Постинг
23.09.2008 11:06 -
Любовно за планината,
Автор: cindy
Категория: Туризъм
Прочетен: 9330 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2009 22:44
Прочетен: 9330 Коментари: 4 Гласове:
1
Последна промяна: 31.08.2009 22:44
че и за езерата .....
Минавала бях обратния маршрут – от езерата през Скакавица, Паничище до Сепарева баня. Обаче това вече е слизането, а както е известно качването е съвсем друга работа. Особено на Рила. Както се казва доста голяма е там денивелацията, което създава и доста зор при изкачването. Но както казва мъдро една приятелка, за да слизаш първо трябва да се качиш. Ако не познавате Паничище – ето ви няколко снимки за запознанство.
Симпатично заведение за похапване
И вътре е симпатично
Изкуствени кончета на поляна
Църквата в Паничище - чисто нова, както се вижда
Даже не съм сигурна дали вече е действаща
Посетителският център
Макет на Рила в центъра
И да започнем изкачването. Има и по-лесен начин – викате си джипка и ви изкатерва на езерата. Срещу 10 лева на калпак. Но ние сме туристи все пак и не сме отишли до Рила с джипки да катерим. Срам и резил! Затова се качваме на двойката (краченцата) и смело поемаме нагоре. Обаче след едно доста стръмно катерене, нещо ми се поуби ентусиазма, но вече за джипка е твърде късно. Затова – напред и нагоре! За капак – почва и да ръми дъждец, добре че не вали – пак извадихме късмет. Пътя не го познаваме, но си има хубава и ясна маркировка, в случая бяло-жълта. Но номерът е все пак да я следим, веднъж като се разприказвахме и я загубихме от очи. Нещо гадничко се почувствах – нищо че има GSM-и и знаем на кого да се обадим – иди обяснявай къде си се залутал. Пък и кой ще дойде да те дири в мъглата, най-много да те „навигират’ дистанционно, докато ти падне батерията или си скъсаш нервите. Затова – ГЛЕДАЙТЕ МАРКИРОВКАТА И НЕ Я ИЗПУСКАЙТЕ ОТ ПОГЛЕД, за да не берете ядове. Ние бързо излязохме от ситуация, оказа се че сме слезли на една по-долна пътека и като се качихме нагоре – истината (демек маркировката) ни блесна пред погледа. Дистанцията до езерата я взехме по-бързо от обявеното време по табелите – за около 2ч 15 мин, а при слизането вече бяхме фурии – за около час и половина. В интерес на истината даже подтичвахме надолу, защото падаше много гъста мъгла и бързахме да я изпреварим. Но да се върна на езерата – успяхме само две да видим, останалите дори не ги търсихме, защото в тази мъгла не си заслужаваше труда. Виждала съм ги на блеснало слънце, така че съм ги фотографирала и в мозъка си и защо да си портя впечатлението.
Горе вече има сняг
Езеро, изплувало от мъглата
След него изплува и старата хижа
Кучетата - туристи
Добре, че един от французите се сети да им застеле, преди да са се смръзнали
По пътя между двете хижи, някъде наоколо се позагубихме
Намек за езеро
Ето я и новата хижа
Надолу по пътя
Есенна покривка
Байчо с мулета, натоварени със законна или незаконна сеч - кой знае ?
Шарена премяна
Тази сладка лисичка съм я виждала само на снимка
Както и тези мечоци - но са си сред обитателите на Рила
Бай, бабо, да не ги срещате на живо. Имало и такива случаи ни разказаха ...
Въпросът беше за самото преживяване – това място е наистина вълшебно. Не случайно Дънов го е избрал навремето за Паневритмията. Даже като изплуваха срещу нас хижите от мъглата, се сетих за филма „Мъглите на Авалон”. Имаше нещо доста мистично в цялата работа. Интересното беше, че сума чужденци срещнахме наоколо – чехи, англичани, французи. Последните бяха в старата хижа и сърбаха бобена чорба. С тях беше една девойка, в която разпознах колежка от предишната ми работа. Ами малък е света, това е положението. Даже водеха с тях от София и две кучета, които обаче нещо не се кефеха особено на преживяването, защото притреперваха от студ. Точно като се връщахме от старата към новата хижа успяхме да загубим маркировката. Случва се.
И ако поразсъждавам по темата – планината е като взискателна”любовница” – много дава, но и много иска. Най-вече иска да се съобразяваш с нея и да я уважаваш. Иска да си добре подготвен и екипиран. Иначе ще си изпатиш. Иска да я познаваш или поне да се опиташ да я опознаеш. Не знаеш кога с какво може да те изненада – бързо падат мъгли, бързо се стъмва. Веднъж на Витоша ни се случи - за нула време ни захлупи похлупака на нощта и с голям зор се добрахме до Копитото. Беше зимата и рано се стъмни и си спомням каква радост ме обзе като видях светлинки в тъмата. Но това не ми пречи с все по-голямо желание да ходя по планините – но с обич и респект.
Минавала бях обратния маршрут – от езерата през Скакавица, Паничище до Сепарева баня. Обаче това вече е слизането, а както е известно качването е съвсем друга работа. Особено на Рила. Както се казва доста голяма е там денивелацията, което създава и доста зор при изкачването. Но както казва мъдро една приятелка, за да слизаш първо трябва да се качиш. Ако не познавате Паничище – ето ви няколко снимки за запознанство.
Симпатично заведение за похапване
И вътре е симпатично
Изкуствени кончета на поляна
Църквата в Паничище - чисто нова, както се вижда
Даже не съм сигурна дали вече е действаща
Посетителският център
Макет на Рила в центъра
Това е пътят нагоре - от долните надписчета - та до горните. Където се синее - там са езерата.
И да започнем изкачването. Има и по-лесен начин – викате си джипка и ви изкатерва на езерата. Срещу 10 лева на калпак. Но ние сме туристи все пак и не сме отишли до Рила с джипки да катерим. Срам и резил! Затова се качваме на двойката (краченцата) и смело поемаме нагоре. Обаче след едно доста стръмно катерене, нещо ми се поуби ентусиазма, но вече за джипка е твърде късно. Затова – напред и нагоре! За капак – почва и да ръми дъждец, добре че не вали – пак извадихме късмет. Пътя не го познаваме, но си има хубава и ясна маркировка, в случая бяло-жълта. Но номерът е все пак да я следим, веднъж като се разприказвахме и я загубихме от очи. Нещо гадничко се почувствах – нищо че има GSM-и и знаем на кого да се обадим – иди обяснявай къде си се залутал. Пък и кой ще дойде да те дири в мъглата, най-много да те „навигират’ дистанционно, докато ти падне батерията или си скъсаш нервите. Затова – ГЛЕДАЙТЕ МАРКИРОВКАТА И НЕ Я ИЗПУСКАЙТЕ ОТ ПОГЛЕД, за да не берете ядове. Ние бързо излязохме от ситуация, оказа се че сме слезли на една по-долна пътека и като се качихме нагоре – истината (демек маркировката) ни блесна пред погледа. Дистанцията до езерата я взехме по-бързо от обявеното време по табелите – за около 2ч 15 мин, а при слизането вече бяхме фурии – за около час и половина. В интерес на истината даже подтичвахме надолу, защото падаше много гъста мъгла и бързахме да я изпреварим. Но да се върна на езерата – успяхме само две да видим, останалите дори не ги търсихме, защото в тази мъгла не си заслужаваше труда. Виждала съм ги на блеснало слънце, така че съм ги фотографирала и в мозъка си и защо да си портя впечатлението.
Горе вече има сняг
Езеро, изплувало от мъглата
След него изплува и старата хижа
Кучетата - туристи
Добре, че един от французите се сети да им застеле, преди да са се смръзнали
По пътя между двете хижи, някъде наоколо се позагубихме
Намек за езеро
Ето я и новата хижа
Надолу по пътя
Есенна покривка
Байчо с мулета, натоварени със законна или незаконна сеч - кой знае ?
Шарена премяна
Тази сладка лисичка съм я виждала само на снимка
Както и тези мечоци - но са си сред обитателите на Рила
Бай, бабо, да не ги срещате на живо. Имало и такива случаи ни разказаха ...
Въпросът беше за самото преживяване – това място е наистина вълшебно. Не случайно Дънов го е избрал навремето за Паневритмията. Даже като изплуваха срещу нас хижите от мъглата, се сетих за филма „Мъглите на Авалон”. Имаше нещо доста мистично в цялата работа. Интересното беше, че сума чужденци срещнахме наоколо – чехи, англичани, французи. Последните бяха в старата хижа и сърбаха бобена чорба. С тях беше една девойка, в която разпознах колежка от предишната ми работа. Ами малък е света, това е положението. Даже водеха с тях от София и две кучета, които обаче нещо не се кефеха особено на преживяването, защото притреперваха от студ. Точно като се връщахме от старата към новата хижа успяхме да загубим маркировката. Случва се.
И ако поразсъждавам по темата – планината е като взискателна”любовница” – много дава, но и много иска. Най-вече иска да се съобразяваш с нея и да я уважаваш. Иска да си добре подготвен и екипиран. Иначе ще си изпатиш. Иска да я познаваш или поне да се опиташ да я опознаеш. Не знаеш кога с какво може да те изненада – бързо падат мъгли, бързо се стъмва. Веднъж на Витоша ни се случи - за нула време ни захлупи похлупака на нощта и с голям зор се добрахме до Копитото. Беше зимата и рано се стъмни и си спомням каква радост ме обзе като видях светлинки в тъмата. Но това не ми пречи с все по-голямо желание да ходя по планините – но с обич и респект.
сурова и властна.
Често мъглива и през лятото.
И прекрасна!
цитирайЧесто мъглива и през лятото.
И прекрасна!
но определено не достатъчно. Бях на едно екскурзионно летуване преди време - от Мальовица, после качихме връх Попова капа, след това хижа Иван Вазов- където си е голяма екзотика. Там не стига никакъв превоз и с мулета се доставя храната. А наблизо тече една рекичка с леденостудена вода, дори през лятото. Там се къпахме в един вир и после тракахме с челюсти от студ :) После до Седемте рилски езера - тогава най-обстойно ги разгледах и снимах. Даже по това време се провеждаше и Паневритмията и от цял свят бяха надошли чужденци - почитатели на Дънов. После минахме през Скакавица. Сега научих, че Скакавица била включена в новите книжки за 100-те обекта. Сигурно заради водопада.
цитирай
3.
gamina -
скакавица
23.09.2008 12:31
23.09.2008 12:31
е в едно "квадратче" с езерата. Мисля че е включена в книжките по-скоро понеже е първата планинска хижа, отколкото заради водопада.
А съм много анти тия с джипките. Закона не позволява движение на МПС-та из НП Рила. Освен на служебни на парка и ПСС. Браво, че сте се качили пеша :)
цитирайА съм много анти тия с джипките. Закона не позволява движение на МПС-та из НП Рила. Освен на служебни на парка и ПСС. Браво, че сте се качили пеша :)
видях новите обекти - там само езерата бяха отбелязани. Не знаех тази подробност за квадратчето.
От друга страна - евала, че я възродиха тази идея с обектите - все си е някакъв стимул за хората. И по-лесно се ориентират какво да посещават. Не че извън тези обекти няма и много други красиви места, които си залужават да бъдат посетени.
А иначе - два пъти "Браво" трябва да ми кажеш - защото и слязохме пеша - с подгизналите обувки бродейки в мъглата :)
цитирайОт друга страна - евала, че я възродиха тази идея с обектите - все си е някакъв стимул за хората. И по-лесно се ориентират какво да посещават. Не че извън тези обекти няма и много други красиви места, които си залужават да бъдат посетени.
А иначе - два пъти "Браво" трябва да ми кажеш - защото и слязохме пеша - с подгизналите обувки бродейки в мъглата :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ЛЮБИМИЯТ МИ ПОСТИНГ
2. Два погледа ...
3. Мъдростите на ...
4. Запазена марка :)
5. На барикадите
6. Най-скапаният ...
7. Върхът
8. Ами маите ...?
9. Направо мръсна дума
10. Хмм, баровци
11. Жените !!!
12. Мъжете ???
13. Учителите ?!?
14. МОНАКО
15. НИЦА
16. ГРАДИНИТЕ НА ВЕРСАЙ
17. Рим I
18. Рим II
19. КАК СЕ КАЧВАТ СНИМКИ В БЛОГА
20. Алманах
21. Winners
22. Залцбург
23. Виена 3
24. Виена 2
25. Виена 1
26. Екшън!
27. Бисери
28. Фантастическа сатира
29. НОВАТА МИ ЛЮБОВ
30. НОВО МЕСТЕНЦЕ
2. Два погледа ...
3. Мъдростите на ...
4. Запазена марка :)
5. На барикадите
6. Най-скапаният ...
7. Върхът
8. Ами маите ...?
9. Направо мръсна дума
10. Хмм, баровци
11. Жените !!!
12. Мъжете ???
13. Учителите ?!?
14. МОНАКО
15. НИЦА
16. ГРАДИНИТЕ НА ВЕРСАЙ
17. Рим I
18. Рим II
19. КАК СЕ КАЧВАТ СНИМКИ В БЛОГА
20. Алманах
21. Winners
22. Залцбург
23. Виена 3
24. Виена 2
25. Виена 1
26. Екшън!
27. Бисери
28. Фантастическа сатира
29. НОВАТА МИ ЛЮБОВ
30. НОВО МЕСТЕНЦЕ