Какво се случва по света :: Те това е на мене нарекано

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.02.2008 12:51 - Те това е на мене нарекано

Автор: cindy Категория: Забавление

Прочетен: 2808 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 21.01.2010 23:29

Нежен полъх от сатен милва голото ти тяло,
бели ангелски крила отпускаш уморено... в очакване на мен...
Целувам настръхналата кожа по бедрата ти, за да запазя
спомена от миналата вечер....
По разкъсаните черни жартиери все още блестят засъхнали
капки от страстта ни… Докато попивам с език твоята копринена нежност,
усещам как.... Замечтано поглеждам в
огледалото.... Гледам я у кампютаро – “Имате поща” ми рече и я що да видим – е, те това, е! Гледаа, дзвери се, ченето ми падна, че забраих с Корега да го залепим, нищо че они сека вечер по телевизоро ми викат – ЗАлепи го, зАлепи го! – ама забраих, пусто да остане. И га това го прочета, останаа с повиснАла мандибула, дет вика Славчо на дедо Трифоня унука. Бех се уморила – цел ден шетаа, плетоo терлици, то и трудно видим, че що тантела съм оплела, ослепех веке. Ама ме научи внука на компютаро – Я, бабо, Шифт, Ентре, Шифт, Ентре, нагласи ми сичко и баба се занимава, що да чини. Требе да сме у крак с живото. Та като го прочето онуй викам я унуката – Мичето, на 16 годин – и и рекох – Я виж, чедо, баба Валентинка получила! Гледа Мичето, и то се дзвери дЕтето и вика – Бабоо, туй не й Валентинка, туй си е живо порно! Що рече- и думам – що порно? (туй съм го гледАла по XXL, га не ме ловат илачите нощеска) Туй си й любов, ма Миче – люби ме левента. Хили са Мичето – Да, ма бабо, се те е налюбИл! Ама, Миче, ти колкоз Валентинки получи? – питам я. Мълчи Мичето, ма баба не е вчерашна, веднага се усетИ – ревнува Мичето и туй то, ми яз почнах от ючера да ги получавам, ей тъй ежедневно дет се вика, то денъска пощаджията без лонгури ще остане само мойте Валентинки да принася. Ма левенто изчезнА, разсърдИ ли се, че не му откликнАх на чувствата, не разбраа. Та затуй рекох туй да го нАпишем – яла, мОмче, яла! Не бой ся от баба! Ний навремето с дяда много не сме хоратили, ми кат загАсиме ламбата и аеееее. Ма убаво си го рекал, то ако дяда такива ми ги рекуваше, не пет, ми петнайсе деца щех да му рОдим. То и стимул требе за тая работа, а не само гол мерак. Ама с хоратни само не стая, мерка си требе насекъде. И па да не забравим – купИх си църни жартьре – то го нема мойо номер и у XXL – за дреите думам са, та си поръча на Цура – оная дет ги шие брилянтните сутьени на Женскио пазар, ма немАла црън брилянт – Ми ша намериш, море и викам! Левенто у црън брилянт ме сака, ама ха! НамерИла ми рече, та съм се светнАла за празникот отсекъде!
Волим те, душооооо!

Нагоре