Постинг
14.08.2008 10:04 -
Какво ли е важно ...
Автор: cindy
Категория: Други
Прочетен: 1246 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2009 22:03
Прочетен: 1246 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 21.03.2009 22:03
.
.
.
Първо е важно да разбереш,
после да бъдеш разбран.
Не е моя реплика, чух я снощи в шоуто “Стажантът” на Донълд Тръмп. Много късно се “включих” в това шоу поради ред ангажименти, но сега го гледам винаги когато имам възможност. И не заради бизнес-задачите – майната им дето се вика, ами заради отношенията в екипа. Това си е приложна психология в действие – напоследък любимата ми тема. Защото няма кой-знае какво значение какъв добър професионалист си, ако не можете да работите с хората. Напоследък в това шоу екипът натирва дружно тези, които не щат да се сработват. Най-трудната работа е да умееш да мотивираш хората около себе си, хем да си им шеф, хем да те харесват. Не може да си лидер и хората ти да те мразят – такова животно нема! На живо имам предвид, не само в шоуто. Може и да ги е страх, ако си външно наложен лидер и не знаят кой ти стои зад гърба. Всеки си пази хляба - това е ясно. Но – моите уважения към хората, с които съм се срещала и съм работила – независимо на какво образователно и интелектуално ниво са били – винаги усещат истината. Не можеш да ги заблуждаваш и балтавиш до безкрайност – това че само гимназия са завършили не значи, че са тъпи и не разбират какво става. Даже много добре разбират, защото не са обременени с интелектуални размисли по темата. И хич не ми е идеята да се правя на велика – но имам един много “скъп” спомен. Слагам го в кавички, защото си е майтап, а не че не е вярно. И така – постъпвам на работа в нова фирма и все още се ориентирам в обстановката и едно “момченце” решава да ми се прави на интересен. Заместваше снабдителя точно в този момент, който беше излязъл в отпуска. И аз му възлагам задачите, той нещо ми се опъва, викахме, крякахме, кой чул, кой разбрал, няма значение … Абе стигнахме си до директни сблъсъци и то по коридорите – голям резил. Не ми е в стила, ама като се налага. Работата трябва да се свърши, дреме ми кой се цупи или сърди !?! После момчето си се върна на основната си работа като тапицер и пак аз му възлагах задачите. Градирах ги по спешност. Давам му заданието примерно с 4 задачки и му казвам – “Като ги свършиш обади ми се, да ти дам други”, защото те бачкат на разценка, а не да си бъркат в носа примерно. И в техен интерес е като ги свършат да получат нови. Бачкаме си кротко и мирно известно време, докато на биг-боса не му хрумва щурата идея да назначи трима директори на завода едновременно. Тази позиция в интерес на истината и на мен ми я предложи, но опосредствено (сигурно му беше ясно, че няма да се навия) : “Ако беше мъж, щях да те направя Директор на завода”. На което му отговорих “Thank you very much! Ама няма нужда!” Защото идеята с това да се занимавам и да се разправям с бачкатори за не достатъчно привлекателни мангизи ми се видя ужасна. По-добре си бях на back-stage. Хем мангизите подобни, пък и не се гърбя с излишна отговорност. И с тези трима директори настана пълен катаклизъм. Направо си беше супер майтап! Единият си беше предишния, който пък си играеше на бояджия, защото не му се директорстваше и двама нови, които трябваше да въведа в обстановката, защото не знаеха за какво става дума. И така … връщаме се пак на нашето момченце от началото на поста. Идва ми той по едно време и ме пита какво да прави.. Вече си бяхме станали приятелчета и аз съответно го питам: - Ами ти защо мен ме питаш? Имаш трима директори на разположение – питай ги тях! На което той ми отговаря:
- Аз ще отида при г-н ….(нема значение, името не се чете ;) и ще му кажа „Уволни ги тези тримата” и пак да си идваме при тебе! Тук да уточня момчето си беше водещо тапицерче там и не се изхвърляше излишно. Голяма част от поръчките зависеха от него и екипа му. Пък аз знаете ли какво си помислих – “Глас народен, глас Божи!” Щом като това момче, с което се бяхме хванали за гушите ме оцени, какво да обяснявам повече и сигурно затова този спомен ме кефи. Е и к’во накрая – Отнасяйте се с хората, с които работите както искате и те да се отнасят към вас. И това не са празни приказки – като постъпих на последната си работа се сблъсках с една доста дива колежка, за която чух после оплаквания от разни хора. Върви по коридора с вирната глава, не поглежда колегите, влиза в офисите без да поздравява и т.н. И на мен така веднъж ми “завлезе” и даже се опита да ми държи сметка за нещо, за което не била уведомена. На което й отговорих – “Всичките ви колеги от поне три месеца знаят каква е процедурата. И не е моя работа да ходя по стаите да ви уведомявам. Който се интересува, вече го знае.” Мдаа – пак директен сблъсък и резултатът - сега сме си много мили и цъфти в усмивка всеки път като ме види. И другото вече съм го писала, но пак ще го кажа “Уважавайте хората и те ще ви уважават!”
.
.
Първо е важно да разбереш,
после да бъдеш разбран.
Не е моя реплика, чух я снощи в шоуто “Стажантът” на Донълд Тръмп. Много късно се “включих” в това шоу поради ред ангажименти, но сега го гледам винаги когато имам възможност. И не заради бизнес-задачите – майната им дето се вика, ами заради отношенията в екипа. Това си е приложна психология в действие – напоследък любимата ми тема. Защото няма кой-знае какво значение какъв добър професионалист си, ако не можете да работите с хората. Напоследък в това шоу екипът натирва дружно тези, които не щат да се сработват. Най-трудната работа е да умееш да мотивираш хората около себе си, хем да си им шеф, хем да те харесват. Не може да си лидер и хората ти да те мразят – такова животно нема! На живо имам предвид, не само в шоуто. Може и да ги е страх, ако си външно наложен лидер и не знаят кой ти стои зад гърба. Всеки си пази хляба - това е ясно. Но – моите уважения към хората, с които съм се срещала и съм работила – независимо на какво образователно и интелектуално ниво са били – винаги усещат истината. Не можеш да ги заблуждаваш и балтавиш до безкрайност – това че само гимназия са завършили не значи, че са тъпи и не разбират какво става. Даже много добре разбират, защото не са обременени с интелектуални размисли по темата. И хич не ми е идеята да се правя на велика – но имам един много “скъп” спомен. Слагам го в кавички, защото си е майтап, а не че не е вярно. И така – постъпвам на работа в нова фирма и все още се ориентирам в обстановката и едно “момченце” решава да ми се прави на интересен. Заместваше снабдителя точно в този момент, който беше излязъл в отпуска. И аз му възлагам задачите, той нещо ми се опъва, викахме, крякахме, кой чул, кой разбрал, няма значение … Абе стигнахме си до директни сблъсъци и то по коридорите – голям резил. Не ми е в стила, ама като се налага. Работата трябва да се свърши, дреме ми кой се цупи или сърди !?! После момчето си се върна на основната си работа като тапицер и пак аз му възлагах задачите. Градирах ги по спешност. Давам му заданието примерно с 4 задачки и му казвам – “Като ги свършиш обади ми се, да ти дам други”, защото те бачкат на разценка, а не да си бъркат в носа примерно. И в техен интерес е като ги свършат да получат нови. Бачкаме си кротко и мирно известно време, докато на биг-боса не му хрумва щурата идея да назначи трима директори на завода едновременно. Тази позиция в интерес на истината и на мен ми я предложи, но опосредствено (сигурно му беше ясно, че няма да се навия) : “Ако беше мъж, щях да те направя Директор на завода”. На което му отговорих “Thank you very much! Ама няма нужда!” Защото идеята с това да се занимавам и да се разправям с бачкатори за не достатъчно привлекателни мангизи ми се видя ужасна. По-добре си бях на back-stage. Хем мангизите подобни, пък и не се гърбя с излишна отговорност. И с тези трима директори настана пълен катаклизъм. Направо си беше супер майтап! Единият си беше предишния, който пък си играеше на бояджия, защото не му се директорстваше и двама нови, които трябваше да въведа в обстановката, защото не знаеха за какво става дума. И така … връщаме се пак на нашето момченце от началото на поста. Идва ми той по едно време и ме пита какво да прави.. Вече си бяхме станали приятелчета и аз съответно го питам: - Ами ти защо мен ме питаш? Имаш трима директори на разположение – питай ги тях! На което той ми отговаря:
- Аз ще отида при г-н ….(нема значение, името не се чете ;) и ще му кажа „Уволни ги тези тримата” и пак да си идваме при тебе! Тук да уточня момчето си беше водещо тапицерче там и не се изхвърляше излишно. Голяма част от поръчките зависеха от него и екипа му. Пък аз знаете ли какво си помислих – “Глас народен, глас Божи!” Щом като това момче, с което се бяхме хванали за гушите ме оцени, какво да обяснявам повече и сигурно затова този спомен ме кефи. Е и к’во накрая – Отнасяйте се с хората, с които работите както искате и те да се отнасят към вас. И това не са празни приказки – като постъпих на последната си работа се сблъсках с една доста дива колежка, за която чух после оплаквания от разни хора. Върви по коридора с вирната глава, не поглежда колегите, влиза в офисите без да поздравява и т.н. И на мен така веднъж ми “завлезе” и даже се опита да ми държи сметка за нещо, за което не била уведомена. На което й отговорих – “Всичките ви колеги от поне три месеца знаят каква е процедурата. И не е моя работа да ходя по стаите да ви уведомявам. Който се интересува, вече го знае.” Мдаа – пак директен сблъсък и резултатът - сега сме си много мили и цъфти в усмивка всеки път като ме види. И другото вече съм го писала, но пак ще го кажа “Уважавайте хората и те ще ви уважават!”
Няма такава фирма или завод. По скоро ми прилича на рекламна агенция. Това по телевизията е щоу и не сава въпрос за екип, а за подбор на кадри. Накрая остава един. А в живота... предизвикателството е да направиш екип от хората които имаш /корабокрушенци на остров/няма от къде да вземеш други и никого не можеш да изгониш. Ако го можеш значи ставаш за мениджър. И трабва да можеш да поемаш огговорност!!! За минута и половина да избереш и изпратиш човек от екипа с ясното съзнание, че няма да оцелее, за да спасиш останалите от екипа или 1000 души. Да го направиш без колебание и угризения. Нарастващата печалба и по доброто качество при по малко разходи това са критериите за оценка на мениджъра. ...А ника ти е името на фирмата ми. Поздрави и успехи в работата.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ЛЮБИМИЯТ МИ ПОСТИНГ
2. Два погледа ...
3. Мъдростите на ...
4. Запазена марка :)
5. На барикадите
6. Най-скапаният ...
7. Върхът
8. Ами маите ...?
9. Направо мръсна дума
10. Хмм, баровци
11. Жените !!!
12. Мъжете ???
13. Учителите ?!?
14. МОНАКО
15. НИЦА
16. ГРАДИНИТЕ НА ВЕРСАЙ
17. Рим I
18. Рим II
19. КАК СЕ КАЧВАТ СНИМКИ В БЛОГА
20. Алманах
21. Winners
22. Залцбург
23. Виена 3
24. Виена 2
25. Виена 1
26. Екшън!
27. Бисери
28. Фантастическа сатира
29. НОВАТА МИ ЛЮБОВ
30. НОВО МЕСТЕНЦЕ
2. Два погледа ...
3. Мъдростите на ...
4. Запазена марка :)
5. На барикадите
6. Най-скапаният ...
7. Върхът
8. Ами маите ...?
9. Направо мръсна дума
10. Хмм, баровци
11. Жените !!!
12. Мъжете ???
13. Учителите ?!?
14. МОНАКО
15. НИЦА
16. ГРАДИНИТЕ НА ВЕРСАЙ
17. Рим I
18. Рим II
19. КАК СЕ КАЧВАТ СНИМКИ В БЛОГА
20. Алманах
21. Winners
22. Залцбург
23. Виена 3
24. Виена 2
25. Виена 1
26. Екшън!
27. Бисери
28. Фантастическа сатира
29. НОВАТА МИ ЛЮБОВ
30. НОВО МЕСТЕНЦЕ