Съвсем бях забравила за тези снимки. Отдавна се каня да прегледам папките със снимки и да ги кача да дискове, но това е пипкава и досадна работа, и не ми се занимава. Освен това си подсигурявам и приятни изненади като днешната. Търсех нещо съвсем друго, отварях разни папки и попаднах на Сан Джовани. Не съм го забравила, но чак се изненадах от красивите снимки. Мина време, натрупаха се други впечатления, но явно му е било писано да види блогов свят, а е и достатъчно величествен за да оправдае цял постниг в негова чест.

 

„Сан Джовани ин Латерано” е наистина впечатляваща катедрала, това е първата катедрала в Рим, майката на всички църкви в Рим и целия свят – „SACROSANCTA LATERANENSIS ECCLESIA OMNIUM URBIS ET ORBIS ECCLESIARUM MATER ET CAPUT”. Посветена е лично на Христос, според надписа на фасадата „Christo Salvatore”.

Катедралата е изградена от Константин по времето на папа Силвестър /314-335г./ и  е била многократно разрушавана, а след това отново възстановявана. В сегашния си вид датира от 17 век. До XIX век папите са ръкополагани в нея. Твърди се, че в дарохранителницата над олтара се съхраняват черепите на св. Петър и св. Павел. В "Сан Джовани" се намира и Светата стълба, донесена от св. Елена, майката на Константин, от двореца на Пилат Понтийски в Йерусалим, по която преди съда си е минал Христос.

 

Бароковите статуи на Апостолите са толкова огромни, че човек в тяхното подножие е малко „посмачкан” от величието им. Абсидата също е впечатляваща и в цялата катедрала наистина е вградено сякаш това чувство за „огромност”, което не е случайно, разбира се. В катедралата има и фрески на великия Джото. Но да започваме обиколката.

Статуя на Св Франциск от Асизи, кочто се намира срещу катедралата







Приближаваме "Сан Джовани ин Латерано"







Ticlinium Leoninum - демек Ticlinium на папа Лъв III ...

... а тиклиниум е това, което виждате ... :))

Вече влизаме вътре, надписът горе, за който ви говорих



 

Статуите на Апостолите

 

Красиви мозайки


 

Интериорът...



















Абсидата







Органът


И накрая фреските на Джото, за които споменах







Бонифаций VIII

 

Легенда на св. Франциск

Ммммм..красота..... и аз искам там....:((( Завиждам ..благородно...:))

Имам още доста снимки оттам и може би ще е добре едно клипче да им направя, но няма да е сега.
"Свети Петър" е по-голяма катедрала от тази, но не ти създава такова чувство, не те смазва с размерите си. Друго е усещането :)

Била съм в Унгария..... Там като влезеш в техните...те смазват с усещането за величие..красота...и за първи път видях там фонтан..по средата..и цветя, много цветя...нещо, което при нас е рядкос, освен наслагани от молещите се върху иконите....и не е задушливо, мирищещо на тамян....

но там май много църкви не съм гледала.
Обаче там църквите са католически, както и в Прага, затова съвсем различно изглеждат от нашите. Повечето са баркови, много жизнерадостни и с много цветя, както казваш.
Тамянът явно не им влиза в традицията.
Нашите източно-православни друг канон следват, но защо пък следва все чуждото да превъзнасяме.

Те имат едно, ние- друго, трети - трето и т.н. Взаимно се допълваме... :)

еее зарадва ме и малко ме натъжи-първо, че сподели тези впечатления и второ, че ме върна назад 2-3 години, когато ходих в рим със свещеник, който ми обясняваще всичко :)- хвала богу :)

сигурно е било по-лесно да си с някой, който всичко да ти обяснява.
Пък ние самички се справихме, всичко (или поне по-голямата част от нещата за гледане) видяхме и си обяснихме! :)
Ходихте ли в "Сан Паоло извън градските стени"?
Защото наистина е далеч и много хора не са я посещавали като са били в Рим.

след като си изрови старите снимки, все едно, че още веднъж си се върнала по тия места!

така е, но не са и толкова стари - правени са в края на март тази година. Какво са 7 месеца на фона на вечността? :)))))))

Не че ги превъзнасям...тогава бях дете..и никога не бях виждала толкова цветя в църква... за мен беше нещо необичайно и много красиво....:)

Наистина красива катедрала, но не мога да усетя големината й. Не съм влизал в нея, но съм бил в "Свети Петър". Може би усещането за величие се поражда от височината спрямо площта...

разбирам те напълно :)
Когато за пръв път влязох в барокова църква в Прага още повече, че беше неделя и имаше служба ми се видя толкова празнично, жизнерадостно, чак фриволно в сравнение с нашите строги църкви.

Преди това бях ходила в Кьолнската катедрала, тя е наистина невероятно величествена, но готическият стил е много строг и студен.
Това имах предвид - хора различни, църкви различни, стилове различни,не можеш да кажеш - тази е по-хубава, а другата по-грозна. :))

не знам дали е само до големината, може би тези огромни барокови статуи на Апостолите пораждат това чувство колко си малък и дребен.

В "Свети Петър" обстановката не е така "смазваща", някак е по-човечна. :)

много ме впечатли. За жалост я посетих едва втория път. Като бях в Рим. Първият - нямах време поради обикалянето на други "задължителни забележителности". Но от тогава винаги я препоръчвам да не бъде пропусната ;)

Рим е град с фантастични църкви. Много, за сметка на това. Все пак има няколко, които засядат в съзнанието ти и спомените ти. Освен гореспоменатата Сан Джовани и Св. Петър, спомням си ярко и Санта Мария Маджоре (е - за нас българите е важна и Сан Клементе, но по други причини). Рим си остава невероятен град...където църквите са една удивителна нишка, която свързва миналото с настоящето в изящество, фантазия и красота.

но тази за която питам vanex, а и теб те питах, е също много интересна.
Може след време да кача и от нея снимки, за да не мисли сега някой, че съм се специализирала в църковната тематика :)