С този възглас се хвърли срещу мен брадясал средна хубост и възраст мъж докато си ходех кротко по „Съборна” посока Театъра. В първия момент се стреснах, защото ме връхлетя изневиделица, помислих го за дрогиран, а той просто бил въодушевен. Ами снимайте си, не може ли нещо табела да сложите, жълта полицейска лента, такива работи, а се нахвърляте върху хората. "Ние затова сме тук, а пък под лентите обикновено минават". И пак „Извинявайте, извинявайте...” да предотврати набезите на друг елемент към обетованата земя.

 

„Ще снимаме катастрофа”- обяснява мъжът с апломб, явно много се е вживял в задълженията си. „Къде?”- питам аз- „Там на ъгъла”. Ами ще почакам да видя, решавам и около мене вече се събира агитка зяпачи. Някакъв дядка понечва да мине и пак „Извинявайте, извинявайте...” и познатите обяснения. „Кой го снима този филм?” – строго пита дядката. „Американците – отговаря му мъжът” На дядката само това му трябва и без това толкова години демокрация са му дошли в повече. „Ааааа, американците, значи – клати глава той.- Да ги е.. в г...!” Преди руснаците, сега американците! – пеняви се той. „Преди „Здравствуйте, братушки”...” Мъжът го прекъсва компетентно „Аз не мога да ги...,защото ми плащат заплатата. Ако искате вие да ми я плащате...” На препирнята не и се вижда края и издюдюкахме дядката, защото всеки момент чакаме катастрофата. Хвана ме яд, че не си носех апарата, та наред с колегите оператори да увековеча баталната сцена. Отдолу се чува „Action!” – всички сме на нокти, забързал се джип – “Пуф!” бутна една кола на улицата и едва я отмести метър-два. „Ееее,слаба работа!” – дадох израз на разочарованието си аз. Защото като чух, че ще снимат катастрофа ми се замяркаха в съзнанието разни сцени от филми с Брус Уилис. Естествено не очаквах над покрива на Археологическия музей да летят горящи коли, ама толкова постна „катастрофа” наистина ме изненада, все едно някой спука балон. И да носех апарата, нямаше нищо за снимане.

 

Ами България какво да правиш, размахът е само в националните, повсеместни, задкулисни катастрофи ...

Благодаря за понеделнишкия смях! =)

пак заповядай :)

Описанието ти със сигурност е по-ефектно и забавно от снимките, които щеше да направиш.

(аз отвреме-навреме си чета стари постинги, понеже имам да наваксвам)

Интересът ти към цялостното ми творчество е направо ласкателен.
А нямаше нищо за снимане, пък и на това ако му се вика катастрофааа !!! Да не чуе дявола. но лично съм участвала в по-катастрофически катастрофи.
Но иначе беше готино, защото хората, които се занимават със снимане на кино си мислят, че са богопомазани едва ли не.
Казвам го от личен опит - и във филм съм се снимала, бях малка и ми бяха много смешни с бохемското им дуене. Шарен свят! :)