Невероятно е!

И за тези вътре, както и за онези отвън. Първоначалните прогнози са били, че ще могат да ги извадят чак през декември. А те са съкратили срока наполовина!
Наистина невероятно за радост! :)

Живи са . Психическите проблеми ще дойдат после . Но ...все пак добрата новина е ,че може и това да ги отмине ;))))))))))))))
Имат хората повод за радост :)

Свежарки ми се видяха на репортажа - млади, здрави мъже, пък и новината че ще ги вадят ги е окрилила явно.
Освен това латино американците са друга ракия, дай им песни, танци и футбол, а и мацки :)
Дано бързо се съвземат, че доста им се е струпало и в буквалния, и в преносния смисъл :)

Браво на държавата! В друг край на света да са ги отписали отдавна

доколкото видях, нямало е как да ти отпишат под натиска на общественото мнение.
Роднините им са издигнали палатков лагер до мината, а може и самото правителство да е свястно, знам ли...
Но хората дружно се пребориха с това, браво! :)

Дай Боже!

Naistina mnogo radostna novina...Stavat 4udesa,kogato volqta za jivot e silna..
mnogo me zaradva s tazi novina...Blagodarq!!

даже запалих свещичка! Слава Богу!

дано! :)

аз също много се зарадвах, прекрасно е хората да се подкрепят!:)

не съм палила свещичка, но силно се надявам всичко да е наред с тези хора при спасителните акции и после.
Сигурно е било страхотен шок, но явно са силни духом. :)

Дано всичко свърши благополучно!

:)

И аз мога да го потвърдя като професионалист в тази област (минната). Но, "миньорите" (включвам тук всички от бранша - и работниции, и инженери) са особено племе! Духът им сакаш е изкован в ковачницата на Хефест! Но колкото и силни и корави да са, шокът е страшен! Съмнявам се, че някой, който не е изпадал в подобна ситуация може да го разбере. Няма да забравя, как веднъж миньорската ми лампа изгасна, а бях влязла сама в рудника. Сигурно съм вървяла около сто-двеста метра, опипвайки с крак релсата на извозния път, докато не срещнах двама работника... Беше в първите години на кризата и имаше участъци, които не бяха осветени. Тъмнината тогава така ме притискаше от всякъде, сякаш бе придобила тегло... Освен тегло беше придобила и пипала и дори не можете да си представите ужаса, който почувствах в онези безкрайно дълги минути... Имах усещането, че огромните земни маси над мен всеки момент ще ме смачкат под тежестта си. Разумът ми говореше, че това не може да се случи и че тъмнината наоколо не е нищо повече от липсата на светлина, но старите, първични инстинкти се бяха събудили и трудно овладях паниката от страха, която ме душеше. Чувствах я като животно, което ме дебне в тъмнината и всеки момент ще се нахвърли отгоре ми... Когато още в далечината видях светлинките от лампите на двама работника, усетих такова облекчение, сякаш бях носила до този момент целия хълм върху гърба си и светлината го бе върнала обратно на мястото му... Вярно е, че бях сама, а те са били много хора долу, но това едва ли е намалило личните страхове и ужаса на всеки поотделно. И няма нищо общо със смелостта. А и всъщност, всеки е толкова смел, колкото го изисква ситуацията и колкото си позволи сам да бъде... Помня какво казваше един познат, баща на мой състудент... Беше интервюиран след една тежка авария в Бобов дол, когато заедно със свои колеги рискували живота си, за да се опитат да овладеят част от пожара в рудника, така че да не се взриви склада с взривните материали... щото тогава... Та когато журналистката му беше казала, че сигурно е необходима голяма смелост за да се постъпи така, той беше отговорил, че "Смелостта е добре овладян страх!"... Непрекъснато си го повтарях тогава в тъмното, както и друг път, когато ме е било страх по един или друг повод...
Радвам се, много се радвам, че тези мъже ще видят слънцето!

Всъщност поста го написах, защото като гледах репортажа сякаш нещо ме хвана за гърлото и щях да се разплача. Както и сега, докато ти отговарям.
Да са живи и здрави! :)

Волята за живот е рашаваща. Но е нужно и още нещо. Съжалявам, но дълбоко се съмнявам че нещо подобно би могло да се случи в България в този момент...:(

какво си се омърлушил?
Дано нищо подобно да не се случва в България, за да преценяваме какви са разликите.

Моли Бога да не се случва!
Но не се съмнявай, че стигне ли се до там, ще се намерят и хора, и средства, и слили, за да се помогне! И не защото роднини, близки или съчувстващи ще вдигнат плакати.
Просто не сте наясно за какво става дума...

17 Дни само с три капки вода!Леелеее....Всеки ден се случват чудеса!Само трябва да ги видят хора,като тебе!На фона на тази музика и този клип е чудесно!

Моля се да не се случва. Защото наистина не знам за какво иде реч в миннното дело, но до болка познавам други неща. Дълбоко се съмнявам, че в държава, в която предлагат единствено клинична пътека за вадене на око при напълно възможна операция за спасяване на зрителния орган, и в която ХОРАТА са наричани физически лица, ще се намерят средства за подобна спасителна техника, която със сигурност струва доста и с каквато (убеден съм) не разполагаме. Сигурно пак ще се организира някакво шоу с водеща Ани Салич за набиране на средства за закупуването или (поне) наемането й. Песимист съм. И има защо, но дай Боже да не съм прав....

Просто не си виждал как действа държавата в такива случаи, независимо от всичко изредено от теб. А аз съм виждала. Вярно, не в такива мащаби, но съм убедена, че наложили се, може да действа не по-зле от Чили в такава ситуация. А за оборудването, то и Чили нямаше такова оборудване за бързото прокопаване на шахтата или по-точно комина (не зная защо навсякъде го наричат тунел :)), внесе го от Австралия. И наистина е страшно скъпо. Е, самата спасителна техника не е толкова скъпа :), но като цяло самата акция по спасяването, ако се измерва в пари, наистина е скъпа. И все пак става дума за човешки живот, който е далеч по-скъп. А журналистите донякъде помагат, но понякога са по-лоши от конски мухи - хем пречат, хем "хапят", нищо че най-често не разбират за какво иде реч :))).
Но най-хубаво би било да не се случват подобни тежки аварии, че и леки даже!... :)))

Като си я представих, направо изтръпнах. А вина за това има и споделеното от andrinamark. :)

:)

За щастие, всичко завърши по най-добрият възможен начин. С теб съм съгласен, няма нищо по-скъпо и ценно от един човешки живот. Обаче... За 44 години по никакъв начин не съм се убедил че българската държава цени тази скъпоценност, а тъкмо обратното. И много силно се притеснявам, че един подобен страшен случай ще завърши на по този прекрасен начин както в Чили, а по-скоро както трагедията във Фушун през 1931 година :(