Смених заглавието, за да не резиля рубриката "Избрани" и да не оскверня без да искам нечий невинен поглед :) По- надолу ще я кажа на скришно. Слагам я в кавички, не че имам нещо друго предвид, но това си е термин, който в интерес на истината научих преди броени дни. Иначе самият феномен ми е ясен, но не подозирах, че има толкова съдържателна българска дума, способна да опише цялата му същност. Сега ще я кажа вече - думата е "подгъзуване", надявам се че тук не се вижда преди отваряне на поста :)   Добре, че една колежка ме светна по темата и даже ми каза как е съществителното – тоест “Човек, който се подгъзува” – казвало му се – “Подай-гъзец” – точно с този правопис и тиренцето по средата. Богат е българският език – спор няма! Ако се напъна, въпреки полиглотските ми способности да го преведа на други популярни езици – бая зор ще видя.   Но да опитам поне – на английски да речем може да звучи в свободен (даже твърде свободен) превод като – “Fuck me from the backside, but gently, please…” – но хич не е същото, както виждате. Да го преведем на немски, но този език е толкова груб, че не може да пресъздаде тази нежна материя и като почна с “Entschuldigen Sie, bitte, … aus der Hintertьr glьcklich machen…” – просто се чудя как да продължа нататък и може да се чудя и до 2010 –та година. Така че го зарязвам, ако някой има добра идея за немския превод, моля да се включи в ефир. Сега отиваме при френския език. Там естествено ще подходим нежно по подобаващия начин -“Voulez-vous coucher avec moi ce soir, mais …– опииии и френският ми се загуби по трасето! Опитвам за последен път на руски - “Ну, дорогой, давай сделаем это другим способом – с задней двери! “ Май накрая ми се получи нещо като превод, моля филолозите да не подскачат! :)   И сега зарязвам лингвистичните упражнения, за да изясня за какво изобщо иде реч. Значи – имам си конкретен пример пред очите всеки божи ден, но не искам да звуча толкова конкретно, а по-скоро глобално. Съществува порода хора, които чрез гореспоменатото “подгъзуване” градят кариера. Обикновено това са елементарни, но не чак дотам копелета (тук включвам и женски род), които добрали се по неведоми способи (абе по-скоро съвсем ведоми, но да не използвам цинизми, че няма как да сложа червена точка) до някаква позиция се опитват да я бранят със зъби и нокти. И не само това – опитват се и още по-нависоко да се катерят, въпреки очевидния дефицит от умения и квалификация, а само разчитайки на “подгъзуването”.   Което се изразява в следното – вре се въпросната персона навсякъде сред големите босове и в мерака си да е полезна, щото иначе ще й духнат под опашката, за всяко нещо се навира “Ние ще го направим!” И “ние” го правим, ама не тя – а разни аборигени, дето са й подопечни по незнайно стечение на съдбата. За мен все пак е знайно - като постъпих това ми се оказа шефката, но за други колеги “асимилирани” в тази дирекция си е било цяло чудо. Писала съм за професионалните ми премеждия и в интерес на истината за пръв път се сблъскам с точно таквоз нещо. Понеже съм работила досега все с хора на много високо ниво – и професионално, и интелектуално, ми е доста трудно да преглътна такава ситуация. Затова “A la guerre, comme a la guerre …” – но и това е доста уморително, когато трябва регулярно да ги правиш.   И не мога да проумея – толкова ли не й вдява акъла, че не става по този начин! Защо постоянно стигаме до сблъсъци? Ами не съм човек от сорта “и брашно, колкото поеме…” (Това е заемка от кулинарните книжки :) Но аз просто не поемам, пък и някои от колежките – също. Така че – мине не мине – и айдееее пак се връщаме в изходна позиция да си мерим … пушките, защото като жени друго за мерене си нямаме. :) Като се стигне обаче до директен “приятелски” огън, нещата мигом утихват за определен период от време. Въпреки, че междувременно ме е гепила фрустрацията и ако не утихнат, съм готова на твърде радикални мерки. Засега утихват, пък ще видим
  Но идеята ми все пак е друга. Нали знаете, че повечето ми постове са практични и поучителни?. :) Обсъждаме нещата от живота, за да има някаква конкретна полза, а не само да си чешем езиците, да мрънкаме и да хленчим. Единственото противодействие на тази порода е думата “НЕ!” Вярно трудно е като става въпрос за “линейния ти мениджър”, както тук му викаме, но без тази вълшебна дума, нещата ще се завъртят просто по “спиралата на стреса”. Не съм се венчала за тази работа, не знам и някой от напусналите колеги да е умрял от глад – даже напротив, някои се устроиха доста добре. Но не е въпросът да си сменяш работата заради конкретен човек – гадове има навсякъде и то в обилно количество. Така че няма гаранция, че на ново място няма да се нахендриш и на по-голяма гад. Майката му е в противодействието, съгласно втория закон на термодинамиката.   И да свършим все пак оптимистично – “Никога не е късно да направиш на мръсника мръсно! Колкото по-късно, толкова – по-мръсно!”   Това последното е само на майтап. Както казва една друга колежка “Преди чаках да сме насаме, за да реагирам. Сега вече не чакам, защото може да забравя. Така че – действам веднага!”  :)))

Не очаквах да прочета в този блог такова заглавие, и такова свършване /"на майтап"/.
Вечно някой ме изненадва.

А в този пост говоря точно за нещата от живота :)
Sorry, ако съм наранила нечия нежна и чувствителна душа

Защото на пръв прочит на мястото на ... мръсното ми съзнание сложи едно "уте" и да не ти казвам , как ми се ушириха зениците, дорде се сетя, че вече постинга съм го чел ! :)))

ако знаеш как ми събра очите с този коментар! Направо на фльонга ги върза! :)))))
Докато разбера какво имаш предвид, все едно кръстословица решавах!
Човече, това твойто на нищо не прилича! То верно в жегата се вдигат разни нива ... на хормоните, де :) ама чак пък толкоз ...
А и както виждаш - нема угодия- заради първия коментар смених заглавието, а сега к'во ??? :)))))))

Че на още да им се сберат очите в недоумление ! :)))

Много ме развесели, особено с тая дума "недоумление" :) И това с "уширените" зеници беше готино! :)
Четох ти за мъките и неволите и ти пожелавам на онези отгоре да не им струва ремонта, и да ти се сурне от банята красивата гола съседка в обятията :))))))) Заслужаваш! :)

А и времето си е едно икиндиено, за студена биричка и отмара под дебела сенка, а на за почукване... по клавиатурата :))

От твойте уста в божиите уши ! :))