Цял живот това правим - тътрим, събираме, трупаме – дрехи, обувки, дипломи, мечти, любови, омрази, коли, жилища. Всичко събираме с колекционерска страст. Дали ще живем вечно, за какво ни е цялата грамада, натрупана от всичките тези неща? Сигурно само малка част ни стига, за да живеем нормално, но всеки иска „Още и още, и още...”. Дори няма значение какво е, въпросът е да е ОЩЕ. Да е повече от това на комшията, на колегата, на приятелите, на роднините, ако може на всички, но не може...

 

Има едни племена, обитаващи островите близо до Австралия и там, когато някой отиде в „по-добрия свят”, личните му вещи се унищожават – най-често изгарят. Тези племена живеят няколко века “преди нас” фактически и едва ли имат кой знае какви „имущества”. По-важна обаче е идеята – никой нищо не може да отнесе отвъд и няма смисъл да трупа кой знае колко. А вещите, които човек е ползвал приживе са „съхранили” част от неговата енергия, която може да не е позитивна за другите, навярно за това ги унищожават. Едва ли логиката им е „облечена” точно с тези думи, но сигурно е нещо такова.

 

Нещо подобно, но не съвсем е и при Александър Македонски, завоевателят на половината известен за онова време античен свят. По негова повеля, той е бил погребан с отворени нагоре длани, за да се види, че дори той нищо не може да отнесе със себе си „там”. Не знам доколко това исторически вярно, но на практика си е така.

 

Ако погледнем какво става по света, дали това няма да ни отучи от навика само да съзерцаваме собствения си пъп?

 

А какво се случва по света – всички имат някаква идея, гледат новини, четат медии. Но всичко това е далеч от нас, на светлинни години, след като не ни засяга лично и не се случва на нашия етаж в блока.

 

Напомня ми вица за безнадеждно влюбения, който минава покрай просяк, молещ за коричка хляб и си мисли „Ех, да ти имах проблема!”.

 

Няма да правя изводи и заключения, оставям ги за вас. В случай, че тези неща ви интересуват направете ги за себе си.

всички отиваме там...оттатък!
Дори не помним как сме живяли тук на Земята!
Но човешка съдба!
Тези които ни създадоха нас човеците , те ще ни и унищожат един ден....а ще бъде представено като самоунищожение !
Не ми се мисли...!
Я да се усмихнем и толкоз!

Но въпросите си остават... :)

Нали знаете приказката за ненаситното човешко око? За някои това, че не могат да вземат нищо със себе си ТАМ, не е важно. Важно да имат СЕГА, да имат МНОГО, да имат от ВСИЧКО. Но я ние да си се усмихнем, пък тия, трупащите, да му мислят...

емоции примерно и дано повечето да са положителни :)

Именно! И дано! Даже по възможност - само положителни!

щеше да е прекалено хубаво и чак да не е истина!
Но нищо не ни пречи да се надяваме :)

Който трупа познание,
трупа тъга.
Какво повече да добавя?

Разбрах нещо много важно, което досега не ми беше никак ясно - как да бъда погребан един ден (с дланите нагоре, разбира се):))) А на надгробната плоча може да е изписана, примерно, епитафията на песимиста:
"Хм... знаех си аз, че точно на мен ще се случи".
Страхотна мисъл, която не ще ти дава покой цяла вечност.............................................................

И ще ти цитирам по този случай друга моя любима мисъл : "Като знам, колко кратко ще съм жив и колко дълго ще съм умрял, предпочитам винаги да съм в обръщение!" - Буги Барабата

Кой е този мъдрец Буги Барабата?

Освен голям образ и рок певец, даже ми е съсед тука някъде, не съм го виждала, но комшии ми казаха , че си развеждал кучето наоколо.

За да запълниш този пропуск ето ти линк
http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=2981
:)