Спред синоптиците днес е бил последният читав все още летен ден. От утре - захладняване, заоблачаване, бури, ветрове или пък камъните падат... Кой го знае.

Затова днес цяла София се беше изсипала на Витоша, да изпрати Лятото подобаващо. Понеже синоптиците взеха много да познават в последно време, а не като преди, когато прогнозите им приличаха на Тото 2.

Ние сме си запалени планинари и тъй или иначе ходим - дъжд, пек, градушка - не ни притесняват особено. Но пък решихме да се порадваме на слънчицето, за утре - ще видим, като се съмне.

Снимки не съм правила много днес, малко - но от сърце. :)








Това е едно поточе, обожавам ромона на течаща вода ...



 



Изгорели дървета, напомнят ми малко на сюрреализъм :)



 



Тук гледката е приказна с това лилаво, нооо... на снимка е по-различно







 


Това е гледката, която се открива от терасата на "Звездица", където седнахме на хапка и пийка



 



Вече се връщаме, заоблачило се е и снимките са мрачни, иначе изглеждаше много красиво







 



Тази гледка много ме зарадва - новопосадени борчета, след 5-6 години ще си станат дръвченца






Белоснежни пухкавости


 



Морени







Едно самостоятелно вълшебно пухче







Метличини, неустоимо сини












А това величествено дърво се извисява на Златните мостове, разкошно е

Ооо,това настроение ще си го запазя и аз,ако не ревнуваш своите гледки.

изобщо не ревнувам моите гледки!:)
На живо бяха много, много по-красиви!
Даже имаше едим момент като излязохме на една поляна ширнала се и със страхотен пейзаж и всички казахме "Ооооо, колко е красивоооо!" Снимах го - на снимката нищо не си личеше, даже не съм я качила.

На живо е невероятно, поне някой, ако не е ходил да са накани след този постинг - пак си е берекет! :)

Определено не те свърта на едно място :):):) Дано само влошаването на времето да е временно, че му е още твърде рано на лятото да си отива :)

вече се влоши, както виждаш.
Иначе лятото съм го планирала до средата на октомври, тогава ще ходя на море по топлите страни.
Между другото човек може да си направи целогодишно лято, при добро желание и достатъчно финикийци в джоба. :)
В Индия примерно било най-добре да се ходи през февруари. Отдавна съм й хвърлила мерак на тази Индия, въпреки мърсотията, беднотията и циганията. Имам тук и един постинг със снимки.

http://cindy.blog.bg/drugi/2008/07/08/12-snimki-ot-indiia.209955

Ето затова ми се ходи! :))

Хубаво си го планилара лятото, а слънчевото и приятно време може да продължи дори до средата на ноември :) То е ясно, че при наличието на достатъчно кинти (и съответното свободно време) лятото може да е мнооооого дълго.... Някой наскоро каза: "не ми трябва дом, достатъчна ми е една стометрова яхта - зимъска край Сейшелите лятоска край Корсика" :):):)

Снимките от Индия са страхотни, въпреки това обаче нещо не ме влече на там. Не мога да обясня защо - усещане. Има куп места на които бих отишъл преди това... Но където и да е, все е хубаво да се пътува :):):)

този някой, който ти го е казал, определено има вкус към живота! :)
Но може и да не му се случи в този живот, щото май се е поизхвърлил!:))
Затова аз си го давам по-скромничко - без яхта, докъдето стигна дотам. Но за сметка на това постоянствам. Правя си графика и ги отмятам едно по едно.

Казах веднъж на една приятелка, че ми се ходи в Барселона и на Ниагарския водопад. Тя ми отговори, че на нея на много повече места й се ходело!

Но по-скоро аз ще отида до там, защото знам конкретно какво искам, отколкото тя - на "много повечето места". Оттогава ходих поне на 5-6 други места, докато тя май само до морето е мръднала.
Човек трябва да се фокусира, а не да си мечтае заради самото мечтаене. Поне аз така правя! :)