Баси,а как ми се мързелуваше.....:)))

Ама гузната съвест не ме остави на мира!
Но аз като не ходя по Витоша и все едно ми е загубен деня. Мързелуване пред телевизора не го броя за почивка :)

След нощното дежурство снощи, цялата неделя я проспах, Синди. Сега вече може да се измъкна поне за час да се поразходя, но предвид утрешния понеделник няма да има други мераклии за нещо подобно в ранната вечер, така че ще си разходя плеърчето :)

Аз преди малко се върнах от блогерската среща в Пловдив. Сега чакам да ми се зареди акомулатора на апарата и ще кача малко снимки от срещата.
Приятен ден беше! Доволна съм.

на теб тези нощни дежурства са ти обърнали стереотипите. :) Спокойно можеш да си спиш през деня с чувство за изпълнен дълг!
Между другото - понеже съм сова и се моткам посред нощите, после спя до обяд (ако не съм на работа, иначе си дремя на бюрото:) си мечтаех за нощна работа! Но само отстрани изглежда лесно, сигурно си има сума проблеми.
Приятна разходка! :)

ти си видна общественичка! :)
Ще мина да видя снимките.

Биокукувицата отдавна е тотално изтрещяла :) Ама и денем не ми се отдава да спя, защото съм на другата работа. не е непосилно, като се свикне, но пък си права - има си и кофти страните :)

обещах тържествено пред теб,че ще замина на някое пътуване,дестинации не липсват,но не.Все още не съм мърдала.Живея стресово,ходя в две училища,а през останалото време тичам презглава да стигна до къщи,че трябва да гледам кога едно,кога две внучета.Обичам да си стоя в къщи,но да пътувам много повече,засега второто не става.Обаче вярвам...ще го бъде някога.

гледай да не се преработиш, че от труд само се гърбавее... :)

ти си феноменална! :) Хем ходиш на училище, хем 1-2 внучета!!! Сложен ти е животът...

без деца,съдба,какво да правя :)))

Запомнила съм един готин лаф от една готина книга - "Посещение при минотавъра":
"Характерът на човека е неговата съдба."

...

Напоследък мисля върху това точно,а книгата не съм я чела, но бих.

Тя е детска - „Посещение при минотавъра“ — Аркадий и Георгий Вайнер

Вярно е, че само се гърбавее, ама пусто все не мога да се разбера с работодателите: аз им обяснявам, че ми трябват пари, а не работа, те ми дават работа, пък малко пари :)

според мен ще е добре сам да си станеш работодател, като те гледам на снимката тип"мъжкар" ми се виждаш, та не вярвам да ти се опре частната инициатива. :)
Аз съм твърде мързелива, за да се пъна за частен бизнес, в смисъл че предпочитам да си попътешествам и да се радвам на живота вместо нон-стоп бизнес да ми е в главата и да се претпепвам от бачкане. Имала съм такива моменти - направо като обсебена бях и за друго не мислех, тръпки ме побиват като си спомня! :)))))