Прочетен: 17381 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2010 17:24
Може и да не ви се вярва, но когато фактите говорят... Нека започна отначало все пак.
Вика ме Биг Бос-ът, което винаги си е притеснително – малко или много. Взимам тефтер и химикалка и се запътвам натам. Сигурно ви е ясен пиниза с тефтера и химикалката, но за несведущите да обясня – така се ходи при шеф – голям или малък, няма значение. Предупредиха ме още в зората на кариерата ми – една колежка ми разказа как цяла група отишли на среща при Големия шеф, но без „оръдията на труда” !?! И той като ги видял мигом отсекъл: „Какво сте ми дошли тука с ръцете в гъ*овете?????” Оттагава знам как се ходи при шеф! :) Това беше лирично отклонение с образователна цел, но да минем по същество...
Отивам аз оборудвана по подходящия начин, асистенката му (вече думата „секретарка " е отживелица) ми казва: „Чака те.”
Влизам, Биг Босът по риза с разхлабена вратовръзка води телефонен разговор и ми кима над очилата да седна. Сядам чинно като дама, никакви кръстосани крака, тук съблюдаваме бизнес-етикета!
Свършва разговора и продължава да ме гледа строго.
- Имам важна среща след 10 минути – информира ме мимоходом – затова направо по същество!
Кимам с пресъхнало гърло.
– Разбрах, че си била много активна във виртуалното пространство – заявява ми той и прави пауза.
Успявам да се вмъкна:
- Да, така е, но работата ми е свързана с доста проучвания, както знаете...
- Проучвания? – повишава глас – Ти може на това и ”проучвания” да му казваш, аз обаче...
Това „ОБАЧЕ” ми надвисва като Дамоклев меч над главата. Правя пълно йогистко дишане, както са ме учили „Корем-диафрагма-гърди”, поемаш въздух на четири, после на две пауза и издишваш на шест...пффффф...... Докато се занимавам с това и си събирам мислите, той обаче продължава:
- Донесоха ми справка от IT – отдела. Не ме гледай учудено, знаеш че следим сървърите и кой къде се шматка по нета през работно време.
- Да, знам ... – промърморвам нещастно, защото разбирам вече съвсем ясно накъде задуха вятъра.
- Видях с какви „проучвания” се занимаваш особено активно...
Тука вече си мълча, даже и забравих да дишам по йогистки.
- Така, нямам много време за празни приказки – заявява ми той – Прочетох едно нещо, което си написала и още към 16 000 души са го прочели.
- Но аз си го измислих – опитвам се да се защитя съвсем лаически – не съм виновна, че толкова много хора са го прочели...
- Добре, добре... Ясно е, че си го измислила. Не говоря за това. Но щом това си измислила и са го прочели толкова много хора и други неща ще измислиш! Имаш потенциал, това ти казвам, не ми мигай на парцали! И не ме прекъсвай, нямам време. (защото се опитах нещо да кажа, но уви...) Трябват ни хора, които знаят как да привличат вниманието, а ти явно го умееш. Директорът на Бизнес комуникации го изтеглят в централата. Предстои конкурс за мястото му, но нямаме толкова време, има важна среща в Х..... другия месец на всички Директори от групата и гледай добре да се подготвиш. Предлагам ти неговото място, ъглов кабинет и златна кредитна карта. Не приемам „Не” за отговор или „Трябва да си помисля”. Няма какво да мислиш, такъв шанс не се дава всеки ден. Имам още две минути... – поглежда си часовника съсредоточено, после и мене.
- А място на служебния паркинг? – питам аз
- Имаш го мястото. Това ли е всичко?
Също и аз съм по кратките форми и отговарям едносрично:
- Да!
Стискаме си ръцете, излизам от кабинета, асистентката усмихната ми казва „Честито!”, явно е знаела! Благодаря й и незнайно как погледът ми се спира през прозореца на Витоша, огряна от слънцето и Черни Връх се пъчи в цялото си величие.....
P.S. Това е в жанр “фантастическа сатира”, но понеже няма такава категория, скромно го слагам в „Lifestyle”. :))))))))
Как звънят мобилните телефони на бг поли...
Николай Цонев разкри как нашата полиция ...
Много се смея днес, поздрави!
По делата им ще ги познаете се трансформира - По блоговете им ще ги познаете.
И те така:))
Искрено ти го пожелавам :)))
Ами нека се слеят, нищо против нямам в този случай! :)))))))
Що се отнася до кибиченето, съвсем го бях отсвирила по едно време, ама от чиста благотворителност пак се появих :)))))))
Виртуални и всякакви , щом дъхът ми спря , догато разказваше са твоето изпитание!
Дали ще се намери шеф , който да те оцени и да спечели , това е друг въпрос!
Шефовете не стават за нищо , моята скромна констатация!
Ние обаче те оценяваме и ти се радваме!
Дай Боже , да просперираш ! Да не е само сайанс фикшън! Аз вярвам в чудеса!
Чудеса можем да направим!
Къде предлагаш да направим чудото? :)
И сега пълним касичка , ама ...
Другото е да си определим да кажем за една седмица един блогер и да цъкаме върху неговите реклами ! Цък цък и се пълни!
Другата седмица при друг блогер.
Изобщо да има някакъв ефект цялото ни това пребиваване!
Да го направим от хоби в пари!Ами то хич не е лошо хем да навестяваме приятелите си , хем да им пълним касичките! Съвсем по християнски е!
А дали са им пълни касичките и дали помагат на хора в беда... не знам.
Ми и на мен ми се иска ефект да има, ако може във финикийски вид, ама немаааа.... :)
Сори, ама ти е доста утопична идеята. :) Нали тука съвсем ще се разбишка пейзажа. То нема пАри и пак се хващат за гушите, чунким съкровища делят, а не некви си пършиви гласове... а ако имаше пари намесени между блогърите, направо не ми се мисли какво чудо ще настане.:))
Обаче обещавам да помисля върху идеята и ако не друго, мога още някоя творба от новия жанр "Фантастическа сатира" да изфабрикувам! :)))))
Изпраща ми той линка си , аз хоп като постинг в моя блог , така и така ,юруш народе !И аз разбира се първа ще отида! И човека доволен и ние нещо полезно да направим!
След това друг и така!
Какво ми пречи , вместо съзливи песни в блога си да публикувам за блогерите реклама!А това с изцепките , просто не ми се коментира! И се питам защооооооооооо? Няма логично обяснение!
Имам наум една притча! Ще я напиша по -така в блога си!
13.03.2010 21:09
"...пък аз предпочитам блондини със сини очета - клише, ама ме кефи :))))"
От сичкото тва, аз имам само сините очета - щот съм тъмен субект с неколко бани по рождение! :))) Иначе...побелелата тиква може и да мине за руса! :-D
Напоследък пишеш...доста "фантастически сатири"! Харесват ми, бе!
Поздравче! :)*
Ама това с "юруш народе" малко ме съмнява...
Пиши притчата, ще мина после да я видя. :))
Но духом ще съм с теб, малко ли е :)))))
Ами кака да не вземе да ме подпука...рисковано ми се чини... :)))))
Иначе - поздравче и за теб!*
Но щом си се вързал (пък май и не само ти,) се чудя дали да не прекръстя жанра на "фантастически сюрреализъм"? :))))
На мен ми се случи в реалноста и директно си отказах.
Не е на добре човек да бърка реалностите.
Има си работа, с която да си изкарваш хляба, има си и други занимания в живота ти, които да стоят над нея.
Така че...
А разказът ти добре се е получил.
Убедителен
Да обяснявам ли какво е "искала да каже авторката" или да ти го пошушна на лични :)
Мерси за поздравчето
2. Два погледа ...
3. Мъдростите на ...
4. Запазена марка :)
5. На барикадите
6. Най-скапаният ...
7. Върхът
8. Ами маите ...?
9. Направо мръсна дума
10. Хмм, баровци
11. Жените !!!
12. Мъжете ???
13. Учителите ?!?
14. МОНАКО
15. НИЦА
16. ГРАДИНИТЕ НА ВЕРСАЙ
17. Рим I
18. Рим II
19. КАК СЕ КАЧВАТ СНИМКИ В БЛОГА
20. Алманах
21. Winners
22. Залцбург
23. Виена 3
24. Виена 2
25. Виена 1
26. Екшън!
27. Бисери
28. Фантастическа сатира
29. НОВАТА МИ ЛЮБОВ
30. НОВО МЕСТЕНЦЕ