Човекът се е засегнал на мъжка чест, разбираемо е. И сигурно много засукано и безупречно е оборил в блога си опростените виждания на американката. Оплодил е лабилните й женски заключения с блясъка на чистия мъжки ум, така да се каже. Като отново се е насладил на върховенството на правотата си. 

Само че аз си мисля, че горката Саманта просто изплаква с ирония прастария женски страх. Чуваме ли го ние, обаче, защото всички жени по света май никога не са преставали да го споделят. 

Къде, къде са ония мъже, питат се те, които ще ни покорят и ще ни завладеят? Но не с арогантна похот и с жаждата да ни употребят, а с това, да направят първата стъпка към сърцето. С желанието да се вслушат в него и да го разберат. Да го обикнат и винаги да го пазят от похищения. Като му останат верни докрай - независимо от изкушенията. 

Е, нашият проклет мъжки егоизъм никога не може да се венчае с нещо по-различно от едноактната креватна свалка. Той ще се фука със спечелените оргазми, но тайно ще знае, че повечето от тях са били симулативни. И за да държи , все пак, нещата под свой контрол, ще пуска оръжията на манипулацията, сплашването и измамата. И в резултат ще получи или яростно развилнял се феминизъм, или спотаено от страх презрение, което ще го дебне дори още по-коварно.

Ако не си готов да се посветиш в едно взаимоотношение и да направиш една жена щастлива, много е лесно просто да си отвориш голямата бърборлива уста и да се правиш на мъжага от стар уестърн. Да стреляш с думи наоколо сръчно като Били-хлапето, а когато приятелката ти сподели, че е бременна от теб, да бягаш като Митко-бомбата от Велински и Каишков.

Айде да изтрезнеем малко, че сме се опили от собственото си измислено величие!


*************
Това е коментарът на anlov в поста ми "Женски жалби". Публикувам го естествено с негово съгласие, защото ми се стори твърде ценно за да седи там само със статут на коментар. Полага му се пост и ce надявам повече мъже да го прочетат. 
Enjoy yourself! :)

Напоследък е станало много модерно хленченето в стил "не останаха мъже...". Докато Синди е копи-пейстнала воплите на незадоволена американка, автора на горния пост явно се е взел адски насериозно - покорявания на сърца, завладявания, само за майчински инстинкти, дето не става дума... Май, верно, нещо става с мъжете, особено с някои!

Г-нът Ангелов, вярвам че не се познаваме, поради която и причина не е логично да се клацифицираме един друг. Чисто по мъжки, Ви предлагам като става дума за комплекси, да се занимаете със своите. Разбира се, ако имате такива!

Further on, лесно е да се види, намерих ли за смислено да размишлявам допълнително по темата.
От друга страна, виждам, че тематиката особено Ви касае, защо не я доразвиете Вие? Но без ялово заяждане и лични разочарования от сексуалния си живот. И без да обрисувате хора, които не познавате, като злоупотребяващи с нежната женска душа и пръскащи се от дебелокожо самодоволство. За "ощастливяването" на една жена - хмм, винаги съм на линия за една отворена сесия на тази тема. Но, мисля си, на Вас точно не Ви е нужно, звучите като човек със хубав брак. Близо 5 години, без да съм надявал халка или да съм водил хорото, бях в толкова сакрални отношения с едно уникално женско създание, каквито брачната институция далеч не би ми осигурила. Думите на попа за вярност и разбирателство, при по-нататък изброените условия си ги казвахме ние. И, ей Богу, имаше и много болка, лишения, мизерия... Но те са нищо, в сравнение със изживяното щастие, с моментите заедно, кой от кой по-пъстри... Но, тва вече е доста лично и не касае само мен за да го разгласявам насам-натам...
В крайна сметка, комплексираният демон се оказа, най-обикновен млад човек, способен да обича повече, отколкото му харесва да декларира! ;)

Не беше това целта на поста, затова съм махнала началото. Но мнението ми се видя интересно и искрено.
А за това, което споделяш в последните редове - моите адмирации :)

Синди, не е да е било чак засягане, по-скоро го написах заради теб... Да, отначало бях малко агресивен, в първия си отговор, ама какви гротески ми бяха минали през очите... Така че и ти извинявай! ;)

Нищо лично, bros. Просто тръгнах от частното и стигнах до общото... или поне до твърде често разпространеното, за жалост. Преди години аз бях един от тия мъже, за които сега смятам, че е твърде претенциозно да се кичат с това почетно звание, държейки се обаче като абсолютни помияри. Преживях собствените си падения, нараних много прекрасни хора, и в един момент сметнах, че не мога да продължавам така.

Просто взех решение, което се опитвам да устоявам всеки един Божи ден - това е.

Стиснете си ръцете, момчета!
Много ви се радвам :)

Синди, ти си прекалено готин човек, че да проливаме кръв тук, на твоя територия. Но се случва понякога в живота, когато стършел те ужили (примерно), да искаш после да го халосаш с чехъла и да го пратиш по спешност в "Реанимация". За кратко, точно такава сцена се разигра между нас двамата с bros. Той реагира като ужилен, а после аз трябваше да внимавам откъде ще ми дойде "чехълът" и дали неговата траектория няма да прехвърли стената на моята блокада. Но както казва нашата любезна умиротворителка, с пукотевиците - дотук.

Аз продължавам да смятам, че ние, мъжете, трябва да се научим да бъдем такива, преди да предявяваме каквито и да било претенции към дамите. Малко вглеждане в собствените ни недостатъци няма да ни навреди. Протягането през интересите и хобитата към човека отсреща не би ни довело до мускулно разтяжение, а напротив, само би неутрализирало сърдечната ни недостатъчност. Изслушването, особено ако е придружено от активно ангажиращо вслушване, ще действа оздравително на способността ни да даваме хладни екпертни съвети на "слабия" пол. А какво да кажем за прословутата си жизнена нагласа да "обичаме", скрити зад шпионките и окулярите на нашата похотлива зрителност? Използвайки ежедневно, като родени професионалисти, понятия, с които обикновено боравят шивачите и моделиерите (напр. "ханш", "гръдна обиколка" и т.н.). Като че ли мерките и теглилките станаха най-важните в нашите взаимоотношения, а да не говорим, че за сексуалността ни те са се превърнали във "всьо и вся".

Колко...колко унизително за дамите, които трябва да живеят така, че да се вписват в нашите измислени стандарти!

Е, добре. Фолк-фуриите се пречупват и го правят. Ориенталщината ни е във възторг, обаче колко от вас искат дъщерите им да бъдат такива? Средство за евтина, или скъпа (зависи от марката на заведението) наслада, поръчана между поредните две питиета. Или наргиленца - ако така по ви се харесва.

И ако ти ми кажеш сега, че в днешно време жените са се превърнали в еманципантки, вампирки, мъжемелачки... от които самите ние трябва да се предпазваме, аз ще ти отвърна: "Да, вижда се нещо такова напоследък. В световен мащаб дори се вижда как многовековната злоупотреба с нежния пол вече дава своите горчиви резултати. Прекалено независими - да - защото не могат да разчитат на нас. Сексуални хищнички - да - защото им писна да бъдат жертвите на Фалоса. Феминистично настроени до степен на сексизъм (че дори и на лесбийство) - да - защото отново и отново бяха употребявани като мъжки превръзки и после - захвърляни в кофите за отпадъци."

Ами сега просто тяхната Империя отвръща на удара.

И дано като го понесем, нашите мъжки кратуни да станат по-зрели.

Колко безсмислена е такава война...

Влязох си аз тук да видя дали няма някой, с който да кръстосаме шпаги по рицарски, но това, което се получи, е че сам се издразних от самия себе си. Чета си мнението и гледам, че прекалено съм го ударил на генерализация. А тя е доста рисковано занимание, защото клони малко към крайности и често избива на фанатизъм.

Но както и да е... ето, че се коригирам.

Някои видими с просто око тенденции въобще не могат да се наложат върху всички представители на единия или на другия пол.