По-скоро е мързел или бягство, или и двете, дори и още неща. За всеки е различно предполагам. На тази идея ме наведе един коментар към мой пост. Ставаше дума за обсебването от Интернет. Може и да има такъв феномен, но пък не става дума за болест, според мен.   Всеки си има причини да се ровичка в нета, примерно сега го пиша това, защото не ми се правят други неща, които трябва да свърша. Всъщност – кой казва, че трябва ?!? Е, това е цялата философия – тропайки си пост по клавишите правя нещо, което ме развлича, а не нещо което ТРЯБВА! Онова, което „трябва”, ще почака докато реша, че му е дошло времето.   А защо да не ги разгледаме нещата и от друга гледна точка, това са си просто игри на пораснали деца. За какво на децата им се подаряват купища играчки като малки? За да се забавляват и да научават разни неща, забавлявайки се. Какво научават те си знаят, но така или иначе много обичат да играят. Даже не си спомням до кой клас, като идваха да ме викат съученички навън ме питаха „Ще играеш ли?” Защото нали, като си научиш (може и да не си научиш, разбира се) идва време за игри. Като съвестни ученички все пак си бяхме научили преди да играем. Но имаше наши съученици, на които хич не им пукаше много-много за уроците. Научили, ненаучили – айде вънка на игра!   Срещнах един такъв наскоро, не бяхме се виждали от деца, но се познахме за всеобща радост. Питам го за разни неща „А ти помниш ли, когато ходихме на картинг в парка?” и други такива детински истории и той казва „Помня, разбира се”. Много беше забавно, ами игрите се помнят, няма да го питам дали помни какво сме учили по математика в 5-ти клас, я ?!? Не беше от „силните” ученици, че много му се играеше тогава, но после нещата му доста бяха потръгнали, но няма да ви занимавам с биографията му.   Така че, както се вижда игрите не пречат на децата, за да се оправят по сетне в живота. Даже им помагат да усвояват социални умения, които по-късно са им по-необходими от назубрена фактология от учебниците. И без това някои даже и не помнят след няколко години какво са учили. Един такъв младеж ме пита „Кой е Фауст?” Хванах се за главата и му казвам – „Това се учи в училище, как може да не го знаеш ?!?” Беше на 19 тогава, значи завършил преди година гимназия и то СМГ, нали я броят за елитна. Явно се е сконфузил в известна степен и на другия ден ми казва „Да, права си, майка ми каза, че сме го учили.” Ами като ти е казала майка ти, кел файда, че си го учил?????   Сега, понеже се позанимах и с други тематики, да си се върна на идеята за Интернет. Има доста неща, които могат да се научат в нета, именно забавлявайки се и сърфирайки напред-назад. Затова не го броя за загубено време. Не става въпрос човек да висне в нета денонощно и да не си подава носа навън. Мярка му е майката, както и на много други неща.   Така че – каква лудост или болест, моля-моля :) Просто сме любознателни люде с „творчески наклонности”, кой повече, кой по-малко :)))))

"мярка му е майката". Защото, каквото и да си говорим, познавах хора, които мярката отдавна са я изгубили. И светът не се дели при тях на реален и виртуален. Има го само "нет"-а, скайп-а, блог-а, разни форуми и каквото още се сетиш. А казвам "познавах", защото не съм ги виждала на живо, от не знам си колко време....познай защо.

Сигурно защото главите им са в мониторите? Познах ли? :)))))

позна, да :) мани, страшно е....

И това ще мине ...
Знаеш ли притчата или да ти я разкажа? :)

аааааааааа пристрастяване си е.... аз три дни бях без нет, че бяхме залели модема и рутера с вода..................ейййй, бога ми, докато го сменят ми се стъжни.... няма какво да се прави в тая държава, особено ако те мързи в по-големи дози :)))))

разкажи :)

толкова си обоснована, че заради теб промених заглавието на поста :))))

Един баща завещал на сина си два плика, преди да умре. И му казал, да отвори едния, когато е най-добре, другия когато е най-зле в живота си.

Синът се оженил, имал прекрасно семейство, просперирал служебно, имал разкошна къща, кола и т.н. Сетил се за пликовете и отворил този за най-щастливия ден. Отворил го и там пишело "И това ще мине..."

Настъпила тежка финансова криза (това е мое актуално допълнение към оригиналната притча :))) и синът загубил всичко, жена му го напуснала, останал без работа и бил много нещастен. Тогава се сетил за втория плик и го отворил. Там пишело:

"И това ще мине..."

--------
Ако случайно съм разменила местата на пликовете, че не си спомням много добре притчата, да знаеш : "И това ще мине... "
:)))))

мдаааа :)
Всичко минава :)

:)

И за жалост ... :(

:)))))

ама какво от това? Нали се чувствам добре.
Доказах си, че мога и без интернет. Защо да се мъча повече...Аз ги редувам любимите занимания. Правя това за което имам настроение!

Само че някъде прочетох - виртуалното заседяване водело до съвсем реални хемороиди! :)))

Та трябва да се внимава! :))