Казват, че тялото е храм на душата. Вероятно повечето хора си мислят, че имат безумно красиви души и затова на тялото много-много не му обръщат внимание. Нямам предвид къпане, ресане, бръснене и прочее ежедневности, въпреки че има и такива, които си спестяват дори и тези елементарни грижи.   Говоря за някакви занимания със спорт. Колко от вас тренират нещо поне два пъти седмично? А три? Яяяя., има там един на последния ред :))   Понеже масово се говори за диети и отслабване и хората мислят, че това е необходимо и достатъчно условие да изглеждат добре. Да, ама не – е казал класикът. Около мен е пълно с всякакви хора – млади, стари, слаби, пълни – всякакви. Обикновено по-младите са и по-слабички, но ако това се дължи само на ограничаване на храната е тъпо. „Човек трябва да се храни добре, за да се изхожда нормално” – казваше един друг класик мой колега – „Иначе за какво ти е тази инсталация?”   Съвсем уместен въпрос – тялото може да бъде оприличено да речем на лек автомобил, или казано простонародно на кола. Сигурно много от вас имат шофьорски книжки и аз имам. Когато започнахте курсовете спомняте ли си, че колата сама ви возеше нанякъде и ако не беше до вас инструктора с педалите читав дирек нямаше да остане наоколо, а за колата да не говорим. Постепенно започнахте да овладявате колата и тя започна да ви се подчинява, нали така? И започна да ви доставя удоволствие да шофирате, поуспокоихте се, почувствахте нещата в свои ръце.   А как стои въпроса с тялото? Подчинява ли се? Или като изкачите 2-3 етажа поради непредвидена липса на асансьор му идва прекалено много? Или не дай си боже да се затичате след някой автобус – ако успеете да се качите после до следващата спирка дъх не можете да си поемете. Сигурно такива са измислили поговорката „След жена и рейс не се тича…”   Тези мъдри мисли ми дойдоха след йогата снощи. Не е важно дали е йога или друг спорт – важното е да ви доставя удоволствие. На мен йогата определено ми харесва и ходя от доста време и сравнително редовно. Когато човек натоварва различни части от тялото ги усеща как живеят. Как всеки мускул иска да му се отдели някакви внимание – да се натовари, да се разтегне. И тогава тази машина наречена тяло започва да функционира нормално. Ако се върна към предното сравнение – нали не забравяте на колата да й налеете бензин, да смените маслото, да направите реглаж на преден и заден мост, диагностика на двигателя и другите свещенодействия ги знаете, за да върви колата добре, да не закъсате насред шосето, където няма сервиз.   А за тялото какво ви дреме? Ако му оказвате поне на половината внимание, колкото оказвате на колите сигурно ще се чувства значително по-добре. Защото и то горкото може да ви зареже „насред път” и докато ви ремонтират в „сервиза” чак тогава да се замислите, че не сте му обръщали достатъчно внимание. И то затова ви е отмъстило. Но може и да не е късно да започнете да се грижите за него, ако не сте го правили. Обаче, за да хване дикиш, грижата да започне – СЕГА! 




 

тялото трябва да се обгрижва-непременно.
Аз ходя много пеша. Карам велоергометър и се правя един набор упражнения-клекове, коремни преси. Отвреме навреме отскачам и до фитнеса.
Много искам да плувам, обаче си оставам с желанието,защото само като си помисля,че ще стана мокра и настръхвам.Глупава ми работа.
А за йогата - ако знаеш от кога ме изкушава.Доскоро нямах на удобно място, но преди известно време видях,че спа центъра, който се намира в близост до дома ми организира йога курс и съм се замислила да пробвам.
А бе тялото трябва да се обгрижва-това е то

отивай и пробвай - с мислене не става, действие трябва.:)
Обаче хората повече си падат по диети, отколко по спорт. Без да се замислят, че подлагат тялото си на лишения и то ще им го върне в един момент.
Абе какво да обяснявам повече ... :)))))

ще пробвам да.Боя се,че не съм достатъчно пластична мисля си,че това ще ми пречи.

А за диетите - метаболизмът ми е убийствен, така че моите са в обратна посока, ако ме разбираш:-)))

Но метаболизмът води до изгаряне на калориите, но не и до оформяне на мускулна маса.
Хората не се занимават със спорт само за да са слаби, пък има и такива с едър кокал и никога няма особено ефирни да изглеждат, ако щат и да се спукат от диети.
Според мен по-важнто е - и по-нагоре го казах - човек да "владее" тялото си и да се чувства добре в него. Като отида в болница да посетя мои близки и видя целия там страдащ народ си казвам: "Аз тук не ща да припарвам!" и затова се грижа.
Дългосрочна инвестиция му се казва на това! :)))

много съм съгласна с теб.
Спортът оформя, моделира и то не само тялото.
Но когато тялото ни се чувства добре ние цялостно се чувстваме добре.
Една гола диета нищо не върши.Виждала съм свалени килограми, превърнали се в отпусната изпразнена кожа.Бррр...

Аз, честно казано го пренебрегвах. Докато 42-те не натежаха. Дано да не е късно....

значи този пост е точно за теб!
Пък и не само - като теб са сигурно едно 80%. За да не стане късно, просто трябва да започнеш. Но със сигурност ще си кажеш: "Добре, ще започна утре!" - и няма да го направиш.

Значи - язък, че си загубих времето да пиша този пост! :(

така е, но спортът изисква усилия. Това е цялата работа. Диетата е пасивно занимание, спортът е активно.
Не случайно направих сравнението с колата - можеш значи да се научиш кола да караш за около месец. После го правиш и поддържаш колата. А тялото цял живот не можеш да се научиш да го "караш" както трябва. И то само защото те мързи!

мързелът е голям враг.
и лошото е,че домързи ли те веднъж, след това продължаваш инерционно.
Грешно е схващането обаче,че трябва да се спортува единствено с цел отслабване.

Бъди сигурна, че няма. Западния парк ми е подръка - като за начало....

въпреки че ако човек се занимава редовно, отслабването ще се получи като "страничен ефект", ако има натрупани мазнини.

ами нали и досега ти е бил под ръка ... ?
Не ме карай утре преди работа да дойда да инспектирам Западния парк :)))))

заповядай :)))))

Паркът е голям, като нищо после ще кажеш, че си бил там, ама аз ли пък как не съм те видяла... ??? :))))

е веднъж да се започне.Най-труден е първият път.
готик, да тичаш ли смяташ? Това най-много го мразя-тичането.

досадно ми се вижда.

А по този повод един съсед лекар каза: "Заекът и той тича, а живее две години, а костенурката ходи баааавно - и живее двеста" :))

значи аз ще съм костенурка :))
Поздрав !

това само за тичането се отнася :)
Ти какво спортуваш? Освен "спаринг теренировки" с анонимните тука? :)))

Аз бия на очи, щото съм готин ;) Не смятам само да тичам, препускането е отречено като метод....

отречено е го обсъдихме по-горе.
А ти с какво смяташ да се занимаваш там - с "храстология" ли ? :)))

не знам кво е това, но ако върши работа - що не. Всъщност - каране на колело и футболче със синчето:)

Този термин го срещнах в преводната литература - накратко "занимания в храстите". Но явно не се отнася за твоя случай :))))

се бях вманианчила на тема фитнес. Три пъти седмично го посещавах. Имаше една жена някъде около 70 годишна, погледната в гръб изглеждаше на не повече от 30. Завидях и! За съжаление, здравословни проблеми прекъснаха тия ми занимания, иначе се чувствах идеално.

но тук хората от по-различни неща се интересуват. Много е важно да усещаш тялото си като "инструмент" за живот. Да се грижиш за него и то ще ти се отблагодари.