Вече е обедно, но такива мисли ми се мотаеха из главата сутринта като отивах на работа. За запознатите с житие-битието ми – тоест тези, които ми гостуват в блога от време на време, не е новина, че ми гръмна оня ден диска на компа. За два дена още не съм изпаднала в някакви супер драматични ситуации по този случай, въпреки зейналата информационна яма. В пощата сигурно имах архивирани хиляди писма, оставени като „сламки” и ако се наложи нещо да показвам и доказвам. А веднъж оставени, кога пак ще ги преглеждате и разчиствате? Накратко – никогиш! По същата логика си бях лепила всякакви документи на Desktop-a да са ми уж под ръка и да не ги качвам в My documents, за да не натоварвам излишно мрежата. И от тях нямам засега въпиюща нужда. Пък кой знае…   И затова се замислих – май добре, че се отървах от цялата тази информация. „Богът на дисковете” милостиво ме освободи от необходимостта да преглеждам и разчиствам, като разчисти всичко от раз. По същия начин не мислите ли, че в живота се затрупваме с купчини безполезни и излишни неща, купени по волята на някакъв импулс и после събиращи прахоляка по шкафове и рафтове. Вече не се водя по такива импулси като купувам нещо – първо мисля дали наистина ми е необходима тази вещ или след първоначалната еуфория няма да отлежава в някой шкаф. Или пък колко често ще я ползвам. Имате ли примерно електрическа четка за зъби? Щото аз имам и съм я ползвала 2-3 пъти. По ми е лесно с „ръчната”четка да свърша работа, защото и без това ми се спи вечер и нямам време да превръщам миенето на зъби в ритуал, четкайки грижливо зъб по зъб – както е според „електротехнологията”.   Цялата „:индустрия” наречена маркетинг ви кара постоянно да изпитвате нужда от все повече и по-нови неща. Постоянно ви навират какво ли не в очите и ви казват – без това не можете! И вие гледате – комшията го има, приятелите – също, що да оставате по-назад. И се почва – като в оная песен на Георги Христов – “ИСКАМ ОЩЕ И ОЩЕ И ОЩЕ…. “. Трябва ми, не трябва ми – ИСКАМ ГО!!!   И не е въпросът само да го купиш, всяка вещ после си иска и тя вниманието и грижите – все едно оживява. Знаете ли принципът на маркетинга AIDA? Основното в него е буквата D – “desire”. То от много „дизайър” сме в това положение сега – всеки много ама твърде много „дизайър” какво ли не. И друго много се чудя – нали светът се управлява уж от умни люде – ако не са те много умни, поне са обкръжени от маса съветници – кой от кой по умни. Нали се дават Нобелови награди по икономика – намерили хората закономерности в икономическата джунгла. И после – к’во – мине не мине време – айде пак рецесия, айде стегайте коланите, чета днес, че ни чака икономически колапс през 2009 и си викам – е, има време, дай да изкараме празниците и после ще му мислим.   Естествено всичко си е пари и власт – умните карат тъпите да бачкат. Ей затова не бачкам и го пиша тоя пост през работно време – защото както казват братя Стругацки – като бачкаш само увеличаваш ентропията във вселената. Пък както сме затънали от всякъде мога единствено тази услуга да направя на човечеството – да не усложнявам поне вселенската ситуация :))))

Абе я по-добре се настройте празнично, то каквото ще става, тъй и тъй ще си стане. Желая ви да устискате успешно до празниците, мисля даже и по-отрано да ги запразнувам - взимам си отпуск и от средата на другия месец - life is life! The same to you! :)

зло за добро...

като оня лаф за лимона и лимонадата :)

Яко ме изкефи.

Ами така де - и да се тръшкаме и да не се тръшкаме все тая. Нали виждаш, че нарочно ни побъркват отвсякъде - за да могат по-лесно да пълнят джоба, като сме такива ошашавени. Тия кризи да не ни ги праща дедо Боже? Нали са пак от онея същите, дето после ни казват как да се измъкваме от тях.
Всичко е суета... и пари ...и ...
:))))))