Неотдавна ми беше зададен въпроса „Щастлива ли си?” Погледнах учудено – и без много да му мисля, казах „Да, щастлива съм”. Е , може и да не е на 100%, но поне над петдесет – с други думи държа контролния пакет акции. „А защо си щастлива? Назови ми поне три причини”, сетих се поне за десет веднага, но не звучаха „сериозно” – ами слънцето, морето, небето и т.н. Не се бях замисляла толкова сериозно, признавам си.   Пък и защо да го правя? Не стига, че се чувствам щастлива, ами и дисекция да му правя на това състояние. Виж, ако бях нещастна, щях да знам точно защо. Конкретните причини, както и главоблъскането „Защо това трябваше да се случи точно на мен ???” Познато е на всички подобно положение и аз не правя изключение.   Но как да обясня защо се чувствам щастлива? Защо примерно като излизам сутрин за работа и виждам, че слънцето е огряло брезичката пред входа, започвам да се усмихвам. Не мисля, че след пет минути ще трябва да се кача на претъпкания трамвай, който съм увековечила в специален пост и да отида на работа, където ме чака ден пълен с ангажименти, голяма част натресени ми на главата от гадната ми шефка-натегачка, която умира да ми диша във врата. Въпреки, че постепенно я отказах от тези мераци, не без борба, както се досещате. Та аз не си мисля за това, а гледам брезичката, радвам й се и си мисля, че животът е прекрасен.   Ще кажете – хубаво, ами ако не грееше слънце, а валеше дъжд? Тогава какво? Ами пак съм щастлива, защото не се ядосвам за неща, които не мога да променя. И ми е странно някой като почне да се корка „Ах, колко неприятно, ще вали!” Ами да вали, това му е работата. Още в отделенията се учи за Кръговрата на водата – така че, просто няма начин да не вали от време на време. Но хората имат навика постоянно да си мрънкат, имам такава една колежка, която е като природно бедствие – просто мисли на глас. Ако това му се вика мислене, де. Просто ако някоя заблудена мисъл се мерне във вакуума в главата й, моментално си намира път през устата и навън. Не й слушам глупостите, но като се обръща директно към мене, а не към универсума примерно, придобих навика да проронвам по едно „Ъхъ… ъхъ…и т.н.” да ме остави на мира. И едно от корканията й беше свързано с липата отсреща – „Ами тази година липата защо така не мирише? Миналата година как миришеше …” Де да знам, миналата година по това време, не съм била тука, нито знам за липата, пък и за нея ако не знаех щеше да е по-добре! Но си има такива хора – все нещо им е криво, все нещо недоволни и все нещо дърдорят, за да създават шумов фон.   И сега въз основа на задълбочения анализ, мога да кажа защо съм щастлива – защото съм жива, защото има слънце, че и луна има даже и още куп неща, които са около нас, но човек трябва да си отвори очите, за да ги види. Допълнение - и се сетих, че тук ще ме подкрепи мъдрият професор от един предишен пост.   Понеже много сериозно стана един виц за разведряване:   Детето пита баща си -          Тате, ти момченце ли искаше или момиченце? -          Абе тате, да ти кажа, аз само исках да си направя кефа …     И в тази връзка, промеждутъкът между момента на удоволствието на двамата създатели и онзи неизбежен момент в местенце „два на два” или пък и по-малко (урна му се вика) всеки трябва сам да си направи сметка как да го живее този живот, дали иска да е щастлив или пък му стига само да си мрънка от сърце. The choice is yours! :))))

Продължавай в същият дух!
Който вижда само негативната страна на нещата, заслужава да се чувства нещастен!

Бъди си щастлива, без да знаеш защо. Просто приемаш щастието, много е лесно. Някои хора обичат да са нещастни, затова не биха те разбрали. :)

@ anabel4o - прав си :) Даже знам, защо обичат да са нещастни - за да им се обръща повече внимание. Пък и знам защо съм щастлива - просто имам позитивна настойка, зная нещата които ме радват и ми доставят удоволствие. Хората, с които обичам да общувам са като мен - толкова е просто :)

Харесвам хора, които умеят да се радват на живота!!!

Радва ме, че и други мислят така!

Кой да продълава? cindy. Значи тя ще да е подлогът в това изречение. Как да продължава? Типично допълнение. Не му отива пълен член, нали!? ;-)

и ако всички около нас виждаха брезите...какъв изпълнен с щастие свят... :-)

за цялото предстоящо лято.

Очаквам подобен наесен, като ми се изтощят батериите:)))

@doniv - радвам се, че ме разбра :)

@anlov - ами има защо да се зареждаш :) Не са само брезичките - има моренце, плажове и други хубости - да не изброявам :))) Пък до наесен можеш да си го препрочиташ :)

Този виц не го знаех...

щастието свършва там, където започват въпросите, затова ти пожелавам още дълго, ама много дълго да не си задаваш въпроси!

The same to you! :)))))

и аз не бях чувал вица, ама съм участвал в него.

А ти нямаш ли спомен?:)