Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2008 10:40 - Моят Страх
Автор: cindy Категория: Други   
Прочетен: 1615 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.06.2008 11:54


Харесвам го това шоу, не знам доколко е риалити, поне така изглежда. Не знам и защо тези хора са навити да ядат най-големите гадории на света, парите не ги обсъждам – но не са и чак толкова много, за да се подложи човек на това. Харесва ми как са нахъсани и казват – не понасям поражение и т.н. Накрая 7 от 8 са все пак „поразени”. Един каза – „Ако не спечеля, ще се срамувам до края на живота си.” Добре че спечели, поне него да не го мисля с тоя му съдбовен срам.   Всъщност друга ми е идеята – вчера шоуто беше много готино, имаше „култови” лафове, можеше да си запиша някои, направо извори на мъдростта бяха, но ме мързеше. Пък и преди това бях на концерт и контраста между двете преживявания ме беше вече омаломощил. Но да се върна на идеята за страха – сетих се кога аз направих нещо подобно на тези работи в шоуто. Не че не съм имала и други екстремни изживявания, но едно е да ти се случат изневиделица, друго е сам и съзнателно да се подложиш на нещо такова. Моето „нещо” може за някой да е нищо, но пък си е мое. Колко мацки тука са скачали от скалите в Созопол – моля да вдигнат ръка. Това беше – рипнах от скалите без много да се мая, въпреки че не съм голяма плувкиня – плувам колкото да не се удавя. И това ми се е случвало, без края де, иначе нямаше как да го пиша това. 

Цялата история със скачането случайно стана – бяхме компания, гаджето на една приятелка – върл скачач, тя не ще и дума да чуе за такива ексцесии и на скалите аз съм му самоотвержена публика. И само ми вика „Виж ме, виж ме!” Имаше и едни момченца – тийнове, заприказвах се с тях и ми казаха че скачат от 14 годишни. „А жени скачат ли тука?” – питам. Те ме гледат зачудено „Жени ли?” После се окопитиха и казват „Ами да, скачат.” Но по реакцията ми стана ясно, че не се е наредила опашка от female представителки да правят салта в морето.

На незапознатите с темата искам да кажа, че да скачаш в морето от скалите не е същото, както да го правиш от кула в басейн. Не съм скачала в басейн, но пък там има и калабалък, спасители и най-важното няма долу скали обрасли с водорасли и покрити с остри режещи миди. Затова първо правило – предварително си хвърляш джапанките долу, за да можеш на излизане да си ги сложиш на ръцете и да не се нарежеш на мидите. После скачаш – като го направих хич и не мислех какво е чувството – просто такова нямаше. Почувствах нещо като бухнах долу и ми влезе вода в ушите. Гадно беше. Правило второ – сложете си запушалки в ушите, ако си сложите и щипка на носа и очила още по-добре. Нищо от това не бях направила. Изплувах като тапа нагоре и това виках «Влезе ми вода в ушите!» Даже приятелката ми, която се печеше на другия край на скалите ме беше чула. Направих упражнението с джапанките и изпълзах нагоре по скалите без кръв и жертви. Тръпка имаше – усещаш я вече като си поемаш дъх горе, припичайки се на слънцето и още зъзнейки, защото водата беше доста студена. И ти се иска пак да го направиш, ако не беше случката с водата в ушите, сигурно още щях да съм там и да си скачам.

Разбрах, че страхът е много относителна категория. И се появява когато мислиш за него – иначе просто го няма. Ако мислиш какво може да ти се случи – много ясно, че ще те хване страх. Но ако мислиш само за това, което искаш да направиш, това чувство го няма. И не приемайте буквално нещата – не става дума само за Созопол, за скалите, за морето ... а за много други неща ... :)





Тагове:   Моят,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cindy
Категория: Туризъм
Прочетен: 4117221
Постинги: 562
Коментари: 8978
Гласове: 20310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031