Този пост е и малко закъснял поздрав за празнувалите вчера именници, защото манастирът носи името на Свети Архангел Михаил. Даже очаквахме вчера някакъв събор там или нещо подобно. Възможно е и да е имало нещо сутринта, но когато се появихме към три следобед имаше само дарове пред олтара. Не съм много наясно с традициите, но се учудих от вида на няколко бутилки олио сред даровете. За хляба ми е ясно, но пък олио … ?!?   Както и да е, тук ми забраниха да снимам не само в църквата, ами даже и в двора на манастира. Така че успях да щракна само 2-3 снимки.

  Но да започна от начало – пътешествието до манастира може да се осъществи по няколко начина – може и с джип да се стигне при добро желание, може от посока Кокаляне да се щурмува, а може и както ние направихме – от Железница, покрай Кръстатия дъб и до манастира. Това си е дълъг пешеходен маршрут към 5-6 часа в зависимост от темпото и “пътно-транспортната обстановка”. Това последното не случайно го отбелязвам, защото случихме на водач-“екстремист”, който веднага след махалата Чемерник на Железница ни прекара през някакво адски стръмно дере, което в съчетание с нападалите листа и ръмящия дъждец беше едно доста отвратително преживяване. На това му се казва – не съобразяване с атмосферните условия, хлъзгава настилка, предразполагаща към “ПТП”, защото мокрите листа образуват своеобразна пързалка и като нищо може човек да се сурне в дерето таман до рекичката. Като казах рекичката и се сетих, че поне 4 пъти я прескачахме тази рекичка по мокрите хлъзгави камънаци – добре, че никой не успя да цамбурне вътре.  
После питам водача “Нямаше ли друг път, та трябваше през дерета и драки да преминаваме? “ “Има – отговаря ми той - но този е по-кратък” “Колко?” – питам, за да разбера дали си е заслужавало екшъна. “45 минути – ми отговаря – ама иначе как щяхте да го запомните!”   За това е напълно прав – ще го помня докато съм жива! И по Рила и Пирин съм катерила и слизала, но тази Плана планина надмина и най-смелите ми очаквания! Защото като разбрах, че ще се ходи до Плана, където не бях стъпвала, една приятелка ми каза “Плана е равна планина” – все едно на разхoдка в парка ще ходим.  А то какво се оказа?!? Mamma mia …   Сега малко инфо за самия манастир - "Кокалянската света обител “Св. Архангел Михаил” е известна още като Урвички манастир. В първоначалния си вид Кокалянският манастир датира от Второто българско царство. Според предания и исторически данни е построен в началото на XI век, по време на управлението на Цар Самуил. По време на турското владичество на два пъти е опожаряван. Възстановен е напълно след Освобождението, като храмът е построен през 1896г., на мястото на стария, разрушен през 1858г. Църквата е разположена по средата на двора и представлява сравнително голяма еднокорабна сграда, без купол. Освен нея, комплексът включва две жилищни сгради, два параклиса, стопански постройки и красива камбанария, издигната през 2000г. Комплексът е ограден с масивен двуметров зид. В Кокалянският манастир е намерен т. нар. Урвишки сборник, съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1969г. манастирът е обявен за паметник на културата."


 

Тове е Кръстатият дъб

Иманяри са търсели злато в дъба и са го осакатили, както се вижда

Това е последен поглед към планината и мъглата преди да си заминем

А това е любимото ми дере с рекичката, доста потайно изглежда ...

Ако ви е станало интересно - ето ви линк да разгледате манастира по-подробно:
http://www.milarodino.com/bg/religion/manastiri/kokalyane/

Хубост! Буквално на една ръка разстояние!

Въпреки екстремностите, мъглата, дъжда и т.н.
Затова и снимките малко мръчкави се получиха, но карай да върви ... Преживяването е важно! :))))

олиото е за кандилата.
Ама тоя водач ви е прекарал през места, за които се казва, че по тях "мечките по гъз слизат".
Хубави снимки си направила, истинска есен!

знам си аз, че в този блог все ще се намери кой да ме просветли :)

А за снимките - не са лоши, предвид мъглата. Но аз лично повече си харесвам снимките от Люлин планина. На онова ми ти грейнало слънце, нямаше начин да не се получат страхотни снимки :)

И тоя лаф за мечките не го знаех - ще го пусна в употреба :)))))

Но приказките за мечки, пързалящи се "по гъз", си е както майтап, така и истина, добре, че не сте им налетели. Има и още една животинска опасност - стада - с по 15-20, глигани, барабар и с малките... Другият път следвайте утъпканите от хора маршрути.
Затова, ако сте търгнали само до манастира и/или Кръстатия дъб, ползвайте придвижване откъм Урвич.
Очаквам да споделите и други преходи...

за мечки и глигани и през ум не ми е минало. Има ли ги такива в Плана планина? Все пак е доста близо до цивилизацията. Иначе водачът беше печен, познаваше района и сигурно затова ни "подложи" на изненади :)

и аз бях там, но преди обяд! Беше красиво, въпреки мъглата и лекия дъждец. Сутринта е имало литургия, водосвет (него го видях), и раздаваха курбан за здраве. Отидох със джип през Железница.
Олиото се подарява, защото е горивото за кандилата! :)))
Желая ти успех, пълно е с красиви местенца.......на майката Земя.

Ама с джип и баба знае :) Ние сме туристи и покорители, даже не ни беше целта манастира - просто ни попадна по маршрута ей така в движение. И добре се получи :)))))

Не съм чак толкоз голяма глезла. Минавала съм този маршрут и пеша, до кръстатия дъб и обратно, но не в дъжд и мъгла. Хубава седмица!

Плана западно от Пасарел до Горни и Долни Окол. Но сега е време за "обстрела" им. Това ги разпръсва в най-различни посоки и места - наплашени, но и озверели...Затова е удачно да се ползват САМО открити места за придвижване. Те се крият по деретата и шубраците.

Всеки го прави, както намери за добре.
Успешна седмица и на теб! :)

и стадо глигани да ни излезе насреща - съвсем щяхме да я втасаме.
Кога ли ще ми падне този водач на мушка да го поразпитам аз за глиганите, докато му светка червена точка между оченцата :))))))

Шест километра за 5-6 часа !?
Много хубава разходка , поздравления !

Ти минавал ли си ги тези 5-6 км дето ги пише в инфото ??? Сигурно са по права линия :)
Като ги минеш през деретата ще те питам тебе за часовете :)))

Но водачът ви е превел по най лошия път.
Глигани има, но те бягат от хората и са в най недостъпните части на планината.
Там има и минерален извор и ходим на плаж, но и там някой трябва да ви заведе, трудно ще го намерите.
Има и карта на Плана на която са отбелязани пътищата и изворите и е полезна когато отивате за пръв път.

Иначе Плана ми хареса, сигурно пак ще ходим по-нататък.
Приятен ден! :)