Баровското парти снощи беше на нужната висота – директно „При орлите” се изстреляхме. „Мис Каприз” си честваше юбилей, миската я нямаше, но пък Мистър Каприз – босът беше там за сметка на това. Дойде да ни поздрави за „добре дошли”, оказа се голям сладур, готин, лъчезарен пич. После веселбата протече по нормалната процедура, по-различното беше изпълнението на живо на една много сладка певица и една не по-малко сладка пианистка. Понеже бяхме точно срещу тях през повечето време и май им бяхме единствените непосредствени слушатели, момичетата едва ли не заради нас се стараеха, усмихваха ни се и даже „Наздраве!”. И за тяхно също!!!

По едно време усещам някакво внимание от мое дясно. Поглеждам - усмихната физиономия и понеже съм дама със самочувствие, когато ме гледа някой усмихнато, не си мисля че съм се окапала със салата  или ми се е пуснала бримка на чорапа, а любезно отвръщам на усмивката. Впоследствие усмивката заедно с притежателя й и още двама люде минават покрай нас. Тогава установих, че това е била усмивката на Софиянски и може и да не е била предназначена за мене, понеже тя си има собствен живот и витае в пространството, независмо от собственика и. В близост естествено е и Алиса, облечена по последен писък – туника с клин. Ако идеята е била да прилича на кукла Барби, нещо не се беше получила, доста странно за такова място изглеждаше. Пък и в лицето приличаше на „измита чиния”. Как пък за толкова години като първа лейди на София, не се намери някой имидж-мейкър да и даде няколко полезни съвета.

Хвърли се с възторжен възглас в обятията на друга една дама, ако не бяха тези емоции нямаше да забележа, че другата е Юлияна Дончева. Последната поне беше стилно облечена, ами има опит жената с обличането, трябва да и се признае.

 

Мяркаха се и други известни физиономии, но осветлението беше дискретно приглушено, пък си имахме и по-интересни занимания от това да се озъртаме наляво-надясно. Но пък гледката от „орлов поглед” на нощна София беше страхотна! Особено от северната страна (с други думи откъм WC-то :). Яд ме е, че не си носих апарата, чудни снимки щяха да станат. Бат Бойко добре се справил с осветлението по центъра, наистина приказна е гледката към Народния театър, Галерията, Александър Невски и т.н.

 

Установихме за сетен път нещо отдавна установено, че с всяко питие партито става все по-хубаво и по-хубаво!!! Но всяко нещо си има край (освен салама:) и се отправяме към изхода. Любезното момче на гардероба подарява на дамите по една кърваво-червена роза и луксозен плик с коледна изненада. Мили, вече съм горда притежателка на членска карта за там с 10% отстъпка! Не е ли чудесно да случиш на икономична любима !?!   :)))))))

Страхотно си го разказала!Другия път да носиш фотоапарата!

Все така се случва - като има обекти за снимане, апаратът не е налице! Живот, какво да правиш :)))))))

Много увлекателно си разказала за тоз светски живот, ще взема и аз да се докосна до него щом е толкоз хубаво :) А този Мил индивид, за който споменаваш, трябва да е прекрасен човек, запознай ме някой път :):):)

Човек като работи усърдно, трябва и яко да се забавлява. Трябва да има симетрия :)))
А около мен бъка от мили и прекрасни хора, с кого точно държиш да те запозная ????? :)))))))))

да помисляяяяя... С този човек, когото наричаш Мили в предпоследното изречение например? :)

Добре, мили! :)))))

Току-що се изчервих, мило :)