След като сме на коледна вълна, нормално е да се връчват и награди за изтичащата се година. Бизнесът е много заинтересован от това – да отбележи резултатите, да награди отличниците и да има напредък по-нататък.   Затова и вчера в хотел “Шератон” БТПП отличи, както и за десета поредна година 100-те фирми водещи в българската икономика. В случая става въпрос за публично обявените данни от счетоводните отчети на фирмите. Това не го коментирам, считаме го за меродавно, понеже е подписано от всички отговорни лица в случая и изключва момента на субективизъм. Поне теоретично.   В тази класация се използват критериите на Форбс и Форчън, които са изключително от икономически характер и това предполага безпристрастност при класирането. По принцип БТПП награждава с бронзова статуетка “Хермес” – това е нейното отличие и  се надявам наградените фирми да са покрили критериите на двете Ф-та, споменати по-горе. В различните категории победители съответно са: Пайонир Дивелопмент ЕООД   , Сиана Елекрик ЕООД, Еврохолд България АД, Джей ен ел плюс Юръпиън Адвъртайзинг Ейджънтс ЕАД и Софарма Имоти АДСИЦ.   Сигурна съм, че повечето хора, които четат това ще си кажат – ами мене к’во това ме грее. Ами отговорът е – “Нищо!” Въпросът е, че наистина в България има хора, които развиват читав бизнес. Има хора, които работят много и печелят много. Познавам такива – наистина знаят какво правят. Не може всички да се слагат под един и същ знаменател. Познавам и скапаняци – пълни първенюта, които не са наясно как са успели да се сдобият с толкова мангизи и това им струва душевен дискомфорт. Но пък в крайна сметка не може всичко да се отрича – и покрай сухото да гори и суровото. Ако се опитате поне малко обективно да погледнете на нещата от собствената ви камбанария – тази държава все пак продължава да действа и да съществува по някакъв начин. И като се имат предвид последните ни изрязани милиони от Европейския съюз, май на цял свят е ясно как действа.   Но въпреки всичко – ние всички сме тук и правим нещо, има някакъв БВП, получаваме някакви пари – кой каквито си ги направи, разбира се. Но пък няма ли да стане ясно най-накрая, че в общи линии сме в един общ кюп. Ами как ще направиш големи продажби от твойта си фирма, като няма кой да ти купи произведенията? Каквото и щеш да произвеждаш – независимо дали са стоки или услуги. Единият вариант е да продаваш навън – тогава не те мисля. Другият е – продаваш тука – тогава сигурно и аз съм ти клиент в някакъв смисъл. И как ще ме убедиш да купя точно твойта стока – аааааа, ти си бил от монополистите, дето няма какво да ги изброявам. Само сметките им получавам. В такъв случай – моите извинения. С вас нормален разговор не мога да водя – единствения начин, ако не ми изнася е да се видим по съдебен ред. Вие от друго не разбирате.   И това, което искам да кажа – аз съм клиентът и преценявам какво купувам и защо. Фирмите, които влизат в някакви класации може и да не работят пряко с директния потребител, но пък не е лошо да им се знае името, независимо че са насочени към корпоративните клиенти. Филип Кинг – директор на ICM – UK в лекция преди няколко дни в Гранд хотел София изтъкна важността на връзките между клиенти и фирми и взаимното им доверие, именно в този кризисен период. Защото сега едно от най-важните неща е да успееш да си прибереш парите навреме срещу предоставените стоки и услуги. Не че преди не е било важно, просто сега е жизненоважно поради необходимостта от свежи пари кеш. Затова – дайте да се уважаваме, защото всеки един в един случай е доставчик на услуга, а в друг случай е клиент.   На наградените – честито, на останалите – догодина вие да бъдете на тяхно място.    

честито и на нас клиентите - някой се е устремил към нашето доверие.

By the way, отново зърнах г-н Тадаръков - пак с чер костюм и кафяви обувки - пълно безобразие. Докога ще разваля стила на партитата този човек се чудя ?!? :)
Но не го написах в поста - хем да не портя сериозния тон, хем да не си мисли някой, че баш с него съм се заяла :)))))