"
Ти никога няма да ме разбереш защо съм тук.
Ами това е едно от местата, където човек най-лесно може да сподели преживяванията си. Чичко Гугал много лесно намира този сайт.
Това, че много от блогърите използват този сайт като социална мрежа за да си коментират разни задявки и да се нервят, когато някой се заяжда с него, това е въпрос на избор. Ама за такива неща си има други сайтове. Facebook например.
Къде другаде да споделя преживяванията си от пътуванията ми. Ти се опита да отидеш в друг сайт, ама се върна отново тук.
Този блог си е много добър от всяка моя гледна точка. Не съм тук за да живея с проблемите на тези, които го използват като социална мрежа и си блещят врели-некипели, обиждат се и едва ли не ще се хванат гуша за гуша.
С приятелски поздрав
Иван Иванов
ПП: Не бях сигурен, но го проверих. Анонимни хора, не могат да гласуват в блога. Значи всички минуси са от блогъри, които или те обичат или те мразят. :)))
Защо пък си мислиш, че толкова ме е изнервило гласуването с минусите?
Освен това да те светна - има си начин да се манипулират броячите, не го знам какъв е и не ме интересува. Но са ми казвали хора, които са го правили - могат да нацвъкат сума минуси или плюсове, ако им е кеф. Така че тези минуси сигурно са от една ръчица, защото се появиха вкупом.
Както и да е. :)
За другото - не може да се каже този сайт е за това, а оня за онова. Тъпо е.
Едното било социална мрежа, пък другото - асоциална.:))
Тук много често се използва лафа - "Това не е сайт за запознанства".
Интересното обаче е, че го казват именно хора, които го използват за запознаване. Парадокс, а? :))
Няма начин където има хора да няма общуване. Ако не беше така и ти нямаше да коментираш тук. Щеше да ти е все тая какви съм ги изписала. Но ти коментираш, защото искаш да си говорим. Няма лошо.
Но не мен ми е по-интересно да си говорим за фотография, а не за минуси и пр. :)
Какво ще кажеш за последните снимки. Измери ли им параметрите :))))
Ами какво да кажа за снимките. Всичко си е точно. Много ми харесват. Аз и затова влязох да видя къде си се подвизавала при последната екскурзия. С изненада установих, че си била там, където и аз донякъде бях преди 1 месец.
А какво видях там, виж моите пътеписи. И още: В youtube имам вече и много публикувани клипове. Преди малко ти станах абонат и там. Но ти си публикувала досега само 4 клипа, и то от преди 6 месеца. Очаквам още.
А това, че коментирам твоите постинги, това е защото ми .... харесват.
С усмивки
Иван Иванов
Сега обаче може пак да пробвам, добре че ме подсети.
Това е между другото най-лесният начин да се разгледат сума снимки. Ще взема да ги навървя по дестинации и малко музичка и айдеееее... :))))
Сега ще опитам, ако стане бързо, може и да ти го посветя! :))
Поздрави
Валя
Тази година не ми се пътува пак за там. Пътят си е утепия. Ще проуча въпроса за самолетите, пуснаха някаква евтина линия наскоро. Но така или иначе ще е догодина.
Лек ден! :)
Преди наблягах доста и на историческите и популярните моменти. Сега нямам време за толкова писане.
Но моят приятел pitagorid, който е коментирал по-горе има доста подробни репортажи от тези места, виж ги при него, докато аз подготвям фотописите :))
2. Два погледа ...
3. Мъдростите на ...
4. Запазена марка :)
5. На барикадите
6. Най-скапаният ...
7. Върхът
8. Ами маите ...?
9. Направо мръсна дума
10. Хмм, баровци
11. Жените !!!
12. Мъжете ???
13. Учителите ?!?
14. МОНАКО
15. НИЦА
16. ГРАДИНИТЕ НА ВЕРСАЙ
17. Рим I
18. Рим II
19. КАК СЕ КАЧВАТ СНИМКИ В БЛОГА
20. Алманах
21. Winners
22. Залцбург
23. Виена 3
24. Виена 2
25. Виена 1
26. Екшън!
27. Бисери
28. Фантастическа сатира
29. НОВАТА МИ ЛЮБОВ
30. НОВО МЕСТЕНЦЕ