Това е една много красива и добре поддържана еко-пътека близо до Смолян. Причина да е добре поддържана естествено си е комерсиална от една страна. Има един „тролей”, който се спуска оттам, но когато бяхме ние не работеше, иначе на драго сърце щях да се спусна с него.

 

Пътеката започва от отбивката за Манастира „Свети Панталеймон”.  Самият манастир е нов и също много добре поддържан. Толкова добре, че изглежда чисто нов, това казах и на момчето, което ме развеждаше, сигурно послушник в манастира. Манстирът е от 1995 но определено не му личаха годините. Напомни ми спретнатите църкви и параклиси, които съм виждала в Гърция. И този си светеше чист и нов, но не дават да се снима, затова само малко външни снимки мога да покажа.

 

Оттам тръгва пътеката за „Невястата”. Много приятна пътека сред гората с табели за срещаните в ареала животински видове, не че сме ги видели освен на снимките, но беше интересно.

 

След това са озовавате на панорамна площадка и си снимате, колкото ви душа иска. После има две разклонения – едното води до детската площадка, съответно там изненади няма по трасето, другото е екстремното. Държа да отбележа, че като пишат хората по табелите, че е екстремно и не е за лица под 16 години, определено не се шегуват. Съобразявайте се с това! Екстремното в случая идва от това, че е доста стръмно за катерене, а надолу ви дебнат урви и пропасти. Не е майтап, особено ако не сте с подходящи обувки, а аз не бях с такива, понеже не очаквах екстремности.

 

Както и да е, справихме се с екстремностите и после по другата пътека. Стигнахме до детската площадка и после, ако не ви е писнало – пак екстремност! Катерите се нагоре до подножието на скалите. От собствен опит мога да отбележа, че не е катеренето проблем, проблемът е по-скоро слизането по стръмното. Тук обаче нямаше опасност да се сурне човек в някоя негостоприемна урва, та беше малко по-спокойно. Горе има паметна полоча на Христо Христов, загинал при изкачването на Еверест. Причината за плочата тук е, че е от Смолян, като знак от неговите съграждани.

Тази гледка от пътя ни накара да изкатерим скалата

Тук по-отблизо

 












До манастира води черен път





Тази къщичка е на алпинистите, обслужващи тролея. но ги нямаше колкото и пъти да минахме - поне три












Това е стената за катерене, но не без инструктор и екипировака, иначе - на ваш риск





Ето ни вече по пътеката





Имаше доста подобни табели, тук ми се видя интересно, че малките на елените се наричали  "телета". Не го знаех, дали пък не е грешка...



Поглед от панорамната площадка










Тук пак има пособия за катерене, но "не работеха"





Поглеждам иззад ръба на една скала





Преданието говори, че от мястото, където е кръста, се е хвърлила невястата, за да не бъде почернена от турците





За тези екстремни урви говорех по-горе





Детската площадка









На това му казвали "Турлака" ми обясни един местен









Паметната плоча на Христо Христов, загинал на Еверест





Хвърляме поглед от пътя на изпроводяк

"Върховете се изкачват с приятели..."

Благодаря ти!)
Има една пословица:"С гнило въже в кладенец не влизай." , та и връх не изкачвай...

пак заповядай :)

там където пишеше, че е екстремно, наистина си беше страховито.
Но не можах да устоя просто, изкатерих всички екстремности, вдигна ми се адреналина като се случваше да се подхлъзна или изпързалям. Но това си е част от тръпката. :)

+++++++++++++++!!!!

thanks! :)

:) И аз не бях чувала за телетата на елена :)))) А местата са вълнуващи и благодаря,че ги сподели с нас!

и аз ти благодаря, че дойде на разходката!
Падаш ли си по екстремности?
Защото там не е проблемът да се откажеш, винаги можеш да го направиш. Пък и не доказваш нищо на никого, освен на себе си.
Точно това ми беше интересно - бях със сандали, които изобщо не бяха подходящи за такива случаи, но си казах - искам да го направя и това е!
Направих го и съм много доволна от себе си, че не се отказах. Мисля, че това е най-важното!:)

Ами май си падам,радвам се,че си го направила.Имам подобно преживяване преди време.

Готини снимки. Жалко, че не е работил тролеят, и на мен щеше да ми е интересно да се кача да видя какво представлява, може би гледките от него също ще са великолепни. Мерси за разходката, Синди :)

ами разкажи го!:)

"тролеят" е някъде след площадката горе за "Невястата", има отбивка за там, но не работеше. Иначе щях да го пробвам със сигурност! :)

Добре,ще опитам.Но ми трябват дни за припомняне.

или е било екстремно или не! Недей да шикалкавиш! :)
Тука понеже сме си само двете да ти споделя. :)
Както бях с онези измислените сандали, които ми танцуваха по краката, ама аз откъде да знам, че ще има катереници?!? Бях подготвена за разходка по пътека. Обаче... Та, да говорим сериозно - намерих си една готина тояга и тя ме спаси. С нея удрях спирачките докато се пързалях по сандали преди да се сурна в урвата!

Не бе, майтап и без тоягата пак нямаше да се дам. Но имах още едно даже по-екстремно преживяване докато катерех една пещера изотвътре. Беше адски сухо и пързалящо се, но това не ме спря.
Между другото - да си скачала от скалите в Созопол? Щото аз съм.
На бънджи не съм се мяткала, ама колко му е? :)

съм скачала, но то е лесно! Като гледам какви си ги вършила по тия остри чукари... Луда глава си, сис!!!

да си призная не знам на кое му викат "Паликарето".

Скачах от скалите, единственото което ми беше неприятно, че ми влезе вода в ушите! Иначе и досега да си скачам там! :)

Безумно красиво..........
Благодаря!!!

не е толкова страшно, ако си добре обут и да не се пързаляш.
На мен това ми беше проблемът.
Но иначе наистина е много красиво, а и тръпката допринася за усещанията. Тук няма как да се видят екстремностите, на снимка не личи. Не е и толкова страшно, според зависи! :)
Пробвай! :)))))

БОЖЕ, КАКВА КРАСОТА... И ТИ НИ ИЗКАЧИ ЧАК ТАМ...И ОНЕМЯХ ОТ КРАСОТАТА БЪЛГАРСКА И ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПОСТИНГА!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Ей Синди!!! :)))

вече съм ти дала "генерално пълномощно" :)
Като си харесаш нещо го качвай.

А "Свети Висарион" - закрилникът на Родопите не ти ли хареса? Там не си ме питала.

де не би от шубе пред екстремностите да си оправда ника?
Шегувам се, не се връзвай! :))

дали е екстремно или не,ти ще прецениш,явно не съм като теб,но за бънджи не ме е толкова страх :) Това ми се случи доста отдавна,бях току-що завършила гимназия и бях на гости на майка ми,която по това време работеше в Либия.Наши близки ме заведоха на тридневно пътешествие до Либийската пустиня.Не успяхме да стигнем много далече,имаше причини да се връщаме по-скоро,затова за мен е останал особено ценен този момент с преодоляването на една дюна.Запътили се бяхме 2 коли с един местен водач,също българин към оазис навътре в пустинята.Той знаеше пътя,но път в пустинята понякога е относително понятие.Особено в началото.Дюните се местят от движението на пясъците,те пък духани от ветровете.Поехме с джипа, смело преодолявайки дюна след дюна.Така и по следващата,но тя не се даде,опасността да направим лупинг в обратната посока стана реална.Двама слязоха.Поехме отново трима,две жени и водача.Джипът,лада Нива се засили отдалеч,набра скорост и пак се втурна право нагоре.Пак връщане и една от жените слезе.Не бях аз.Сега ме почнаха с увещания,слез,майка ти те е поверила на нас,слез,недей така.Аз мълча.Ако сляза,това пътешествие свършва,водачът ни няма да ни остави и сам да хукне да търси оазиса.Не слязох,а той много и не чака,потегли пак.Дори шофьорът не бях,но сякаш шофирах наравно с него.Успяхме,прехвърлихме дюната,напипахме пътя и след около двайсетина минути пред нас се показа оазисът.Езерата там са солени,а това прави видът им много живописен с покритата с розово- виолетова корица от сол вода.Имаше по това време и колиби,направени от палмови листа.Населението там се нарича туареги и са безкрайно нелюбопитни към такива като нас.Та така,споменът ми остана кратък за оазиса,защото трябваше да се връщаме,за да могат и другите да дойдат и ги видят.Наказаха ме за моето вироглавство да ги чакам на свой ред.През този половин час потъвах в гледките наоколо.Оттогава си имам любимо място.Не е оазисът,а пустинята.Никога не бих я нарекла мъртва.Тя е прегръдката може би на земята,нещо такова.Снимки от това пътуване така и не ми останаха,аз самата не снимах,някой правеше и все да ми дадат,така си остана.Мястото беше селцето Герма,от което се влиза право навътре в пустинята.

готино...... Не мога да коментирам.
Била съм в Африка - в Египет, но там други работи гледахме.
Но разказът ти за оазиса е наистина впечатляващ, направо ми се иска да хукна към някой оазис.:)

Но краткосрочните ми планове са други - ще посетя наскоро две други дестинации, така че за оазиси - по-нататък! :))))))

хахахаха, да оправдах го отвсякъде! :))))

видях ти едно мнение днес(вчера де) и ми хареса... ама нз...

изключват засега всякакви дестинации,така че беше ми приятно с твоя помощ да си припомня това.Ще сложа снимки,които намерих от оазиса в моя блог.

къде го видя? Май не съм ръсила много мнения по блога вчера.

вземи се стегни! :)
Може и да не са баш дестинации, но има 4 почивни дни този месец - вземи се поразходи някъде и после дай да го видим тука. :))

че ще го направя!!!

то не е от вчера, просто случайно попаднах на него следвайки разни блогроли (или блогролове?? буахаха)

Незабравима красота.Като войни служих на Каптажа в алпийската рота.Тук водехме алпийска подкотовка .