Заговорих се тук с квалифициран психолог във връзка с една книга, която чета в момента „Мемоарите” на Сидни Шелдън – много занимателно четиво, ако ви попадне му хвърлете едно око. И стигнахме до темата за зависимостите. Оказва се, че има хора, които априори са склонни към пристрастяване. Има ги и тук и им личи. Приемат твърде на сериозно какво се случва в блоговото пространство, все едно животът им зависи от това. Или пък просто са се нанесли и си живеят тук. Бълват постове като невидели, нещо като несекваща Ниагара. Имам чувството, че и да пръднат след това ще го „увековечат” в постинг. За мен тази форма на душевен ексхибиционизъм е малко странна. Не знам дали такъв вид „терапия” им помага. Като си кажат всичко пред целия свят да им олекне на душата и да им се разрешат проблемите.

 

Според психолога – това не решава проблемите. И според мен, но друго си е да го каже специалист. Понеже си говоря тук от време на време с най-различни хора, чувам и най-различни мнения. Примерно, че блогът е отражение на живота. Да, но само в известна степен и то на една малка част. Нещо като отглеждане на зарзават в оранжерийни условия :)) . Получават се неминуемо изкривявания, най-вече поради анонимния характер на общуването. Пък от друга страна това му е интересното. Хората тук могат да бъдат каквито си пожелаят. Казва се „смяна на социалния мундир” – техника, която се използва при системата на Лозанов за изучаване на чужди езици. Така че, според мен няма лошо да си фантазират разни работи, да играят някаква роля, ако има балъци да се връзват, че тук всичко е чиста монета и ги взимат нещата на сериозно, си е за тяхна сметка. Това си е маскарад, игра за пораснали деца, има и непораснали, но са по-малко.

 

Като в онзи лаф – „Престараването води до обратен резултат”. Същото важи и за пристрастяването. Или пък вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи. Това е място, където не би трябвало човек да се натоварва излишно, малко ли му е натоварването навън. Тук не си изкарва прехраната, така че не може да му е жизненоважно, пък и не би следвало да живее тук. Това е само част от многообразието на живота, който така или иначе си тече навън. Така че не се ядосвайте излишно. Нервните клетки не се възстановяват, оставете ги на спокойствие :))

 

Може и да са омръзнали на околните си и те да ги отбягват...Тук се надяват някой да ги чуе(прочете), ако им отговори(коментира), още по добре.
Създала се е една групичка, която така си общува... Какво да се прави - "Краставите магарета, през девет планини се надушват".

хора всякакви...

...пристрастяването в Блогърство. И аз забелязвам, че има хора, които живеят в буквалния смисъл в Блога. Те се "хранят" с похвалите и коментарите, страдат с критиките и се вживяват в измислените си Блогърски роли на всемогъщи писатели, поети и коментатори. Други пък лекуват тежки депресии като се изливат словесно, нещо като психотерапия. Но има и такива, които в буквалния смисъл си вадят хляба от това - ами правят си самореклама и продават книги чрез Блога.

които успяват тук да си изкарат прехраната. Моите почитания! :)

Много е тънка границата между свободата и несвободата тук. Всеки сам решава как иска да се чувства. Нека да бъде една прекрасна възможнос, а не задължение като всички други натрапености навън. За мен блогът е добро място с незадължаващ характер, където идваш за споделяне на идеи, новини, празници... е, и на лични терзания - какво лошо? Нека е свобода и съпричастие, а не агресия и пъчене на егото. И УВАЖЕНИЕ!!! Поздрави!:):):)

Човек, ако иска доста неща може да научи, въпросът е да не се вживява прекалено :)